Рискът да сме извън еврозоната вече е факт
Една стенограма, едно КТБ и три години по-късно
Защо България още не дава банковия контрол на Европа
16 юни 2017
Стенограмата за КТБ: Добре, че някак се размина
Разговорът при президента през 2014 година разкрива малко за банковата рецесия, и доста за това по какъв начин безредно се ръководи страната
10 юни 2017 България няма друга опция - с валутен ръб поносим негативите от обвързването с еврото, без да имаме позитивите.Председателството на Европейския съюз при започване на 2018 година е необичаен късмет за България да кандидатства за влизане в ERM II, чакалнята на еврозоната. Ако не се употребява тази опция, забавянето ще е в границите на 5-6 години, отвън живота на това държавно управление. Българя извършва формалните критерии за влизане в ERM II за 2015 и 2016 година И ги изпълняваше през 2011-2013 година, преди банкрута на КТБ и последвалия огромен недостиг. Ако Българя официално встъпи в процедура, Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ) ще я одобряват – политическата цена за тях да кажат " не " е прекомерно огромна, в случай че формалните критерии са изпълнени. И също - в случай че Брекзит се случва и Европа би трябвало да покаже че еврозоната към момента е мечтана.
Важно е да желаяме такова присъединение: то не става автоматизирано след влизане в ERM II. Държави отвън еврозоната могат да се причислят по лично предпочитание. Ние тръгнахме по този път при започване на 2012 година, само че Българска народна банка и в частност господин Иван Искров (управител на Българска народна банка от 2003 до 2015 година - бел. ред.) тогава убеди премиера Борисов, че влизането в Европейския банков съюз е нездравословно за България. Истинската причина евентуално е била, че банковият контрол на Българска народна банка щеше да изгуби самостоятелността си. Видяхме обаче какво се случи единствено две години по-късно, през 2014. Неприсъединяването ни през 2012 година беше огромна неточност. Правителството може да я поправи в този момент.
България няма друга опция – за разлика от Румъния, Чехия и Полша ние сме във валутен ръб от 20 години и поносим негативите от обвързването с еврото (липса на лична парична политика), без да имаме позитивите (ниски лихвени проценти и общоевропейски надзор). Сегашният разкривен вид е умислен като краткотрайна мярка, само че към този момент продължава прекомерно дълго. Това пречи изключително доста на бизнеса, който работи със заеми, и на фамилиите, които взимат непотребни заеми.
Рискът към този момент е реалност – последните данни за икономическия растеж в Европа демонстрират по какъв начин Българя е на опашката в Източна Европа. Значителна причина за това е половинчатата ни позиция по отношение на еврозоната. Получава се по този начин, че и страните в еврозоната (Словакия, Словения, Естония, Латвия, Литва) и страните с плаващ валутен курс (Полша, Румъния, Унгария) ни изпреварват в растежа.
*Според някогашния финансов министър Дянков през 2012 година при първото държавно управление на ГЕРБ като гуверньор на Българска народна банка Иван Искров е убедил премиера Бойко Борисов, че влизането на България в Европейския банков съюз е нездравословно за България.
През 2014 година четвъртата по величина банка КТБ банкрутира и за главен провинен беше посочен надзорът на Българска народна банка. След втората среща при президента за КТБ - на 14 юли, участвалите в нея политици дадоха обещание незабавна процедура за влизане на България в Единния банков контролен механизъм на Европейски Съюз като първа стъпка към банковия съюз.
Второто държавно управление на Борисов вписа обещанието в управническата си стратегия от 2014 година, само че не направи нищо за осъществяването му. Самият Искров подаде оставка чак през 2015 година " Сега е моментът България да направи опит да влезе в така наречен чакалня на еврозоната (ERM 2), уповавам се да го създадем ", сподели Борисов на 6 юни т.г., като министър председател на третото си държавно управление, без да излиза наяве към кого е ориентирана вярата му.
Защо България още не дава банковия контрол на Европа
16 юни 2017
Стенограмата за КТБ: Добре, че някак се размина
Разговорът при президента през 2014 година разкрива малко за банковата рецесия, и доста за това по какъв начин безредно се ръководи страната
10 юни 2017 България няма друга опция - с валутен ръб поносим негативите от обвързването с еврото, без да имаме позитивите.Председателството на Европейския съюз при започване на 2018 година е необичаен късмет за България да кандидатства за влизане в ERM II, чакалнята на еврозоната. Ако не се употребява тази опция, забавянето ще е в границите на 5-6 години, отвън живота на това държавно управление. Българя извършва формалните критерии за влизане в ERM II за 2015 и 2016 година И ги изпълняваше през 2011-2013 година, преди банкрута на КТБ и последвалия огромен недостиг. Ако Българя официално встъпи в процедура, Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ) ще я одобряват – политическата цена за тях да кажат " не " е прекомерно огромна, в случай че формалните критерии са изпълнени. И също - в случай че Брекзит се случва и Европа би трябвало да покаже че еврозоната към момента е мечтана.
Важно е да желаяме такова присъединение: то не става автоматизирано след влизане в ERM II. Държави отвън еврозоната могат да се причислят по лично предпочитание. Ние тръгнахме по този път при започване на 2012 година, само че Българска народна банка и в частност господин Иван Искров (управител на Българска народна банка от 2003 до 2015 година - бел. ред.) тогава убеди премиера Борисов, че влизането в Европейския банков съюз е нездравословно за България. Истинската причина евентуално е била, че банковият контрол на Българска народна банка щеше да изгуби самостоятелността си. Видяхме обаче какво се случи единствено две години по-късно, през 2014. Неприсъединяването ни през 2012 година беше огромна неточност. Правителството може да я поправи в този момент.
България няма друга опция – за разлика от Румъния, Чехия и Полша ние сме във валутен ръб от 20 години и поносим негативите от обвързването с еврото (липса на лична парична политика), без да имаме позитивите (ниски лихвени проценти и общоевропейски надзор). Сегашният разкривен вид е умислен като краткотрайна мярка, само че към този момент продължава прекомерно дълго. Това пречи изключително доста на бизнеса, който работи със заеми, и на фамилиите, които взимат непотребни заеми.
Рискът към този момент е реалност – последните данни за икономическия растеж в Европа демонстрират по какъв начин Българя е на опашката в Източна Европа. Значителна причина за това е половинчатата ни позиция по отношение на еврозоната. Получава се по този начин, че и страните в еврозоната (Словакия, Словения, Естония, Латвия, Литва) и страните с плаващ валутен курс (Полша, Румъния, Унгария) ни изпреварват в растежа.
*Според някогашния финансов министър Дянков през 2012 година при първото държавно управление на ГЕРБ като гуверньор на Българска народна банка Иван Искров е убедил премиера Бойко Борисов, че влизането на България в Европейския банков съюз е нездравословно за България.
През 2014 година четвъртата по величина банка КТБ банкрутира и за главен провинен беше посочен надзорът на Българска народна банка. След втората среща при президента за КТБ - на 14 юли, участвалите в нея политици дадоха обещание незабавна процедура за влизане на България в Единния банков контролен механизъм на Европейски Съюз като първа стъпка към банковия съюз.
Второто държавно управление на Борисов вписа обещанието в управническата си стратегия от 2014 година, само че не направи нищо за осъществяването му. Самият Искров подаде оставка чак през 2015 година " Сега е моментът България да направи опит да влезе в така наречен чакалня на еврозоната (ERM 2), уповавам се да го създадем ", сподели Борисов на 6 юни т.г., като министър председател на третото си държавно управление, без да излиза наяве към кого е ориентирана вярата му.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ