New York Times: Борбата за идентифициране на жертвите от Буча
Едно от дузината непотърсени тела, избрани за заравяне неотдавна в градското гробище в Буча, преди малко е било разпознато. Семейството на мъртвеца е участвало и ще може да го погребе с цялостна гала. Гробът му ще бъде обозначен с името му, а освен с номер.
Но имаше една спънка. Никой не можеше да откри тялото.
В една мрачна драма, до момента в който фамилията повяхваше на гроба в августовската горещина, гробарите се катереха по вонящите чували с трупове в задната част на камион, проверявайки етикетите за изчезналото тяло. Докато изнасяха телата встрани, заместник-кметът, стиснал вързоп документи, гледаше безмълвно.
" Някак си го настъпихме ", сподели 44-годишният Владислав Минченко, непринуден гробокопач, и поклати глава.
Когато в края на март съветските войски се отдръпнаха от района към украинската столица Киев, те оставиха след себе си диря от повече от 1200 тела. Най-малко 458 починали са в и към крайградския град Буча, лежащи по улиците, в здания и градини, в изби и в спонтанни гробове.
През петте месеца, минали от този момент, гробищните служащи и чиновниците на градския съвет в Буча извършват най-мрачната задача: събират и погребват мъртвите от едно от най-тежките кланета по време на войната. Десетки от телата остават неидентифицирани или не са потърсени.
Мащабът на жестокостите, открити в Буча, притегли вниманието и помощта на интернационалната общественост. Международни специалисти по военни закононарушения идват, с цел да оказват помощ за документирането на убийствата, и се появяват нови униформи, измежду които бели хазартни костюми и якета с надпис " прокурор по военни закононарушения " на британски език.
Въпреки цялата външна помощ тежката работа по събирането и погребването на телата беше оставена на чиновниците в моргата и гробищата и на шепа доброволци. Страната към момента беше във война и всички работеха под сирените за въздушна паника и нощния комендантски час, както и с минимално съоръжение след разрушенията и грабежите на съветските войски.
В продължение на седмици в предградията не е имало електричество и течаща вода, тъй че моргата на Буча не е работила. Телата са събрани и разпределени в пет морги в Киев. Без работещи компютри на място, данните се събират на ръка, на хартия.
Повече от 50 непогребани тела бяха в извънредно положение на разпад, сподели господин Минченко в изявление при започване на август. Той се оплака, че след последното натоварване не е могъл да изкара миризмата от белия микробус с надпис " Cargo 200 ", който употребявал за събиране на телата.
" Трябва просто да ги погребат ", сподели той.
Градският съвет на Буча най-сетне направи това в средата на август, убеждавайки проверяващите да освободят повече от 47 непотърсени или неидентифицирани тела от клането. Те са заровени в продължение на няколко дни на три реда в далечния завършек на градското гробище.
На втория ден от погребенията служащи от моргата в бели защитни костюми извадиха 11 чувала с тела от хладилен камион и ги сложиха в тънки държавни ковчези. Гробарите поставиха въжетата под тях и без особена гала, само че с практикувано почитание, ги спуснаха в гробовете.
Православен духовник прекади гробовете с тамян, до момента в който гробарите се навеждаха над оградата, кашляйки и плюейки, с увиснали глави. После затвориха камиона и си потеглиха.
Всяко тяло получи номер. Разследващите са фотографирали всяко от тях и са взели ДНК проби, сподели заместник-кметът на Буча, Михайлина Скорик-Шкаровска, с цел да могат фамилиите въпреки всичко да си върнат околните.
" Всеки номер е човек ", сподели тя. " Искаме да увековечим паметта на всички. Не желаеме незнайни гробове. "
Г-жа Скорик-Шкаровска е един от главните пазители на листата на починалите в Буча. Като заместник-кмет, а също и като вдовица от войната - брачният партньор ѝ е погубен през 2014 година във войната против подкрепяните от Русия сепаратисти - тя е решена да помогне на фамилиите, публицистите и проверяващите военни закононарушения да намерят нужната им информация.
Нейният екип е този, който свързва фамилията на 37-годишния Олександър Хмарук с едно от непотърсените тела - № 153. Нейният офис провежда слагането на тялото в моргата и идването на фамилията за заравяне в частта на гробището, отдадена на жертвите на войната.
Но до момента в който фамилията чакало на една скамейка в гробището с цветя в ръка, гробарите не могли да намерят торба с тяло № 153.
Светлана Хмарук, слаба, посивяла жена с шал на главата, сподели, че знаела от март, че синът ѝ е погубен. В продължение на пет месеца тялото му е лежало неидентифицирано в моргата, а данните за гибелта му са били записани погрешно.
Тя сподели, че за финален път е разговаряла с него на 11 март, когато той споделил, че обстрелът е бил толкоз мощен, че през множеството време е лежал на пода. Молила го е да си тръгне, само че като някогашен боец той е отказал. По това време, споделя тя, това към този момент е било съвсем невероятно.
Когато още веднъж не могат да се свържат с него, тя стартира да звъни на другари, с цел да им заяви вести. " Те споделиха: " Саша си е отишъл ", споделя тя. " Имаше очевидци, които видяха по какъв начин е бил погубен, и на идващия ден, които покриха тялото му. "
Синът ѝ е погубен от съветските войски на 20 март в центъра на града. Малко по-късно тялото му е било захвърлено покрай гората, споделя тя. Семейството е сглобило тези обстоятелства единствено.
Издирването на тялото му лишило доста повече време. Членовете на фамилията създали един ДНК тест, а по-късно втори. Накрая на госпожа Хмарук изпратили фотоси на тялото му на мобилния ѝ телефон и ѝ споделили, че то се намира в моргата северно от Киев.
От моргата й споделили, че господин Хмарук е умрял от сърдечен удар и че е открит във Ворсел, предградие западно от Буча. Това не било правилно, споделя тя. " Той е умрял в Буча. Бил е прострелян в главата ", безапелационна е тя. " Намерих хора, които са били там, които са затворили очите му, откакто е починал ".
Грешките не са необикновени, споделя госпожа Скорик-Шкаровска. Бивша журналистка, тя познава от опит тъгите на битката с украинската публична власт. Смъртният акт на личния ѝ брачен партньор е бил неопределено записан, споделя тя.
Тя изяснява грешките с мъглата на войната и с неопитността на някои техници от моргата да обработват жертви на бойното поле.
Въпреки грешките госпожа Скорик-Шкаровска съобщи, че е уверена в способността на Украйна да събира доказателства и да построява каузи за гонене на военни закононарушения. Необходимо е обаче незабавно да се построи национална база данни за починалите във войната и да се отстранен хартиените описи.
" Мечтата ми е да цифровизираме целия този развой ", сподели тя, размахвайки вързоп хартия със описи на погребенията за деня. " Ако разполагаме с повече компютри и iPad-и, които да сканират и ревизират обстоятелствата, това ще го форсира. "
До този миг чиновниците от моргата бяха отворили още веднъж камиона и спуснаха торба без етикет. Г-жа Хмарук сподели, че желае да види тялото, преди ковчегът да бъде запечатан.
Шофьорът на камиона се появи. Той сподели, че сутринта е оставил торбата настрани и е сигурен, че тази без етикет е 153. Заместник-кметът прегърна госпожа Хмарук и сподели, че поддържа молбата ѝ да види тялото. Гробарите бяха безапелационни в отхвърли си.
Извън погледа ѝ, зад микробуса, те разкопчаха торбата. " Сто петдесет и три, етикетът е вътре - извикаха те с облекчение. " Слава на Бога. "
След това процесът се разви бързо. Ковчегът беше претрупан в един микробус. Когато фамилията и приятелите се събраха още веднъж на гроба, към момента държейки цветята си, мъжете смъкнаха шапките си, а дамите се прекръстиха.
" Да се помолим ли? " - попита свещеникът. /БГНЕС
Но имаше една спънка. Никой не можеше да откри тялото.
В една мрачна драма, до момента в който фамилията повяхваше на гроба в августовската горещина, гробарите се катереха по вонящите чували с трупове в задната част на камион, проверявайки етикетите за изчезналото тяло. Докато изнасяха телата встрани, заместник-кметът, стиснал вързоп документи, гледаше безмълвно.
" Някак си го настъпихме ", сподели 44-годишният Владислав Минченко, непринуден гробокопач, и поклати глава.
Когато в края на март съветските войски се отдръпнаха от района към украинската столица Киев, те оставиха след себе си диря от повече от 1200 тела. Най-малко 458 починали са в и към крайградския град Буча, лежащи по улиците, в здания и градини, в изби и в спонтанни гробове.
През петте месеца, минали от този момент, гробищните служащи и чиновниците на градския съвет в Буча извършват най-мрачната задача: събират и погребват мъртвите от едно от най-тежките кланета по време на войната. Десетки от телата остават неидентифицирани или не са потърсени.
Мащабът на жестокостите, открити в Буча, притегли вниманието и помощта на интернационалната общественост. Международни специалисти по военни закононарушения идват, с цел да оказват помощ за документирането на убийствата, и се появяват нови униформи, измежду които бели хазартни костюми и якета с надпис " прокурор по военни закононарушения " на британски език.
Въпреки цялата външна помощ тежката работа по събирането и погребването на телата беше оставена на чиновниците в моргата и гробищата и на шепа доброволци. Страната към момента беше във война и всички работеха под сирените за въздушна паника и нощния комендантски час, както и с минимално съоръжение след разрушенията и грабежите на съветските войски.
В продължение на седмици в предградията не е имало електричество и течаща вода, тъй че моргата на Буча не е работила. Телата са събрани и разпределени в пет морги в Киев. Без работещи компютри на място, данните се събират на ръка, на хартия.
Повече от 50 непогребани тела бяха в извънредно положение на разпад, сподели господин Минченко в изявление при започване на август. Той се оплака, че след последното натоварване не е могъл да изкара миризмата от белия микробус с надпис " Cargo 200 ", който употребявал за събиране на телата.
" Трябва просто да ги погребат ", сподели той.
Градският съвет на Буча най-сетне направи това в средата на август, убеждавайки проверяващите да освободят повече от 47 непотърсени или неидентифицирани тела от клането. Те са заровени в продължение на няколко дни на три реда в далечния завършек на градското гробище.
На втория ден от погребенията служащи от моргата в бели защитни костюми извадиха 11 чувала с тела от хладилен камион и ги сложиха в тънки държавни ковчези. Гробарите поставиха въжетата под тях и без особена гала, само че с практикувано почитание, ги спуснаха в гробовете.
Православен духовник прекади гробовете с тамян, до момента в който гробарите се навеждаха над оградата, кашляйки и плюейки, с увиснали глави. После затвориха камиона и си потеглиха.
Всяко тяло получи номер. Разследващите са фотографирали всяко от тях и са взели ДНК проби, сподели заместник-кметът на Буча, Михайлина Скорик-Шкаровска, с цел да могат фамилиите въпреки всичко да си върнат околните.
" Всеки номер е човек ", сподели тя. " Искаме да увековечим паметта на всички. Не желаеме незнайни гробове. "
Г-жа Скорик-Шкаровска е един от главните пазители на листата на починалите в Буча. Като заместник-кмет, а също и като вдовица от войната - брачният партньор ѝ е погубен през 2014 година във войната против подкрепяните от Русия сепаратисти - тя е решена да помогне на фамилиите, публицистите и проверяващите военни закононарушения да намерят нужната им информация.
Нейният екип е този, който свързва фамилията на 37-годишния Олександър Хмарук с едно от непотърсените тела - № 153. Нейният офис провежда слагането на тялото в моргата и идването на фамилията за заравяне в частта на гробището, отдадена на жертвите на войната.
Но до момента в който фамилията чакало на една скамейка в гробището с цветя в ръка, гробарите не могли да намерят торба с тяло № 153.
Светлана Хмарук, слаба, посивяла жена с шал на главата, сподели, че знаела от март, че синът ѝ е погубен. В продължение на пет месеца тялото му е лежало неидентифицирано в моргата, а данните за гибелта му са били записани погрешно.
Тя сподели, че за финален път е разговаряла с него на 11 март, когато той споделил, че обстрелът е бил толкоз мощен, че през множеството време е лежал на пода. Молила го е да си тръгне, само че като някогашен боец той е отказал. По това време, споделя тя, това към този момент е било съвсем невероятно.
Когато още веднъж не могат да се свържат с него, тя стартира да звъни на другари, с цел да им заяви вести. " Те споделиха: " Саша си е отишъл ", споделя тя. " Имаше очевидци, които видяха по какъв начин е бил погубен, и на идващия ден, които покриха тялото му. "
Синът ѝ е погубен от съветските войски на 20 март в центъра на града. Малко по-късно тялото му е било захвърлено покрай гората, споделя тя. Семейството е сглобило тези обстоятелства единствено.
Издирването на тялото му лишило доста повече време. Членовете на фамилията създали един ДНК тест, а по-късно втори. Накрая на госпожа Хмарук изпратили фотоси на тялото му на мобилния ѝ телефон и ѝ споделили, че то се намира в моргата северно от Киев.
От моргата й споделили, че господин Хмарук е умрял от сърдечен удар и че е открит във Ворсел, предградие западно от Буча. Това не било правилно, споделя тя. " Той е умрял в Буча. Бил е прострелян в главата ", безапелационна е тя. " Намерих хора, които са били там, които са затворили очите му, откакто е починал ".
Грешките не са необикновени, споделя госпожа Скорик-Шкаровска. Бивша журналистка, тя познава от опит тъгите на битката с украинската публична власт. Смъртният акт на личния ѝ брачен партньор е бил неопределено записан, споделя тя.
Тя изяснява грешките с мъглата на войната и с неопитността на някои техници от моргата да обработват жертви на бойното поле.
Въпреки грешките госпожа Скорик-Шкаровска съобщи, че е уверена в способността на Украйна да събира доказателства и да построява каузи за гонене на военни закононарушения. Необходимо е обаче незабавно да се построи национална база данни за починалите във войната и да се отстранен хартиените описи.
" Мечтата ми е да цифровизираме целия този развой ", сподели тя, размахвайки вързоп хартия със описи на погребенията за деня. " Ако разполагаме с повече компютри и iPad-и, които да сканират и ревизират обстоятелствата, това ще го форсира. "
До този миг чиновниците от моргата бяха отворили още веднъж камиона и спуснаха торба без етикет. Г-жа Хмарук сподели, че желае да види тялото, преди ковчегът да бъде запечатан.
Шофьорът на камиона се появи. Той сподели, че сутринта е оставил торбата настрани и е сигурен, че тази без етикет е 153. Заместник-кметът прегърна госпожа Хмарук и сподели, че поддържа молбата ѝ да види тялото. Гробарите бяха безапелационни в отхвърли си.
Извън погледа ѝ, зад микробуса, те разкопчаха торбата. " Сто петдесет и три, етикетът е вътре - извикаха те с облекчение. " Слава на Бога. "
След това процесът се разви бързо. Ковчегът беше претрупан в един микробус. Когато фамилията и приятелите се събраха още веднъж на гроба, към момента държейки цветята си, мъжете смъкнаха шапките си, а дамите се прекръстиха.
" Да се помолим ли? " - попита свещеникът. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ