Санирането доказа, че безплатен обяд няма
Едва ли някой си спомня плана за саниране на жилищата с поддръжката на Програмата за развиване на Организация на обединените нации (ПРООН) отпреди 15 години. Неговата задача беше да се създаде модел, по който по-късно да се усвояват плануваните 63 млн. лева за възобновяване на жилищата по програмата "Регионално развиване ".
Водещи при плана на ПРООН бяха общините, които избираха блоковете за саниране. Така от 2007 до 2011 година бяха ремонтирани 50 блока с 1093 жилището в 13 града. За санирането на близо 81 хиляди кв. м застроена повърхност бяха изхарчени 11 млн. лева, от които към една трета бяха обезпечени от притежателите. В последна сметка от тази стратегия ресурсът действително не стигна. Другата стратегия, която се провали, е "Енергийно възобновяване на българските градове ". По нея бяха санирани единствено два блока, като страната в началото даваше 50% от разноските, а по-късно - 75%. Останалите 25% се плащаха от притежателите.
Промяна
Вместо да се продължи по към този момент, общо взето, одобрения модел на ПРООН, през 2011 година първото държавно управление на ГЕРБ реши да трансформира схемата. Проектът бе пратен под крилото на Министерство на регионалното развитие. Там бе създаден нов модел, за който отидоха милиони. Регионалното министерство направи звено за ръководство на плана и нае консултанти. Отначало се разчиташе на препоръките на "Българо-австрийска консултантска компания ", която получи 156 хиляди лева за осем месеца работа. След това беше подписан втори контракт с ДЗЗД "Многофамилни жилища " за 1,22 млн. лева
За да се убедят хората какъв брой е потребно подновяването на жилищата, на "Маг Адвъртайзинг ", компания на сегашния състезателен министър Красен Кралев, бяха платени още 520 хиляди лева без Данък добавена стойност за реклама. Най-запомнящото се от акцията остана талашитената къщурка, с която министър Павлова обикаляше градовете по време на първия си мандат.
След това се стигна до избирането на плановите мениджъри за седемте региона на страната. Това са хората и компаниите, които движат плана на един блок - от регистрирането на сдружението на притежателите, през попълване на документите, подаването им, реализирането на връзката с Министерство на регионалното развитие и одобряването на плана до компаниите, които би трябвало да създадат енергийното проучване, капиталовите планове, строителите и надзора. Така най-малко е по документи. На процедура това не всеки път се случва. Да не приказваме, че бяха пропуснати всевъзможни предварителни периоди.
После пристигна правенето на така наречен енергийни паспорти на постройките. Следваше изработването на капиталовите планове от проектантите. Шумно рекламираните безвъзмездни планове, направени за сметка на Столичната община, се оказа, че не правят работа, тъй като всяка постройка има друго изхабяване. След тях пристигна времето на строителите, които трябваше да подменят дограмата, да слагат външна изолираност, да ремонтират покривите. За всичко това обаче трябваха пари.
Загадка
Така второто държавно управление на Бойко Борисов даде обещание през 2016-2017 година гратис саниране за един милиард лв., обезпечени със заем от Българска банка за развиване. Това трябваше да става по Национална стратегия за саниране, като приоритет се даваше на панелните жилища. Новото беше, че не Министерство на регионалното развитие е мотор на процеса, а общините, както беше по времето на демонстрационния план на ПРООН.
Загадка остана дали оповестената от министър Павлова Национална стратегия за саниране е напълно нова, или е продължение на утвърдената по времето на кабинета "Сакскобругготски ", която обаче остана единствено на хартия. Разработеният по царско време модел предвиждаше процесът да се ръководи от общините, като страната дава 20% дотация на притежателите на жилища и правото да придобият гратис собствеността върху земята, в случай че постройката е издигната с право на градеж. За да се случи това, всяка година в бюджета трябваше да се заделят средства. В последна сметка се оказа, че нищо от плануваното не е изпълнено.
"Безплатното " саниране на частни жилища сигурно е една от емблемите при ръководството на ГЕРБ. Според левицата програмата на държавното управление за саниране на здания е в действителност стратегия за саниране на електорат и саниране на доближени до властта компании. Отпускането на изключителни 1 милиарда лева от бюджета за една година в която и да е сфера са доста пари. Точно това се случи на 30 ноември 2016 година, когато бюджетът на районното министерство получи първия ексклузивен милиард, с цел да се разплати по програмата до тогава. На идната година упражнението се повтори. Парадокс е, че цената на Националната стратегия за саниране не е записана в какъвто и да било формален държавен документ. Двата милиарда ги няма на никое място. Те се водят за оперативни разноски, зародили ненадейно.
Разбира се, програмата е превъзходна, в случай че се съди по нейните цели - да усъвършенства градската среда и битовите условия за живеене. Кой би отказал безвъзмезден ремонт на жилището, подарен от страната. Още повече българинът е корав последовател на правилото "шамар да е, облага да е ".
Проблем
Нейният главен проблем обаче е пределно явен - няма пари за всички. Заложените досега по програмата 2 милиарда лева, които всички данъкоплатци ще би трябвало да платят в идващите години, са планувани да стигнат за жилищата на 340 705 души (общо 2020 сгради), което обгръща към 5% от популацията на България и 4% от жилищата. Няма по какъв начин тази стратегия да е обществено обективна, когато с парите на всички данъкоплатци се обезпечава богатството на минимална част от хората, и то подбрани на правилото "кой превари, той натовари ", а не след оценка на потребностите. Неофициални калкулации демонстрират, че в случай че би трябвало да се санират жилищата на всички хора в България, ще са нужни почти 40 милиарда лева Ако бюджетът харчи по 1 милиарда лева на година, в идващите 40-50 години по схемата на ГЕРБ всички ще създадат панелките си като нови.
А не е обикновено през 2015 година държавното управление да взема решение за пускане на национална стратегия с запас от 1 милиарда лева и да не обезпечи нито лев от тях с бюджетите за идващите години. Цялото финансиране на процедура идва от заеми, които тегли държавната Българска банка за развиване, като се чака някой ден бюджетът да се разплати.
Видимо е и за какво сходна стратегия е комфортна на властта. Чрез нея могат да се насочат доста пари, като схемата е комфортна за отклонение на средства. Оказва се, че когато парите се дават от бюджета, санирането излиза по 290 лева./кв. м, до момента в който блоковете, санирани с европари, са излезли приблизително по 100 лева./кв. м. Така че стратегии като тази постоянно ще намират почва у нас, още повече когато обществото е готово да заплаща масрафа. Парадокс е, че нейната стойност не е записана в какъвто и да било формален държавен документ. Изхарчените 2 милиарда лева действително се водят като оперативни разноски, зародили ненадейно.
Сега концепцията е схемата да бъде изменена. Изцяло "безплатно " саниране на блокове към този момент няма да има, призна преди време министърът на районното развиване Николай Нанков. Според него в бюджета за 2018 година няма да има средства за саниране, подписаните до момента контракти с етажните собствености ще бъдат довършени по досегашните правила. Министерство на регионалното развитие предлага да се премине от уеднаквен модел към диференцирана поддръжка съгласно разликите на районите в страната. В бъдеще най-вероятно изостаналите райони с замърсен въздух ще имат преимущество при безплатното саниране на жилищните здания по отношение на стопански по-развитите райони, където популацията е по-платежоспособно.
Освен това самоучастието на жителите в едва развитите стопански райони може да е минимално или даже да се резервира "безплатно " за обществено слабите, до момента в който в по-силно развитите то ще е по-високо. До момента санирането беше "безплатно " за 2022 здания.
Плановете за финансово присъединяване на жителите при санирането на жилищата им към този момент бе оповестено от зам.-министъра на районното развиване Малина Крумова. Точният размер все още не е явен. Засега поддръжка среща един от препоръчаните модели - този на Световната банка, който планува в началото самоучастието да бъде 20% и на всеки 5 години да се усилва с още 10%. Тъй като във всяка постройка има обществено слаби, които няма да могат да покрият своето самоучастие, е допустимо за тях санирането да остане гратис въз основата на подоходен аршин. Това беше една от пречките през предишния програмен интервал санирането на жилища с европари да буксува години наред и в последна сметка се взе решение обновяването на блоковете да става гратис за всички живеещи в тях.
Как ще продължи програмата за саниране, се чака да стане ясно до края на годината или най-късно доникъде на 2019 година Дотогава ще са изразходвани в началото отпуснатите 2 милиарда лева за санирането на 2022 здания. А още 42 хиляди здания чакат за възобновяване. Възможните източници за финансиране на тези здания са съфинансиране от притежателите на жилища, които са най-заинтересовани от мярката, европейски стратегии, интернационалните финансови институции, търговия с излъчвания и други.
Рискове
Отговорът на въпроса, кой каква част отсега нататък ще заплаща от нужната сума, към момента е обгърнат в мъгла. В районното министерство се приготвя някаква скица. Тя би трябвало бъде съгласувана с Българската банка за развиване, която кредитира програмата, а след това да се утвърди от държавното управление. При темповете, с които работи нашата администрация, това надали ще стане до края на лятото. Реално работа вероятно може да стартира през есента. Но в дъжд и сняг саниране не се прави и скептиците чакат нещата да се случат чак следващата година през пролетта. Каквото и да е решението, към този момент е ясно, че ГЕРБ дезертира от предизборните си обещания, че програмата за "безплатно " саниране ще продължи, до момента в който и последната панелка и селска къща не бъдат актуализирани.
Освен неравнопоставеността на хората различен фундаментален въпрос пред програмата за "безплатното " саниране няма да излезе скъпо наслаждение за безусловно всички, които са се захванали с него.
Според настоящите правила Сдружението на притежателите, а не общото заседание се занимава със санирането. Мотивът на Министерство на регионалното развитие е, че то е юридически индивид, който може да получава държавна помощ. Но съгласно европейското законодателство юридическата форма няма значение - без значение дали става дума за съдружие или за заседание. В двата случая, в случай че развиват стопанска активност, а санирането е тъкмо това, се приказва за дружество. А то носи отговорност при вземането на заеми, в тази ситуация от ББР, и има задължението да ги връща. А в случай че няма пари от държавния бюджет, длъжници ще се окажат притежателите.
Водещи при плана на ПРООН бяха общините, които избираха блоковете за саниране. Така от 2007 до 2011 година бяха ремонтирани 50 блока с 1093 жилището в 13 града. За санирането на близо 81 хиляди кв. м застроена повърхност бяха изхарчени 11 млн. лева, от които към една трета бяха обезпечени от притежателите. В последна сметка от тази стратегия ресурсът действително не стигна. Другата стратегия, която се провали, е "Енергийно възобновяване на българските градове ". По нея бяха санирани единствено два блока, като страната в началото даваше 50% от разноските, а по-късно - 75%. Останалите 25% се плащаха от притежателите.
Промяна
Вместо да се продължи по към този момент, общо взето, одобрения модел на ПРООН, през 2011 година първото държавно управление на ГЕРБ реши да трансформира схемата. Проектът бе пратен под крилото на Министерство на регионалното развитие. Там бе създаден нов модел, за който отидоха милиони. Регионалното министерство направи звено за ръководство на плана и нае консултанти. Отначало се разчиташе на препоръките на "Българо-австрийска консултантска компания ", която получи 156 хиляди лева за осем месеца работа. След това беше подписан втори контракт с ДЗЗД "Многофамилни жилища " за 1,22 млн. лева
За да се убедят хората какъв брой е потребно подновяването на жилищата, на "Маг Адвъртайзинг ", компания на сегашния състезателен министър Красен Кралев, бяха платени още 520 хиляди лева без Данък добавена стойност за реклама. Най-запомнящото се от акцията остана талашитената къщурка, с която министър Павлова обикаляше градовете по време на първия си мандат.
След това се стигна до избирането на плановите мениджъри за седемте региона на страната. Това са хората и компаниите, които движат плана на един блок - от регистрирането на сдружението на притежателите, през попълване на документите, подаването им, реализирането на връзката с Министерство на регионалното развитие и одобряването на плана до компаниите, които би трябвало да създадат енергийното проучване, капиталовите планове, строителите и надзора. Така най-малко е по документи. На процедура това не всеки път се случва. Да не приказваме, че бяха пропуснати всевъзможни предварителни периоди.
После пристигна правенето на така наречен енергийни паспорти на постройките. Следваше изработването на капиталовите планове от проектантите. Шумно рекламираните безвъзмездни планове, направени за сметка на Столичната община, се оказа, че не правят работа, тъй като всяка постройка има друго изхабяване. След тях пристигна времето на строителите, които трябваше да подменят дограмата, да слагат външна изолираност, да ремонтират покривите. За всичко това обаче трябваха пари.
Загадка
Така второто държавно управление на Бойко Борисов даде обещание през 2016-2017 година гратис саниране за един милиард лв., обезпечени със заем от Българска банка за развиване. Това трябваше да става по Национална стратегия за саниране, като приоритет се даваше на панелните жилища. Новото беше, че не Министерство на регионалното развитие е мотор на процеса, а общините, както беше по времето на демонстрационния план на ПРООН.
Загадка остана дали оповестената от министър Павлова Национална стратегия за саниране е напълно нова, или е продължение на утвърдената по времето на кабинета "Сакскобругготски ", която обаче остана единствено на хартия. Разработеният по царско време модел предвиждаше процесът да се ръководи от общините, като страната дава 20% дотация на притежателите на жилища и правото да придобият гратис собствеността върху земята, в случай че постройката е издигната с право на градеж. За да се случи това, всяка година в бюджета трябваше да се заделят средства. В последна сметка се оказа, че нищо от плануваното не е изпълнено.
"Безплатното " саниране на частни жилища сигурно е една от емблемите при ръководството на ГЕРБ. Според левицата програмата на държавното управление за саниране на здания е в действителност стратегия за саниране на електорат и саниране на доближени до властта компании. Отпускането на изключителни 1 милиарда лева от бюджета за една година в която и да е сфера са доста пари. Точно това се случи на 30 ноември 2016 година, когато бюджетът на районното министерство получи първия ексклузивен милиард, с цел да се разплати по програмата до тогава. На идната година упражнението се повтори. Парадокс е, че цената на Националната стратегия за саниране не е записана в какъвто и да било формален държавен документ. Двата милиарда ги няма на никое място. Те се водят за оперативни разноски, зародили ненадейно.
Разбира се, програмата е превъзходна, в случай че се съди по нейните цели - да усъвършенства градската среда и битовите условия за живеене. Кой би отказал безвъзмезден ремонт на жилището, подарен от страната. Още повече българинът е корав последовател на правилото "шамар да е, облага да е ".
Проблем
Нейният главен проблем обаче е пределно явен - няма пари за всички. Заложените досега по програмата 2 милиарда лева, които всички данъкоплатци ще би трябвало да платят в идващите години, са планувани да стигнат за жилищата на 340 705 души (общо 2020 сгради), което обгръща към 5% от популацията на България и 4% от жилищата. Няма по какъв начин тази стратегия да е обществено обективна, когато с парите на всички данъкоплатци се обезпечава богатството на минимална част от хората, и то подбрани на правилото "кой превари, той натовари ", а не след оценка на потребностите. Неофициални калкулации демонстрират, че в случай че би трябвало да се санират жилищата на всички хора в България, ще са нужни почти 40 милиарда лева Ако бюджетът харчи по 1 милиарда лева на година, в идващите 40-50 години по схемата на ГЕРБ всички ще създадат панелките си като нови.
А не е обикновено през 2015 година държавното управление да взема решение за пускане на национална стратегия с запас от 1 милиарда лева и да не обезпечи нито лев от тях с бюджетите за идващите години. Цялото финансиране на процедура идва от заеми, които тегли държавната Българска банка за развиване, като се чака някой ден бюджетът да се разплати.
Видимо е и за какво сходна стратегия е комфортна на властта. Чрез нея могат да се насочат доста пари, като схемата е комфортна за отклонение на средства. Оказва се, че когато парите се дават от бюджета, санирането излиза по 290 лева./кв. м, до момента в който блоковете, санирани с европари, са излезли приблизително по 100 лева./кв. м. Така че стратегии като тази постоянно ще намират почва у нас, още повече когато обществото е готово да заплаща масрафа. Парадокс е, че нейната стойност не е записана в какъвто и да било формален държавен документ. Изхарчените 2 милиарда лева действително се водят като оперативни разноски, зародили ненадейно.
Сега концепцията е схемата да бъде изменена. Изцяло "безплатно " саниране на блокове към този момент няма да има, призна преди време министърът на районното развиване Николай Нанков. Според него в бюджета за 2018 година няма да има средства за саниране, подписаните до момента контракти с етажните собствености ще бъдат довършени по досегашните правила. Министерство на регионалното развитие предлага да се премине от уеднаквен модел към диференцирана поддръжка съгласно разликите на районите в страната. В бъдеще най-вероятно изостаналите райони с замърсен въздух ще имат преимущество при безплатното саниране на жилищните здания по отношение на стопански по-развитите райони, където популацията е по-платежоспособно.
Освен това самоучастието на жителите в едва развитите стопански райони може да е минимално или даже да се резервира "безплатно " за обществено слабите, до момента в който в по-силно развитите то ще е по-високо. До момента санирането беше "безплатно " за 2022 здания.
Плановете за финансово присъединяване на жителите при санирането на жилищата им към този момент бе оповестено от зам.-министъра на районното развиване Малина Крумова. Точният размер все още не е явен. Засега поддръжка среща един от препоръчаните модели - този на Световната банка, който планува в началото самоучастието да бъде 20% и на всеки 5 години да се усилва с още 10%. Тъй като във всяка постройка има обществено слаби, които няма да могат да покрият своето самоучастие, е допустимо за тях санирането да остане гратис въз основата на подоходен аршин. Това беше една от пречките през предишния програмен интервал санирането на жилища с европари да буксува години наред и в последна сметка се взе решение обновяването на блоковете да става гратис за всички живеещи в тях.
Как ще продължи програмата за саниране, се чака да стане ясно до края на годината или най-късно доникъде на 2019 година Дотогава ще са изразходвани в началото отпуснатите 2 милиарда лева за санирането на 2022 здания. А още 42 хиляди здания чакат за възобновяване. Възможните източници за финансиране на тези здания са съфинансиране от притежателите на жилища, които са най-заинтересовани от мярката, европейски стратегии, интернационалните финансови институции, търговия с излъчвания и други.
Рискове
Отговорът на въпроса, кой каква част отсега нататък ще заплаща от нужната сума, към момента е обгърнат в мъгла. В районното министерство се приготвя някаква скица. Тя би трябвало бъде съгласувана с Българската банка за развиване, която кредитира програмата, а след това да се утвърди от държавното управление. При темповете, с които работи нашата администрация, това надали ще стане до края на лятото. Реално работа вероятно може да стартира през есента. Но в дъжд и сняг саниране не се прави и скептиците чакат нещата да се случат чак следващата година през пролетта. Каквото и да е решението, към този момент е ясно, че ГЕРБ дезертира от предизборните си обещания, че програмата за "безплатно " саниране ще продължи, до момента в който и последната панелка и селска къща не бъдат актуализирани.
Освен неравнопоставеността на хората различен фундаментален въпрос пред програмата за "безплатното " саниране няма да излезе скъпо наслаждение за безусловно всички, които са се захванали с него.
Според настоящите правила Сдружението на притежателите, а не общото заседание се занимава със санирането. Мотивът на Министерство на регионалното развитие е, че то е юридически индивид, който може да получава държавна помощ. Но съгласно европейското законодателство юридическата форма няма значение - без значение дали става дума за съдружие или за заседание. В двата случая, в случай че развиват стопанска активност, а санирането е тъкмо това, се приказва за дружество. А то носи отговорност при вземането на заеми, в тази ситуация от ББР, и има задължението да ги връща. А в случай че няма пари от държавния бюджет, длъжници ще се окажат притежателите.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ