Здравка Андреева-Дади: Няколко поколения деца пораснаха в детската музикална работилница
Една от най-популярните детски музикални работилници под тепетата тази година отбелязва своята 10 годишнина. А нейната основателка – познатата на мнозина дребни и огромни Здравка Андреева-Дади, е подготвена за още доста нови провокации – музикални и… писателски. Да, добре чухте – с изключение на музикален възпитател, Дади е създател и на детската музикална брошура „ С музика и Дади по света ”, с която в допълнение разсънва обич към музиката у децата.
Прочетете още
Но този диалог с нея избрахме да посветим на юбилея на Детската музикална работилница, който ще бъде маркиран със особено събитие на 15 декември от 11 часа в Детски център „ ПъТечка ”.
- Здравей, Дади, и поздравления на първо време за юбилея на Детската музикална работилница! Разкажи ми по какъв начин се роди концепцията да я създадеш.
- Това беше една доста дълго проектирана фантазия в съзнанието ми, която обаче не знаех по какъв начин да осъществявам. Точно по това време направих едно образование за Валдорф учители във Варна с преподаватели от Холандия. И в процеса на образованието ми като валдорфски учител от ден на ден ми изкристализира концепцията за основаването на музикалната работилница. И внезапно, когато бях почнала да работя като преподавател по музика в детска градина, една от майките ме предложения на кафе. Тя и още три други майки бяха създали организация, тъй че получих покана да ги посетя и да видя с какво се занимават. И аз отидох там, видях белия килим и ситуацията, а на потегляне споделих фантазията ми с тази майка. Тогава тя ми сподели: „ Дади, но това тук ти е мястото! ”. И по този начин започва работилницата.
- Какви в действителност са заниманията в твоята музикална работилница и за каква възрастова група?
- В основата стои пристрастеността ми към класическата музика. Цели 30 години бях учител по акордеон в Музикалното учебно заведение в Пловдив, а задачата ми постоянно е била да приготвя едни същински интелигентни хора с богата музикална просвета, които да бъдат в концертната зала.
При заниманията в работилницата наложително включвам два детайла. Единият е пеене на настоящи и обичани песни за сезоните, празниците, игрите и така нататък А другият е обвързван с осъществяване на присъщи ритми от целия свят, при това на характерните за съответния район музикални принадлежности. Тъй като много пътувам, донасям такива от доста страни. По време на заниманията описвам за фолклора и хората, които съм срещнала, а след това вършим и спонтанен оркестър с другите принадлежности. А най-после приключваме със слушане на класическа музика – от Моцарт до Рей Чарлс даже, под звуците на която танцуваме с шалчета, а след това си хапваме ябълки и банани.
За мен има един доста значим детайл, който се стремя да вкарам при всяка среща с децата и това е свиренето на блокфлейта. Впрочем това е традиция в Европа.
Иначе в работилницата имаме две групички – едната е за деца от 0 до 3 години, а другата от 3 до 9-10 години. През годините съм имала деца, които са идвали от София, бебета и така нататък Всяка година е друго.
- А какви триумфи реализират децата, които са посещавали работилницата през тези 10 години?
- Толкова хубави деца имам! И незабавно се сещам за един мой Йоан, който учеше акордеон при мен в Музикалното учебно заведение, а сега е в Математическата гимназия и се демонстрира като доста добър математик. Имам и различен сладур – Калоян, който сега учи пиано в Музикалното учебно заведение в София, само че стартира при мен. Имам и други доста деца, които са в Музикалното учебно заведение и учат разнообразни принадлежности – ударни, китара, цигулка, пиано.
- А по какъв начин ти самата стартира да се занимаваш с музика?
- Аз започнах на 8 години. Бях доста непослушно дете. Един ден до момента в който майка се прибирала към къщи, й били докладвали, че отново нещо съм направила. Когато тя влезе у нас, ми сподели да се облека с нещо по-прилично, хвана ме за ръка и ме заведе в музикалната школа. По пътя обаче не ми сподели къде отиваме, а единствено да си намисля една ария. После се изправих пред комисията в Музикалната школа в Казанлък, където живеех със фамилията ми до 7 клас, и изпях „ Знамето ни е трицветно ”. Харесаха ме доста. Понеже и у дома имахме китара, цигулка и акордеон, аз избрах акордеона. И до момента съм си с него.
- Освен музикалната работилница, в какви други начинания участваш?
- О, има едно нещо, което ме дърпа от време на време и това е музикотерапията. Работила съм безплатно доста години в детска хирургия, по-късно тъкмо преди Ковид работих две години към този момент като музикотерапевт в детската хирургия, проведох коледен концерт, на който и президентът участва. Това беше единствения изнесен концерт на „ Българската Коледа ”. Работих безплатно една година с деца аутисти и в този момент преди година в действителност отново имах план за работа с тези деца, към този момент пораснали младежи с умствено закъснение. Това е нещото, което ме дърпа. Сега по Коледа още веднъж ще отида в Детското поделение на болничното заведение в Панагюрище. Това е мое доброволчество, което е значимо за мен и ми дава смисъл.
- А какво си пожелаваш за идващите 10 години?
- О, поисквам си една огромна обич, приятелите, които сега са до мен, да останат. Много ми се желае да продължа да си представям музикалната брошура из цяла България. Също си поисквам храброст да продължа да си развъртвам канала в You Tube, да напиша още най-малко седем книжки (засмива се) и да давам от себе си още повече. Това ми дава смисъл.
(Снимки: персонален архив)
Прочетете още
Но този диалог с нея избрахме да посветим на юбилея на Детската музикална работилница, който ще бъде маркиран със особено събитие на 15 декември от 11 часа в Детски център „ ПъТечка ”.
- Здравей, Дади, и поздравления на първо време за юбилея на Детската музикална работилница! Разкажи ми по какъв начин се роди концепцията да я създадеш.
- Това беше една доста дълго проектирана фантазия в съзнанието ми, която обаче не знаех по какъв начин да осъществявам. Точно по това време направих едно образование за Валдорф учители във Варна с преподаватели от Холандия. И в процеса на образованието ми като валдорфски учител от ден на ден ми изкристализира концепцията за основаването на музикалната работилница. И внезапно, когато бях почнала да работя като преподавател по музика в детска градина, една от майките ме предложения на кафе. Тя и още три други майки бяха създали организация, тъй че получих покана да ги посетя и да видя с какво се занимават. И аз отидох там, видях белия килим и ситуацията, а на потегляне споделих фантазията ми с тази майка. Тогава тя ми сподели: „ Дади, но това тук ти е мястото! ”. И по този начин започва работилницата.
- Какви в действителност са заниманията в твоята музикална работилница и за каква възрастова група?
- В основата стои пристрастеността ми към класическата музика. Цели 30 години бях учител по акордеон в Музикалното учебно заведение в Пловдив, а задачата ми постоянно е била да приготвя едни същински интелигентни хора с богата музикална просвета, които да бъдат в концертната зала.
При заниманията в работилницата наложително включвам два детайла. Единият е пеене на настоящи и обичани песни за сезоните, празниците, игрите и така нататък А другият е обвързван с осъществяване на присъщи ритми от целия свят, при това на характерните за съответния район музикални принадлежности. Тъй като много пътувам, донасям такива от доста страни. По време на заниманията описвам за фолклора и хората, които съм срещнала, а след това вършим и спонтанен оркестър с другите принадлежности. А най-после приключваме със слушане на класическа музика – от Моцарт до Рей Чарлс даже, под звуците на която танцуваме с шалчета, а след това си хапваме ябълки и банани.
За мен има един доста значим детайл, който се стремя да вкарам при всяка среща с децата и това е свиренето на блокфлейта. Впрочем това е традиция в Европа.
Иначе в работилницата имаме две групички – едната е за деца от 0 до 3 години, а другата от 3 до 9-10 години. През годините съм имала деца, които са идвали от София, бебета и така нататък Всяка година е друго.
- А какви триумфи реализират децата, които са посещавали работилницата през тези 10 години?
- Толкова хубави деца имам! И незабавно се сещам за един мой Йоан, който учеше акордеон при мен в Музикалното учебно заведение, а сега е в Математическата гимназия и се демонстрира като доста добър математик. Имам и различен сладур – Калоян, който сега учи пиано в Музикалното учебно заведение в София, само че стартира при мен. Имам и други доста деца, които са в Музикалното учебно заведение и учат разнообразни принадлежности – ударни, китара, цигулка, пиано.
- А по какъв начин ти самата стартира да се занимаваш с музика?
- Аз започнах на 8 години. Бях доста непослушно дете. Един ден до момента в който майка се прибирала към къщи, й били докладвали, че отново нещо съм направила. Когато тя влезе у нас, ми сподели да се облека с нещо по-прилично, хвана ме за ръка и ме заведе в музикалната школа. По пътя обаче не ми сподели къде отиваме, а единствено да си намисля една ария. После се изправих пред комисията в Музикалната школа в Казанлък, където живеех със фамилията ми до 7 клас, и изпях „ Знамето ни е трицветно ”. Харесаха ме доста. Понеже и у дома имахме китара, цигулка и акордеон, аз избрах акордеона. И до момента съм си с него.
- Освен музикалната работилница, в какви други начинания участваш?
- О, има едно нещо, което ме дърпа от време на време и това е музикотерапията. Работила съм безплатно доста години в детска хирургия, по-късно тъкмо преди Ковид работих две години към този момент като музикотерапевт в детската хирургия, проведох коледен концерт, на който и президентът участва. Това беше единствения изнесен концерт на „ Българската Коледа ”. Работих безплатно една година с деца аутисти и в този момент преди година в действителност отново имах план за работа с тези деца, към този момент пораснали младежи с умствено закъснение. Това е нещото, което ме дърпа. Сега по Коледа още веднъж ще отида в Детското поделение на болничното заведение в Панагюрище. Това е мое доброволчество, което е значимо за мен и ми дава смисъл.
- А какво си пожелаваш за идващите 10 години?
- О, поисквам си една огромна обич, приятелите, които сега са до мен, да останат. Много ми се желае да продължа да си представям музикалната брошура из цяла България. Също си поисквам храброст да продължа да си развъртвам канала в You Tube, да напиша още най-малко седем книжки (засмива се) и да давам от себе си още повече. Това ми дава смисъл.
(Снимки: персонален архив)
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ