Едно от постиженията на последното десетилетие: организациите стигнаха до осъзнаването,

...
Едно от постиженията на последното десетилетие: организациите стигнаха до осъзнаването,
Коментари Харесай

3 ключови качества на приобщаващия лидер

Едно от достиженията на последното десетилетие: организациите стигнаха до осъзнаването, че с цел да завоюват войната за гении и да привлекат най-способните и квалифицирани чиновници и водачи, би трябвало да намерят метод да отключат многообразието.

Това значи основаване на просвета на приобщаване, при която хората с друг демографски и психически генезис се усещат ценени посредством даване на друга вероятност за понижаване на хомогенността на настройките, полезностите и вярванията и опазване групово мислене и пристрастия при взимане на верните решения за компанията.

Как човек построява приобщаваща просвета? Няма елементарен отговор на този въпрос, ние най-малко знаем кой е най-важният фактор в уравнението: водачеството. Културата е на първо място резултат от полезностите на водача. Както Платон отбелязва в Републиката: „ Обществата не са построени от пръчки и камъни, а от хора, чиито обособени герои, като завъртят мащаба по един или различен метод, дефинират посоката на цялото “.

Основният въпрос, на който би трябвало да се опитаме да отговорим, е за какво някои водачи са по-склонни да основат приобщаваща просвета. За благополучие, научните проучвания дават доста доказателства, с цел да отговорят на този въпрос и има три характерни черти, които се открояват.

1. Любопитство

Любопитните водачи се интересуват повече от други хора, изключително когато те са разнообразни от тях. По-малко евентуално е да наемат хора, които са тъкмо като тях и по-нетърпеливи да схванат за какво хората мислят по метода, по който го вършат, изключително когато не са съгласни с тях.

Когато сте водени от човек с „ гладен “ разум, е по-вероятно сами да се държите по по-открит метод. Не е изненадващо, че огромна част от образованията за водачество се концентрират върху развиването на съпричастност или вероятност в чиновниците.

2. Смирение

Както означих в последната си книга „ Защо толкоз доста некомпетентни мъже стават водачи? “, една от главните аргументи за разпространяването на неприятни шефове е наклонността ни да избираме водачи въз основа на тяхната надменност, а не на смирението им. Това е и главното предизвикателство, когато става въпрос за построяването на приобщаваща просвета.

Когато вашият началник е прекомерно тесногръд, той на процедура няма късмет да вземе поради възгледите на други хора, т.е. в случай че не потвърдят неговия личен егоизъм и не ласкаят по някакъв метод егото му.

Назначаването на смирени персони усилва вероятността другите отзиви, хрумвания и гледни точки да се толерират. Скромните водачи по-често схващат, че водачеството е запас за екипа, а не персонална привилегия, и съумяват ловко да управляват екипите си.

3. Смелост

Третата и последна съставна част на приобщаващото водачество постоянно е неразбрана, само че е не по-малко сериозна. Докато любопитните и смирени водачи ще бъдат по-добре готови да основат просвета на изчерпателност, те също се нуждаят от храброст, с цел да реализиран тази цел. Лидерството постоянно е обвързвано с движещи промени. Ако не сте човек на смяната, в действителност вие не сте водач.

Ето за какво, в случай че организациите се отнасят съществено към разнообразието на качествени водачи, те би трябвало да стартират с покачват качествата на своите чиновници, като се уверят, че хората с по-високи равнища на любознание, примирение и храброст не се подценяват.

………………………..

Томаш Чаморо-Премузич - професор по бизнес логика на психиката в Университетския лицей Лондон и в Колумбийския университет и създател на „ Защо толкоз доста некомпетентни мъже стават водачи? (И по какъв начин да го поправим) “ пред Business Insider

Редактор: Нели Тодорова 

 
Източник: manager.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР