Даниел Мюлер-Шот, за когото музиката има лечебна сила
Едно от огромните и предстоящи имена в афиша на Софийската филхармония предходната седмица беше на немския виолончелист Даниел Мюлер-Шот, който дойде със своя древен инструмент, направен във Венеция от Матео Гофрилер през 1727. Под диригентството на швейцарския маестро Мишел Табачник германецът солира в Концерт за виолончело и оркестър от сър Едуард Елгар.
Даниел Мюлер-Шот има удивителна кариера: Талантът му е открит рано и отгледан с внимание. 15-годишен печели състезанието „ Чайковски “ за млади музиканти в Москва и след това е поканен персонално от огромната цигуларка Ан-Софи Мутер да стане стипендиант на нейната фондация, като това включва концерти и записи на камерна музика със самата нея и с Андре Превин на пианото. Но има и още един необикновен късмет - една година образование при именития Мстислав Ростропович. Това изстрелва Мюлер-Шот още в юношеска възраст измежду огромните звезди на международната сцена. 46-годишният музикант е високоценен от най-престижните оркестри, желан от най-уважаваните диригенти, издирван и като камерен реализатор.
В София той дойде за първи път и показа, че наистина е извънредно, тъй като е бил към този момент на доста места по света, в множеството градове, солирал е на доста и разнообразни оркестри, по тази причина чака с неспокойствие да свири в София за първи път. Интерпретацията му на Концерта за виолончело и оркестър от сър Едуард Елгар беше прочувствена и изпълнена с сантиментален дух - с докосваща потиснатост, а на моменти с аристократично достолепие. Мюлер-Шот не е от вида разточително буйни реализатори, които мигновено стават любимци на публиката със театрално наличие. Германецът е правилен на създателя, прочитът му е трогателен и като че ли задължава слушателя да го следва праволинейно.
В изявление след първата подготовка със Софийската филхармония Даниел Мюлер-Шот описа за прекарванията си по пътя към огромното изкуство, за срещите с величия по огромните подиуми и за тестванията по време на пандемията. " Аз, като музикант, осъзнах, че когато хората още веднъж можеха да се събират дружно, ми се искаше още повече от преди да изсвирвам за тях и да споделяме музика - да съм там, с цел да се поддържаме. Музиката има това необикновено лечебно качество и считам, че всички усещаме даже още по-силно в този момент, по-късно време на тежки провокации, какъв брой е скъпо, че можем да сме дружно, че можем да се срещаме още веднъж - ние сме обществени същества и имаме потребност да контактуваме, а музиката като че ли усилва това чувство. “
Чуйте цялото изявление в звуковия файл.
Даниел Мюлер-Шот има удивителна кариера: Талантът му е открит рано и отгледан с внимание. 15-годишен печели състезанието „ Чайковски “ за млади музиканти в Москва и след това е поканен персонално от огромната цигуларка Ан-Софи Мутер да стане стипендиант на нейната фондация, като това включва концерти и записи на камерна музика със самата нея и с Андре Превин на пианото. Но има и още един необикновен късмет - една година образование при именития Мстислав Ростропович. Това изстрелва Мюлер-Шот още в юношеска възраст измежду огромните звезди на международната сцена. 46-годишният музикант е високоценен от най-престижните оркестри, желан от най-уважаваните диригенти, издирван и като камерен реализатор.
В София той дойде за първи път и показа, че наистина е извънредно, тъй като е бил към този момент на доста места по света, в множеството градове, солирал е на доста и разнообразни оркестри, по тази причина чака с неспокойствие да свири в София за първи път. Интерпретацията му на Концерта за виолончело и оркестър от сър Едуард Елгар беше прочувствена и изпълнена с сантиментален дух - с докосваща потиснатост, а на моменти с аристократично достолепие. Мюлер-Шот не е от вида разточително буйни реализатори, които мигновено стават любимци на публиката със театрално наличие. Германецът е правилен на създателя, прочитът му е трогателен и като че ли задължава слушателя да го следва праволинейно.
В изявление след първата подготовка със Софийската филхармония Даниел Мюлер-Шот описа за прекарванията си по пътя към огромното изкуство, за срещите с величия по огромните подиуми и за тестванията по време на пандемията. " Аз, като музикант, осъзнах, че когато хората още веднъж можеха да се събират дружно, ми се искаше още повече от преди да изсвирвам за тях и да споделяме музика - да съм там, с цел да се поддържаме. Музиката има това необикновено лечебно качество и считам, че всички усещаме даже още по-силно в този момент, по-късно време на тежки провокации, какъв брой е скъпо, че можем да сме дружно, че можем да се срещаме още веднъж - ние сме обществени същества и имаме потребност да контактуваме, а музиката като че ли усилва това чувство. “
Чуйте цялото изявление в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ