Еднодневната визита на руския президент Владимир Путин в столицата на

...
Еднодневната визита на руския президент Владимир Путин в столицата на
Коментари Харесай

Какво очаква Балканите?

Еднодневната аудиенция на съветския президент Владимир Путин в столицата на Сърбия на 17 януари тази година и на първо място, повече от стохилядната навалица сърби, която пристигна да види Путин край храма Свети Сава, удостовери, че през днешния ден в Сърбия обичат Русия и нейния президент, както на никое място другаде по света. Наистина, би трябвало да се посочи, че не става въпрос единствено за Сърбия. Въобще целият сръбски народ обича руснаците, в това число хората, които живеят във второто сръбско държавно образувание – Република Сръбска, която е свободна част от Босна и Херцеговина. Това написа чешкото онлайн списание „ Ваше веч “ в материал, представен от организация " Фокус ".
Характерът на руско-сръбските връзки не провокира подозрения. Но публикуваните на Запад тезиси за „ историческата ос Москва – Белград “ са нищо повече от раздут мит. И той изобщо не е нов. От сходни легенди изхожда още немския кайзер Вилхелм II, когато атакува Русия през лятото на 1914 година.
Руско-сръбските връзки в далечното и близкото минало постоянно са били спорни. И това се дължи освен съветско-югославската раздяла сред Сталин и Тито в интервала 1948-1955 година. В най-новата история може да се означи единодушието на елцинова Русия, обещано през май 1992 година на съвещание на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, да бъдат наложени тежки наказания срещу Югославия. Друг образец е равнодушното отношение на Елцин към въздушното нахлуване над Съюзна Република Югославия от страна на НАТО напролет на 1999 година.
Днес сръбският народ смята, че путинска Русия е друга. Сърбите се надяват, че тази друга Русия ще им даде действителна гаранция, че при търсенето на излаз за излизане от ситуацията, в което към този момент от дълго време се намира Сърбия, с помощта на Русия ще бъдат регистрирани витално значимите ползи на Сърбия.
На първо място става въпрос, въпреки и освен, за Косово и военното „ окръжаване “ на Сърбия от страни членки на НАТО. Своята роля играе и явната нужда да се преразгледа модела, който се постанова на Западните Балкани след изгубването на СФРЮ.
На Западна Европа ѝ е изключително неприятно, че процесът на разширение на Европейския съюз на тази територия провокира все по-големи подозрения. Работата е в това, че с изключение на Западните Балкани, които, в последна сметка най-малко на думи, към момента желаят да влязат в Съюза, през днешния ден към този момент никой в Европа не се стреми към Европейски Съюз. Исландия изцяло се избави от илюзиите си по отношение на Съюза. Някога зле прикритото предпочитание на Брюксел да вкара в Европейски Съюз богатата на газ Норвегия през днешния ден към този момент дефинитивно потъна в забвение. В такава обстановка ползата на балканските страни към присъединение към Европейски Съюз за Брюксел е като манна небесна.
Тридесет години след кървавия разпад на Югославия, Титовите Балкани (не единствено територията на някогашната СФРЮ) още веднъж се пукат по шевовете. Затова Западна Европа и американската „ дълбока държава” (не се знае какво мисли Доналд Тръмп) неотдавна усилиха напъните си да вземат този район под своя цялостен надзор. Причината е „ проникването” на Русия и Китай на Балканите, както и напъните, които Турция поставя в устрема си към „ неоосманизация” на този в миналото османски район в Европа.
Изненадващо, даже след 30 години Западът не е усвоил никакви уроци. Той към момента не може да разбере претекстовете и движещите сили на Балканите. Западът смята, че източникът на всички балкански проблеми не е личната му политика, а политиката на трети страни - играчи отвън района.
Основната причина за неустойчивостта на Балканите е, че модерната конструкция на района явно не действа. Балканите са фрагментирани на дребни национални страни, които от икономическа позиция на процедура не са жизнеспособни. Освен това на Балканите цари историческото отчаяние на съседите един от различен. Такава обстановка е задънена улица. Това се удостоверява, по-специално, от комплицираните връзки сред някогашните републики на СФРЮ. Затруднението е, че това устройство е политическото поколение на Запада и всичко подсказва, че то е мъртвородено.
За слепите е ясно, че световната система за интернационалните връзки, построена от Съединените щати след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики (и неговите европейски съюзници) и основана на монополната роля на Вашингтон, се разпада. Ето за какво районните системи, които в миналото бяха основани от Запада, отпред със Съединените щати, започнаха да се разпадат естествено. Балканите са един от „ образците “ на това западно геополитическо творчество. Разширяването на НАТО и Европейския съюз е част от еднакъв развой.
Западът счита, че компликациите на Балканите са краткотрайни и са провокирани, както към този момент споменахме, от Русия, Китай и Турция. Възможно е да се преодолеят, както се твърди, като се овладее района, т.е. да се изместят всички останали играчи от тази част на континента.
Ръководителката на дипломацията на Европейския съюз е симпатична, макар че Федерика Могерини от дълго време не се е показала в нищо. Наскоро тя съобщи ребром, че Балканите са в областта на ползите на Европейския съюз, а Русия няма какво да прави там (когато съветският външен министър Лавров я попита какво има поради, тя се запъна и сподели, че е „ неразбрана “).
Струва си да се означи, че в светлината на Брекзит, Могерини гледа на Балканите по същия метод, по който преди доста години най-големият бранител на английската империя – Уинстън Чърчил. Той нееднократно умишлено дава на Сталин лъжливи обещания да открие втори фронт срещу Хитлер. След успехите на Червената войска край Сталинград и Курск, след освобождението на Харков (януари – август 1943 година) министър председателят на Негово Величество схваща, че Хитлер ще загуби войната. Вече става невероятно да продължава да лъже за втория фронт. Напротив, той се трансформира в нужда. Лондон схваща, че е задължен да се включи в битката против Нацистка Германия, с цел да не остане настрана при решаването на въпроса за следвоенното развиване на Европа.
Затова Чърчил искаше англо-американските съдружници да създадат десант на Балканите - в тази „ меко място на Европа “, както самият сър Уинстън споделя. Целта не беше толкоз да навреди на Хитлер (по това време Тито и неговите партизански отряди към този момент чудесно се оправят с това), а да се вземат партизаните на Тито под надзор и да се употребяват Балканите като кулоар, тъй че англо-американските войски да обхванат в Централна Европа преди Червената войска да се появи там. В последна сметка проектът се проваля, тъй като Рузвелт просто не е дава единодушието си.
Заслужава да се означи идиотизмът, с който тогава подхожда Чърчил към Балканите: налични са исторически документи, които удостоверяват, че в случай че англо-американските сили влязат на Балканите, партизаните на Тито ще им дадат въоръжен отпор.
Днес Могерини (и с нея Европейски Съюз и НАТО) мисли по същия метод като Чърчил, въпреки и в противоположен геополитически ред. Европейският съюз и НАТО към този момент управляват Централна Европа и в този момент би трябвало да изтласкат Русия от Сърбия и сръбската част на Босна и Херцеговина. Балканите би трябвало да бъдат „ политически “ чисти.
Европейският съюз и НАТО не схващат, че обстановката изисква фундаментална проверка на геополитиката във връзка с Балканите (а може би и на цяла Европа, само че в този момент това не е тема). Брюксел просто не е подготвен за нещо сходно.
В тази връзка той ще би трябвало да реши по какъв начин да се оправи със Сърбия. Това е алфа и омега на всяко устройство на Балканите, което може да съществува дълго време. По своето време Обама стигна до заключението, че Сърбия е ключът към сигурността на Балканите. Неговият вицепрезидент Джо Байдън искрено сподели това по време на визитата си в Белград през 2009 година Въпреки това, всичко се ограничи до елементарни думи. Политиката не се е трансформирала.
Анти-сръбският по формулировка план за без значение Косово също не работи. Западът се хвана на личните си клопки и в този момент не знае какво да прави. Бившите терористи от Армията за избавление на Косово (АОК) в този момент го водят, изцяло свободни от ръцете на Запада и трансформирали се в неуправляема „ антизападна “ ракета.
Въпросът за Балканите като цяло остава, дали измененията в структурата на полуострова ще бъдат еднократни и толкоз неочаквани, както при започване на 80-те и 90-те години. И по какъв начин ще преминат. Възможна е и появяването на продължителни, най-вече субрегионални спорове с потреблението на военна мощ. Подобен сюжет ще изведе Балканите на напред във времето в международната политика.
Събитията в света и Европа привнесоха след 2000-ата година на Балканите (независимо от възходящите вътрешни проблеми) три значими нови детайла, които включват този район в международната политика.
Първо, Балканите са се трансформирали в източник на интернационален тероризъм (с разсадник в мюсюлманската част на Босна и Херцеговина и на цялата етническа територия на Албания: Косово, Албания, Северна Македония).
Второ, Балканите се трансфораха в забележителен европейски енергиен кулоар (той трябваше да стигне до Италия и Западна Европа с помощта на руско-турския газопровод „ Южен поток “, само че Европейски Съюз до момента сполучливо го блокира).
Трето, Балканите са станаха автомагистрала за бежанци и мигранти.
Ако приказваме за бъдещето на Балканите, тогава едно от дребното неща, което не провокира подозрение, е незаменимата роля на Русия и Китай в бъдещото развиване на района. И всички опити да се попречи на тези страни единствено ще доведат до задълбочаваща се рецесия.
„ Руската опасност “ принуди НАТО, като с махване на вълшебна пръчица, да „ реши “ за няколко месеца разногласието сред Атина и Скопие, който продължаваше 30 години и се отнасяше до името на Бившата югославска република Македония. Миналогодишният македонски референдум за участие в НАТО и Европейския съюз докара до трагични последствия за атлантистите и все пак не тормози никого на Запад. Алиансът не губи време и на 6 февруари Македония се причисли към НАТО.
Фактът, че Западът реши първо да включи Северна Македония във военният съюз, провокира безпокойствие. В последна сметка Македония не е в заплаха. Така че участието в НАТО се дължи на други аргументи, които не са свързани със отбраната на тази страна.
Хипотетично, единствено нейните съседи, Албания, България, Гърция и Косово, могат да съставляват опасност за македонската страна. Всички те имат териториални искания към Македония, макар че, несъмнено, отхвърлят това. Всички те (с изключение на Косово засега) са страните членки на Алианса, само че на Балканите това няма да заблуди никого. Ако е належащо, те ще нападат. Вярно е, че е малко евентуално да го създадат в обозримо бъдеще.
Единствената македонска съседка, която не е имала и няма териториални искания към Македония, е Сърбия. Присъединяването на Македония към НАТО е ориентирано извънредно против Сърбия и Русия. Белград би трябвало да разбере, че „ мястото му е в алианса”, където по явни аргументи не се стреми. Конституцията на Сърбия дефинира неутралния статут на страната. Сърбите би трябвало да „ виждат “, че страните от НАТО са в непосредствена непосредственост т.е. Сърбия е „ обградена “ от страните членки на съюза. Изключение остава Босна и Херцеговина. Местните сърби не ѝ дават да се причисли към НАТО. И макар че Косово също не е член на НАТО, на нейната територия има американски бойци и има американска военна база (под прикритието на мироопазващите „ Сили за Косово " ). НАТО нямаше такива идеални военно-политически условия за вероятно нахлуване против СФРЮ преди 20 години.
С влизането на Северна Македония в НАТО, Русия би трябвало най-сетне да разбере, че Алиансът, както и преди, ще прави каквото си желае. Русия би трябвало да спре да упорства. Вярно е, че това е толкоз идиотска мисъл като концепцията на Чърчил, който през 1943 година искаше да „ спаси” Централна Европа от Червената войска, провеждайки настъпление на Балканите.
Нежеланието на Европейския съюз и НАТО да си сътрудничат с Русия на Балканите, нежеланието да се употребява това съдействие за разрешаване на обстановката в този постоянно неустойчив район е главната причина за размириците на Балканите, отбелязва още изданието.
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР