4 урока от последната финансова криза
Едно антично китайско проклинание гласи „ Живей в забавни времена “. Ние не може да се оплачем от липса на огромни възходи и падения през нашия живот. Едно от събитията, което засегна съвсем всички стани по света беше финансовата рецесия от 2008 година. Тогава милиони хора останаха без работа, изгубиха домовете си или спестяванията си. Сега, 10 години след банкрута на капиталовата банка Лемън Брадърс, още веднъж се заприказва за рецесия. Никой не знае по кое време тъкмо ще настъпи тя, само че с цел да се подготвим оптимално добре за идващия спад на цените на активите, в тази публикация съм синтезирал 4-те урока, които аз научих от последната огромна криза.
Кредитите ( не ) са за всеки
В годините преди рецесията работех като кредитен специалист в две банки у нас и станах очевидец на най-масовото изтегляне на заеми. Разбира се, имаше солидни предпоставки за това. България към този момент беше станала член на НАТО и имахме дата за присъединение към Европейски Съюз. Заплатите вървяха нагоре, цените на парцелите също, а рентабилност от 100% на година в акции или взаимни фондове не изненадваше никого. Златни времена с цел да вземеш заем и хората се възползваха от това. Теглеха се заеми за всичко (буквално) – от битова техника, почивки, поправки и коли до жилища. Не бяха необичайност и заемите за вложения.
Почти никой не си правеше сметка по какъв начин ще връща заема и че той е 60% или 70% от неговия приход. Когато им задавах въпроса „ Не ви ли е висока вноската? “, най-честият отговор беше, че получават едни пари в плик към заплатата и че тя сигурно ще пораства в идващите години. Всички помним какво се случи през 2008 и годините след нея. Хиляди хора изгубиха жилищата си, тъй като останаха без работа и приходи, а лихвите по заемите се покачиха. Други свиха фрапантно потреблението си, с цел да могат да заплащат вноските си по заемите. Урокът от за мен беше явен – да тегля заем единствено за вложения, които могат да ми донесат по-голяма рентабилност от лихвата по заема. Също по този начин, месечната вноска да е дребна част от моя приход и да не взимам повече от 50% от цената на актива.
Цените на парцелите не порастват постоянно
Вторият урок, който научих е обвързван с предходния и той е, че недвижимите парцели са добра инвестиция, само че те също се въздействат от икономическата обстановка в една страна или район. В годините преди рецесията от 2008 имаше голям балон в цените на недвижимите парцели. Всеки, който беше построил барака за куче преди този момент, стана вложител или строител и стартира да продава жилища на зелено, притеглен от бързата облага и голямата възвращаемост, която предлагаха парцелите. От друга страна, купувачите си мислеха, че цените ще порастват постоянно и не би трябвало да изпускат положителната договорка, тъй като в един миг парцелите ще свършат.
Когато балонът се спука, всички разбрахме, че играта си има правила и икономическите цикли важат и за пазара на недвижими парцели. Оказа се, че има разлика от парцел до парцел, като качество, локация, рентабилност от наем, опция за растеж на цената и доста други фактори. С две думи, нещата си пристигнаха на мястото. В тази еуфория някои завоюваха, само че болшинството изгубиха, или най-малко си купиха жилища на много повишени цени. При идната финансова рецесия ще стане същото. Да не го забравяме.
Кредитите ( не ) са за всеки
В годините преди рецесията работех като кредитен специалист в две банки у нас и станах очевидец на най-масовото изтегляне на заеми. Разбира се, имаше солидни предпоставки за това. България към този момент беше станала член на НАТО и имахме дата за присъединение към Европейски Съюз. Заплатите вървяха нагоре, цените на парцелите също, а рентабилност от 100% на година в акции или взаимни фондове не изненадваше никого. Златни времена с цел да вземеш заем и хората се възползваха от това. Теглеха се заеми за всичко (буквално) – от битова техника, почивки, поправки и коли до жилища. Не бяха необичайност и заемите за вложения.
Почти никой не си правеше сметка по какъв начин ще връща заема и че той е 60% или 70% от неговия приход. Когато им задавах въпроса „ Не ви ли е висока вноската? “, най-честият отговор беше, че получават едни пари в плик към заплатата и че тя сигурно ще пораства в идващите години. Всички помним какво се случи през 2008 и годините след нея. Хиляди хора изгубиха жилищата си, тъй като останаха без работа и приходи, а лихвите по заемите се покачиха. Други свиха фрапантно потреблението си, с цел да могат да заплащат вноските си по заемите. Урокът от за мен беше явен – да тегля заем единствено за вложения, които могат да ми донесат по-голяма рентабилност от лихвата по заема. Също по този начин, месечната вноска да е дребна част от моя приход и да не взимам повече от 50% от цената на актива.
Цените на парцелите не порастват постоянно
Вторият урок, който научих е обвързван с предходния и той е, че недвижимите парцели са добра инвестиция, само че те също се въздействат от икономическата обстановка в една страна или район. В годините преди рецесията от 2008 имаше голям балон в цените на недвижимите парцели. Всеки, който беше построил барака за куче преди този момент, стана вложител или строител и стартира да продава жилища на зелено, притеглен от бързата облага и голямата възвращаемост, която предлагаха парцелите. От друга страна, купувачите си мислеха, че цените ще порастват постоянно и не би трябвало да изпускат положителната договорка, тъй като в един миг парцелите ще свършат.
Когато балонът се спука, всички разбрахме, че играта си има правила и икономическите цикли важат и за пазара на недвижими парцели. Оказа се, че има разлика от парцел до парцел, като качество, локация, рентабилност от наем, опция за растеж на цената и доста други фактори. С две думи, нещата си пристигнаха на мястото. В тази еуфория някои завоюваха, само че болшинството изгубиха, или най-малко си купиха жилища на много повишени цени. При идната финансова рецесия ще стане същото. Да не го забравяме.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ