Страшната история на Леонид Рогозов - човекът, който сам извади своя апандисит на края на света
Едно от най-великите открития на човечеството и до през днешния ден може да бъде медицината. Опознаването на човешката природа, непрекъснатото повишение на междинната дължина на живот, както и редица други комплицирани интервенции потвърждават силата и значимостта на тази просвета. И до момента в който нашата блага татковина създава качествени медицински фрагменти за запад, същата се комерсиализира непрекъснато тук.
Хипократ в никакъв случай не би желал това да се случи, но в днешно време всичко има своята цена. Ако през днешния ден можем да присаждаме органи, костен мозък, изкуствени крака, изкуствени органи и даже да поръчаме въздушна кола за спешна помощ, то обратно във времето всичко това е било повече от невероятно. За медицината успяхме да разберем доста от телевизионни сериали като Д-р Хаус, само че малко на брой знаят, че сериалът е бил сътворен с помощта на дребна колонка във вестник, който разкривал някои от най-обичайните случаи в медицината.
Малцина обаче знаят, че един епизод на Д-р Хаус е безусловно заимствуван от различен доктор, който се озовава в клопката на снежната прегръдка на Антарктика. Историята на Леонид Рогозов е повече от впечатляваща и потвърждават, че човешката воля в никакъв случай не би могла да се пречупи. Рогозов бил основен доктор в една от първите руски експедиции на Антарктика. За жал никой не се е сетил, че на толкоз далечни места би трябвало да участват най-малко двама лекари.
Позициониран в Новолазарска база, той усеща, че тялото му дава първите признаци за проблеми с апандисита. Заедно със своите сътрудници, Леонид осъзнава, че няма да има никакъв късмет да напусне базата преди март, идната година. На сутринта на 29 април, той усеща по какъв начин тялото му отслабва, гади му се и стартира да подвига температура. Изпращането на аероплан е било невероятно поради снежните стихии, а идването на помощ от друга база било извънредно рисковано.
В дневника си споделя, че се пробва да бъде в положително въодушевление, с цел да не плаши своите другари, чието здраве е също негова отговорност. Единствената форма на медицина, която била разполагаем в базата е един зъболекарски стол. Докторът решил, че може да закрепи ситуацията краткотрайно с антибиотици и изстудяване, но по този начин или другояче почнал да усеща по какъв начин всичко се утежнява. Гаденето се ускорило и това бил сигурен знак, че спасението на пациента е в личните му ръце. В записките е споделено следното:
" Не съм спал въобще довечера. Това са демонски болки! Снежната стихия раздира душата ми, вие като стотици чакали. Все още не давам признаци за неизбежна интервенция, само че чувствам, че се приближавам все по-близо. Това е. Започвам да съзнавам, че ще би трябвало да се оперирам самичък, в случай че в действителност желая да пребивавам. Осъзнавам риска и какъв брой невероятно може да е това, но не считам да свия ръце и да се предам. "
В 2 часа през нощта, лекарят призовал своите новоназначени асистенти - водач и метеоролог. Те трябвало единствено да подават инструментите. Двамата също по този начин трябвало да държат голямо огледало, което да дава задоволително видимост по време на операцията. Тялото на пациента било леко изправено и след към 30-40 минути в цялостна мъка, лекарят почнал да се предава и да прави къси паузи, тъй като в действителност не можел да държи принадлежности без да му се гади и да вие от болежка. Без затруднения и в операционна зала, тази операция не би лишила повече от 30 минути. Поставяйки си антибиотиците, Леонид почнал незабавно да се зашива. Цялата интервенция коствала повече от 1 час и 45 минути. Част от хората в базата съумели даже да фотографират цялото здравно знамение. Едва, когато съумява да се върне в схващане и най-лошото е минало, лекарят написа: " Работех без ръкавици. Беше много мъчно да виждам всичко, огледалото в действителност ми оказа помощ, само че и в същото време ме объркваше, тъй като виждах всичко наопаки. Работех най-вече с допиране. Кървях много, само че не бързах и работех деликатно.
Отваряйки пертониума (ципа, която покрива стените на коремната кухина), нараних сляпото черво и трябваше да го зашия. Осъзнах нещо доста съществено - имах доста повече вреди в тялото си, в сравнение с съм подозирал. Отслабнал съм, откакто главата ми стартира да се върти. На всеки 4-5 минути ми се постановяваше да почивам към 20-25 секунди. Най-накрая стигнах и до лошотия апандисит. С смут забелязах черните петна върху него. Само един ден повече и щеше да се пръсне. С премахването на инфектирания орган започнах да виждам по какъв начин сърцето ми забави пулса доста. Ръцете ми станаха гумени.
Помислих си, че това към този момент ще е краят ми. Не можех да позволи, че съм минал през най-страшното! " След интервенцията и към 5 дни на антибиотици, температурата се върнала към естественото и общото положение на пациента/лекар се е подобрило фрапантно. След 2 седмици Леонид към този момент се занимавал с нормалните занимания и задължения. Подобно мъжество съумяло да грабне сърцата на целия руски народ и през 1961-а година е съумяло да донесе и почетен медал " Червено знаме на труда ". Постижението на лекаря се трансформирало в образец и доказателство на какво е кадърен един човек, когато има голяма воля за живот. В по-късни години, Рогозов отхвърля всевъзможни почести за делата си. Въпреки това, мнозина са задавали въпроси тъкмо по тази тематика, а той се усмихвал и отговарял: " Работа като всяка друга, живот като всеки различен. ".
През октомври, 1962-а година, Рогозов се връща в Ленинград и стартира да преподава в университета, който е приключил. През 1966-а година съумява да отбрани своята докторантура на тематика " Резекция на хранопровода за лекуване на рак на хранопровода ". По-късно работи като доктор в разнообразни лечебни заведения в Санкт Петербург, а от 1986-а до 2000-а година е основен хирург на института по туберколозна пулмология. Умира през 2000-а година на 66 години от рак на белия дроб.
Източник: men.hotnews.bg
Хипократ в никакъв случай не би желал това да се случи, но в днешно време всичко има своята цена. Ако през днешния ден можем да присаждаме органи, костен мозък, изкуствени крака, изкуствени органи и даже да поръчаме въздушна кола за спешна помощ, то обратно във времето всичко това е било повече от невероятно. За медицината успяхме да разберем доста от телевизионни сериали като Д-р Хаус, само че малко на брой знаят, че сериалът е бил сътворен с помощта на дребна колонка във вестник, който разкривал някои от най-обичайните случаи в медицината.
Малцина обаче знаят, че един епизод на Д-р Хаус е безусловно заимствуван от различен доктор, който се озовава в клопката на снежната прегръдка на Антарктика. Историята на Леонид Рогозов е повече от впечатляваща и потвърждават, че човешката воля в никакъв случай не би могла да се пречупи. Рогозов бил основен доктор в една от първите руски експедиции на Антарктика. За жал никой не се е сетил, че на толкоз далечни места би трябвало да участват най-малко двама лекари.
Позициониран в Новолазарска база, той усеща, че тялото му дава първите признаци за проблеми с апандисита. Заедно със своите сътрудници, Леонид осъзнава, че няма да има никакъв късмет да напусне базата преди март, идната година. На сутринта на 29 април, той усеща по какъв начин тялото му отслабва, гади му се и стартира да подвига температура. Изпращането на аероплан е било невероятно поради снежните стихии, а идването на помощ от друга база било извънредно рисковано.
В дневника си споделя, че се пробва да бъде в положително въодушевление, с цел да не плаши своите другари, чието здраве е също негова отговорност. Единствената форма на медицина, която била разполагаем в базата е един зъболекарски стол. Докторът решил, че може да закрепи ситуацията краткотрайно с антибиотици и изстудяване, но по този начин или другояче почнал да усеща по какъв начин всичко се утежнява. Гаденето се ускорило и това бил сигурен знак, че спасението на пациента е в личните му ръце. В записките е споделено следното:
" Не съм спал въобще довечера. Това са демонски болки! Снежната стихия раздира душата ми, вие като стотици чакали. Все още не давам признаци за неизбежна интервенция, само че чувствам, че се приближавам все по-близо. Това е. Започвам да съзнавам, че ще би трябвало да се оперирам самичък, в случай че в действителност желая да пребивавам. Осъзнавам риска и какъв брой невероятно може да е това, но не считам да свия ръце и да се предам. "
В 2 часа през нощта, лекарят призовал своите новоназначени асистенти - водач и метеоролог. Те трябвало единствено да подават инструментите. Двамата също по този начин трябвало да държат голямо огледало, което да дава задоволително видимост по време на операцията. Тялото на пациента било леко изправено и след към 30-40 минути в цялостна мъка, лекарят почнал да се предава и да прави къси паузи, тъй като в действителност не можел да държи принадлежности без да му се гади и да вие от болежка. Без затруднения и в операционна зала, тази операция не би лишила повече от 30 минути. Поставяйки си антибиотиците, Леонид почнал незабавно да се зашива. Цялата интервенция коствала повече от 1 час и 45 минути. Част от хората в базата съумели даже да фотографират цялото здравно знамение. Едва, когато съумява да се върне в схващане и най-лошото е минало, лекарят написа: " Работех без ръкавици. Беше много мъчно да виждам всичко, огледалото в действителност ми оказа помощ, само че и в същото време ме объркваше, тъй като виждах всичко наопаки. Работех най-вече с допиране. Кървях много, само че не бързах и работех деликатно.
Отваряйки пертониума (ципа, която покрива стените на коремната кухина), нараних сляпото черво и трябваше да го зашия. Осъзнах нещо доста съществено - имах доста повече вреди в тялото си, в сравнение с съм подозирал. Отслабнал съм, откакто главата ми стартира да се върти. На всеки 4-5 минути ми се постановяваше да почивам към 20-25 секунди. Най-накрая стигнах и до лошотия апандисит. С смут забелязах черните петна върху него. Само един ден повече и щеше да се пръсне. С премахването на инфектирания орган започнах да виждам по какъв начин сърцето ми забави пулса доста. Ръцете ми станаха гумени.
Помислих си, че това към този момент ще е краят ми. Не можех да позволи, че съм минал през най-страшното! " След интервенцията и към 5 дни на антибиотици, температурата се върнала към естественото и общото положение на пациента/лекар се е подобрило фрапантно. След 2 седмици Леонид към този момент се занимавал с нормалните занимания и задължения. Подобно мъжество съумяло да грабне сърцата на целия руски народ и през 1961-а година е съумяло да донесе и почетен медал " Червено знаме на труда ". Постижението на лекаря се трансформирало в образец и доказателство на какво е кадърен един човек, когато има голяма воля за живот. В по-късни години, Рогозов отхвърля всевъзможни почести за делата си. Въпреки това, мнозина са задавали въпроси тъкмо по тази тематика, а той се усмихвал и отговарял: " Работа като всяка друга, живот като всеки различен. ".
През октомври, 1962-а година, Рогозов се връща в Ленинград и стартира да преподава в университета, който е приключил. През 1966-а година съумява да отбрани своята докторантура на тематика " Резекция на хранопровода за лекуване на рак на хранопровода ". По-късно работи като доктор в разнообразни лечебни заведения в Санкт Петербург, а от 1986-а до 2000-а година е основен хирург на института по туберколозна пулмология. Умира през 2000-а година на 66 години от рак на белия дроб.
Източник: men.hotnews.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ