Едни 500 милиона лева за непрозрачния холдинг-касичка
Една от най-непрозрачните компании в България се споделя Държавна консолидационна компания. Тя не афишира търгове по Закона за публичните поръчки. Но за сметка на това държавното управление є даде едни 500 млн. лева за… ремонт на язовири. Досегашната липса на бистрота не дава задоволително учредения на данъкоплатците да бъдат спокойни.
Знаете ли що е то ДКК? Ако попитате Гугъл, е прекомерно евентуално да не успее да ви отговори безапелационно, макар че абревиатурата съществува от близо десетилетие, а към края на 2018 година сдружението, което се крие зад нея – „ Държавна консолидационна компания “ ЕАД, е с капитал над 888 млн. лева – приближавайки се по размер до мастодонт като Националната електрическа компания (НЕК).
ДКК има десетки държавни компании и парцели, а от времето на втория кабинет „ Борисов “ натрупа от ден на ден и повече. Едноличен притежател е Министерството на стопанската система, а разпоредник с имуществото – министърът на стопанската система.
Въпросната държавна компания няма уебсайт. Историята не помни в миналото да е давала обществен доклад, макар че в Търговския указател се намира сходен документ за 2016 и 2017 година В интернет страницата на притежателя пък е същинско предизвикателство да се открие информация за гигантското сдружение – каквато и да било. Ако има оповестени търгове, то отвън самите обявления друга информация липсва. Регистърът на публичните поръчки към едноименната организация не подозира за съществуването на компанията. Тя просто не е обявявала публични поръчки до момента.
ОЩЕ ЕДНИ 500 МЛН. ЛВ.
Държавната компания стана още веднъж настояща през 2018 година, с помощта на Решение No 495 на Министерския съвет от 13 юли. С акта си държавното управление отпусна половин милиард лв. към бюджета на Министерството на стопанската система. За съпоставяне – целият бюджет на министерството за същата година е 80 365 000 лева, т.е. над шест пъти по-малко. Целта на решението на държавното управление е по този начин да се усили капиталът на ДКК. Първоначално от известието на пресслужбата на Министерския съвет нямаше пояснение какво постанова прехвърлянето на 500 млн. лева Впоследствие бе обяснено, че парите ще са за… ремонт на язовири.
ПРОЗРАЧНОСТ ВСЯКА ТУКА ОСТАВЕТЕ
Решението на държавното управление изглеждаше изненадващо, само че в действителност малко по-рано е „ законодателно подкрепено “. През април 2018 година държавното управление внесе промени в Закона за водите. Те бяха признати през юни от Народното събрание, а в преходните и заключителните разпореждания се появява този текст:
,,§ 4в. (1) Ремонтите и реконструкциите на язовири – държавна и общинска благосъстоятелност, като се изключи тези, предоставени на концесия, за които в концесионния контракт е планувано осъществяването на ремонтно-възстановителни действия от страна на концесионера, могат да се разпореждат от комерсиално сдружение със 100 на 100 държавно присъединяване, несъмнено от Министерския съвет. “
Речено-сторено няма и месец по-късно – макар думата „ могат “ в законовия текст, т.е. може да се работи и по различен метод – ДКК е определена да прави високоотговорната активност за сигурността на язовирите, а оттова – и на популацията.
Чак през октомври в правната система на държавното управление се появи и лист с язовири за незабавен ремонт – 354 на брой. Тоест ще се харчат приблизително по 1.4 млн. лева за обект – най-малко това демонстрира сметката. Списъкът е направен от Държавната организация за метрологичен и механически контрол (ДАМТН)
Оттук нататък се чака ДКК – съгласно обява във в. „ Сега “, позоваваща се на отговори от Министерството на стопанската система, посредством две от сдруженията в портфолиото си: „ Еко Антрацит “ ЕАД и „ Екоинжеренинг РМ “ ЕООД – да стартира да усвоява средствата по предопределение. Любопитното е, че двете компании влизат в състава на ДКК надлежно през март 2018 и през октомври 2018г. При „ Еко Антрацит “ се следи и друго „ придвижване “ по партидата в Търговския указател – единствено два месеца преди да премине в мегадружеството, капиталът също е повишен – от 50 000 лева на 120 050 000 лева – на база на разпореждане и решение на Министерския съвет от декември 2017 година Мотивът – за осъществяване на действия по преструктуриране на рудодобива и поетапно закриване на неефективни индустриални мощности. Фирмата е оповестила една социална поръчка от този момент – за поддръжка на хвостохранилище. И още нещо – и в двете компании под шапката на ДКК са протекли рокади „ на върха “. Въобще „ върховете “ в ДКК и фирмите под шапката є са ветровити места, демонстрира историята.
КОЙ ЩЕ ПОЛУЧИ ПАРИТЕ?
Как ще се избира реализатор на ремонтите за половин милиард лв.? Въпросът е с нараснала компликация. В претекстовете към измененията на Закона за водите написа:
„ Редът и изискванията за разходването на обществените средства ще бъде в детайли регламентиран в актове на Министерския съвет в сходство на Закона за държавния бюджет. Търговското сдружение ще разпорежда правенето и осъществяването на съответните обекти (…) по реда на Закона за публичните поръчки. “
ДКК обаче, която е натоварена с активността, освен в никакъв случай не е обявявала поръчки по Закона за публичните поръчки (ЗОП), ами и не е напълно ясно дали има такова обвързване. Още през юли 2018 година в. „ Капитал “ пита Агенцията за публични поръчки (АОП) дали компанията би трябвало да афишира търгове по реда на закона, само че от формалния отговор излиза наяве, че… нищо не е ясно. Въпреки че ДКК е напълно държавна компания и се разпорежда с обществени пари. „ Еко Антрацит “ и „ Екоинжеренинг “ – в случай че в действителност тези компании от портфолиото на ДКК поемат работата, също ще разполагат с обществени средства – въпросните 500 млн. лева, а те ще би трябвало да употребяват подизпълнители. Ако няма тръжни процедури обаче, няма да е ясно нито по какъв начин се избират изпълнителите на ремонтните работи, нито кои са те, нито какви са цените на дейностите, нито имало ли е конкуренция при избора.
Ето какво написа в отговора от АОП по тематиката:
„ Преценката дали съответно юридическо лице е възложител по член 5, алинея 2-4 от Закон за обществените поръчки и отговорността за нея е на самото лице. Съгласно член 2 от Правилника за използване на Закон за обществените поръчки то би трябвало да съобрази относими ли са за него условията на закона и в седемдневен период от настъпване на съответното събитие да уведоми АОП за придобиване или изгубване на това качество. “
От обществените документи и информация досега не е ясно нито за какъв интервал от време ще се харчи отпуснатият половин милиард лв. за ремонт на язовири, нито по какъв начин. Съвсем обособена детайлност е, че в страната съществуват и други структури, които имат задължения към язовирите – като се за стартира от „ Напоителни системи “ и „ Язовири и каскади “ и се стигне до чисто новото Държавно дружество „ Управление и стопанисване на язовири “, основано за сякаш да се изчистят неяснотите със благосъстоятелност и най-много със отговорностите по поддръжката. Половината общини в България към този момент се отхвърлиха от свои язовири в интерес на новото дружество, тъй като не могат да ги стопанисват.
Тогава за какво тъкмо ДКК ще ремонтира язовири, с изключение на с цел да се заобиколят правила за бистрота? Вероятно отговорите ще стартират да идват, когато стартират ремонтите. Неяснотите към решения, свързани с ДКК обаче, напълно не са изненада и до момента.
Решението на Министерския съвет за прехвърлянето на 500 млн. лева към ДКК стигна и до съда. Обжалва го извънпарламентарното политическо обединяване „ Демократична България “ точно с претекст неяснота на харчовете. На 3 октомври тричленен състав на Върховен административен съд с ръководител арбитър Бисерка Цанева издава определение, с което оставя жалбата без разглеждане. Основен претекст – жалбоподателят няма юридически интерес.
„ Жалбоподателят няма юридически интерес от оборване на постановлението, защото не е получател на акта и негови права и законни ползи не са директно нарушени или застрашени, актът не поражда отговорности за него “, написа в определението.
Институт по зоология ИСТОРИЯТА НА ХОЛДИНГА-КАСИЧКА
Документално ДКК е вписана в Търговския указател през 2008 година, само че през 2010 година по времето на първия кабинет „ Борисов “ стартира да се трансформира в „ касичка “. Идеята тогава – парите от приватизация на държавни активи да не отиват в така наречен Сребърен фонд. Простичко казано – страната апортира имущество в ДКК, а компанията – бидейки комерсиално сдружение – се разпорежда с него и прибира парите. Те по-късно могат да влязат в държавния бюджет като дял, само че заобикалят фонда, който трябваше от приватизация да събира пари за пенсионна- та система. Въпросните продажби официално не се водят тъкмо приватизация.
Към сегашния миг ДКК е с предмет на активност „ придобиване, ръководство, оценка и продажба на участия в български и задгранични сдружения, придобиване, ръководство и продажба на облигации, отдаване чартърен на недвижими парцели, благосъстоятелност на сдружението, както и всякаква друга индустриална и комерсиална активност, незабранена от закона “. Така с годините – и изключително при втория кабинет „ Борисов “ ДКК се снабди с какви ли не цели сдружения, елементи от сдружения и парцели. Компанията за кисело мляко „ Ел Би Булгарикум “, бившето летище край Стара Загора, десетки парцели, които министерства апортират, най-големите оръжейни държавни компании като ВМЗ Сопот, „ Кинтекс “, а след банкрута на КТБ – и на „ Авионамс “. В холдинга е още Националният институт за проучване на вино и спиртни питиета, към който също имаше история с парцел, продаден на „ Булгартабак “ по време на втория кабинет „ Борисов “, макар че самото сдружение е в забранителния лист за приватизация. Допреди решението на Министерския съвет капиталът бе 385 млн. лева, като до началото на 2016 година е малко под 9 млн. лева, след което стартира да пораства скоростно.
ДКК се управлява от Лъчезар Калбуров, Ясен Спасов и Красимир Тенев. Те бяха върнати на постовете си от времето на министър Божидар Лукарски от наследника му Емил Караниколов, макар че служебният министър Теодор Седларски ги бе отстранил. Това се случи точно поради продажбата на така наречен Дом на виното, който е част от включения в забранителния лист за приватизация Национален институт за проучване на виното и спиртните питиета. Теренът е на „ София БТ “ (част от „ Булгартабак Холдинг “, свързван с депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски – б.р.) на столичния бул. „ Цар Борис Трети “. След договорката постройките на терена бяха съборени. В момента там текат изкопни работи, само че не е ясно защо. А домът на виното от дълго време не е там.
ДКК е дебитор на Българската банка за развиване от 2016 година Първоначално заемът бе на стойност 37 млн. лева,, по-късно бяха прибавени още 15 млн. лева през 2017 година В началото на 2018 година е подписан нов анекс – за нови 55 млн. лева С част от първите заеми ДКК купи, а на процедура одържави авиоремонтния цех „ Авионамс “ (срещу 29 млн. лева.). Заводът се продаваше поради задължения към банкрутиралата КТБ. За последния транш обаче няма никаква изясненост защо ще се употребява. Така все още ДКК е заложена като поръчителство в ББР против общ заем от 99 647 105 лева И държавната компания, и държавната банка пък са с един и същи принципал – министърът на икономиката…
А другояче – приходите на ДКК за 2017 година съгласно Годишния финансов доклад са 22 млн. лева от дивиденти (основно от ВМЗ-Сопот) и от лихви. Разходите от 3 млн. лева пък главно са за прехрана на 17-те чиновници, за лизинг на коли и за услуги.
ИЗТОЧНИЦИ
https://goo.gl/Y5JuxE
https://goo.gl/LjK6os
https://goo.gl/14A7vC
https://goo.gl/k6i49U
https://goo.gl/2V3uMs
https://goo.gl/k2jsm1
Б. ред. - Този текст е от " Черна книга на държавното разхищаване в България 2018 ", която се издава от Фондация за свободата " Фридрих Науман ". Всички изявления в книгата са изцяло свободни за препубликуване като концепцията е да доближат до допустимо най-широк кръг читатели.
Знаете ли що е то ДКК? Ако попитате Гугъл, е прекомерно евентуално да не успее да ви отговори безапелационно, макар че абревиатурата съществува от близо десетилетие, а към края на 2018 година сдружението, което се крие зад нея – „ Държавна консолидационна компания “ ЕАД, е с капитал над 888 млн. лева – приближавайки се по размер до мастодонт като Националната електрическа компания (НЕК).
ДКК има десетки държавни компании и парцели, а от времето на втория кабинет „ Борисов “ натрупа от ден на ден и повече. Едноличен притежател е Министерството на стопанската система, а разпоредник с имуществото – министърът на стопанската система.
Въпросната държавна компания няма уебсайт. Историята не помни в миналото да е давала обществен доклад, макар че в Търговския указател се намира сходен документ за 2016 и 2017 година В интернет страницата на притежателя пък е същинско предизвикателство да се открие информация за гигантското сдружение – каквато и да било. Ако има оповестени търгове, то отвън самите обявления друга информация липсва. Регистърът на публичните поръчки към едноименната организация не подозира за съществуването на компанията. Тя просто не е обявявала публични поръчки до момента.
ОЩЕ ЕДНИ 500 МЛН. ЛВ.
Държавната компания стана още веднъж настояща през 2018 година, с помощта на Решение No 495 на Министерския съвет от 13 юли. С акта си държавното управление отпусна половин милиард лв. към бюджета на Министерството на стопанската система. За съпоставяне – целият бюджет на министерството за същата година е 80 365 000 лева, т.е. над шест пъти по-малко. Целта на решението на държавното управление е по този начин да се усили капиталът на ДКК. Първоначално от известието на пресслужбата на Министерския съвет нямаше пояснение какво постанова прехвърлянето на 500 млн. лева Впоследствие бе обяснено, че парите ще са за… ремонт на язовири.
ПРОЗРАЧНОСТ ВСЯКА ТУКА ОСТАВЕТЕ
Решението на държавното управление изглеждаше изненадващо, само че в действителност малко по-рано е „ законодателно подкрепено “. През април 2018 година държавното управление внесе промени в Закона за водите. Те бяха признати през юни от Народното събрание, а в преходните и заключителните разпореждания се появява този текст:
,,§ 4в. (1) Ремонтите и реконструкциите на язовири – държавна и общинска благосъстоятелност, като се изключи тези, предоставени на концесия, за които в концесионния контракт е планувано осъществяването на ремонтно-възстановителни действия от страна на концесионера, могат да се разпореждат от комерсиално сдружение със 100 на 100 държавно присъединяване, несъмнено от Министерския съвет. “
Речено-сторено няма и месец по-късно – макар думата „ могат “ в законовия текст, т.е. може да се работи и по различен метод – ДКК е определена да прави високоотговорната активност за сигурността на язовирите, а оттова – и на популацията.
Чак през октомври в правната система на държавното управление се появи и лист с язовири за незабавен ремонт – 354 на брой. Тоест ще се харчат приблизително по 1.4 млн. лева за обект – най-малко това демонстрира сметката. Списъкът е направен от Държавната организация за метрологичен и механически контрол (ДАМТН)
Оттук нататък се чака ДКК – съгласно обява във в. „ Сега “, позоваваща се на отговори от Министерството на стопанската система, посредством две от сдруженията в портфолиото си: „ Еко Антрацит “ ЕАД и „ Екоинжеренинг РМ “ ЕООД – да стартира да усвоява средствата по предопределение. Любопитното е, че двете компании влизат в състава на ДКК надлежно през март 2018 и през октомври 2018г. При „ Еко Антрацит “ се следи и друго „ придвижване “ по партидата в Търговския указател – единствено два месеца преди да премине в мегадружеството, капиталът също е повишен – от 50 000 лева на 120 050 000 лева – на база на разпореждане и решение на Министерския съвет от декември 2017 година Мотивът – за осъществяване на действия по преструктуриране на рудодобива и поетапно закриване на неефективни индустриални мощности. Фирмата е оповестила една социална поръчка от този момент – за поддръжка на хвостохранилище. И още нещо – и в двете компании под шапката на ДКК са протекли рокади „ на върха “. Въобще „ върховете “ в ДКК и фирмите под шапката є са ветровити места, демонстрира историята.
КОЙ ЩЕ ПОЛУЧИ ПАРИТЕ?
Как ще се избира реализатор на ремонтите за половин милиард лв.? Въпросът е с нараснала компликация. В претекстовете към измененията на Закона за водите написа:
„ Редът и изискванията за разходването на обществените средства ще бъде в детайли регламентиран в актове на Министерския съвет в сходство на Закона за държавния бюджет. Търговското сдружение ще разпорежда правенето и осъществяването на съответните обекти (…) по реда на Закона за публичните поръчки. “
ДКК обаче, която е натоварена с активността, освен в никакъв случай не е обявявала поръчки по Закона за публичните поръчки (ЗОП), ами и не е напълно ясно дали има такова обвързване. Още през юли 2018 година в. „ Капитал “ пита Агенцията за публични поръчки (АОП) дали компанията би трябвало да афишира търгове по реда на закона, само че от формалния отговор излиза наяве, че… нищо не е ясно. Въпреки че ДКК е напълно държавна компания и се разпорежда с обществени пари. „ Еко Антрацит “ и „ Екоинжеренинг “ – в случай че в действителност тези компании от портфолиото на ДКК поемат работата, също ще разполагат с обществени средства – въпросните 500 млн. лева, а те ще би трябвало да употребяват подизпълнители. Ако няма тръжни процедури обаче, няма да е ясно нито по какъв начин се избират изпълнителите на ремонтните работи, нито кои са те, нито какви са цените на дейностите, нито имало ли е конкуренция при избора.
Ето какво написа в отговора от АОП по тематиката:
„ Преценката дали съответно юридическо лице е възложител по член 5, алинея 2-4 от Закон за обществените поръчки и отговорността за нея е на самото лице. Съгласно член 2 от Правилника за използване на Закон за обществените поръчки то би трябвало да съобрази относими ли са за него условията на закона и в седемдневен период от настъпване на съответното събитие да уведоми АОП за придобиване или изгубване на това качество. “
От обществените документи и информация досега не е ясно нито за какъв интервал от време ще се харчи отпуснатият половин милиард лв. за ремонт на язовири, нито по какъв начин. Съвсем обособена детайлност е, че в страната съществуват и други структури, които имат задължения към язовирите – като се за стартира от „ Напоителни системи “ и „ Язовири и каскади “ и се стигне до чисто новото Държавно дружество „ Управление и стопанисване на язовири “, основано за сякаш да се изчистят неяснотите със благосъстоятелност и най-много със отговорностите по поддръжката. Половината общини в България към този момент се отхвърлиха от свои язовири в интерес на новото дружество, тъй като не могат да ги стопанисват.
Тогава за какво тъкмо ДКК ще ремонтира язовири, с изключение на с цел да се заобиколят правила за бистрота? Вероятно отговорите ще стартират да идват, когато стартират ремонтите. Неяснотите към решения, свързани с ДКК обаче, напълно не са изненада и до момента.
Решението на Министерския съвет за прехвърлянето на 500 млн. лева към ДКК стигна и до съда. Обжалва го извънпарламентарното политическо обединяване „ Демократична България “ точно с претекст неяснота на харчовете. На 3 октомври тричленен състав на Върховен административен съд с ръководител арбитър Бисерка Цанева издава определение, с което оставя жалбата без разглеждане. Основен претекст – жалбоподателят няма юридически интерес.
„ Жалбоподателят няма юридически интерес от оборване на постановлението, защото не е получател на акта и негови права и законни ползи не са директно нарушени или застрашени, актът не поражда отговорности за него “, написа в определението.
Институт по зоология ИСТОРИЯТА НА ХОЛДИНГА-КАСИЧКА
Документално ДКК е вписана в Търговския указател през 2008 година, само че през 2010 година по времето на първия кабинет „ Борисов “ стартира да се трансформира в „ касичка “. Идеята тогава – парите от приватизация на държавни активи да не отиват в така наречен Сребърен фонд. Простичко казано – страната апортира имущество в ДКК, а компанията – бидейки комерсиално сдружение – се разпорежда с него и прибира парите. Те по-късно могат да влязат в държавния бюджет като дял, само че заобикалят фонда, който трябваше от приватизация да събира пари за пенсионна- та система. Въпросните продажби официално не се водят тъкмо приватизация.
Към сегашния миг ДКК е с предмет на активност „ придобиване, ръководство, оценка и продажба на участия в български и задгранични сдружения, придобиване, ръководство и продажба на облигации, отдаване чартърен на недвижими парцели, благосъстоятелност на сдружението, както и всякаква друга индустриална и комерсиална активност, незабранена от закона “. Така с годините – и изключително при втория кабинет „ Борисов “ ДКК се снабди с какви ли не цели сдружения, елементи от сдружения и парцели. Компанията за кисело мляко „ Ел Би Булгарикум “, бившето летище край Стара Загора, десетки парцели, които министерства апортират, най-големите оръжейни държавни компании като ВМЗ Сопот, „ Кинтекс “, а след банкрута на КТБ – и на „ Авионамс “. В холдинга е още Националният институт за проучване на вино и спиртни питиета, към който също имаше история с парцел, продаден на „ Булгартабак “ по време на втория кабинет „ Борисов “, макар че самото сдружение е в забранителния лист за приватизация. Допреди решението на Министерския съвет капиталът бе 385 млн. лева, като до началото на 2016 година е малко под 9 млн. лева, след което стартира да пораства скоростно.
ДКК се управлява от Лъчезар Калбуров, Ясен Спасов и Красимир Тенев. Те бяха върнати на постовете си от времето на министър Божидар Лукарски от наследника му Емил Караниколов, макар че служебният министър Теодор Седларски ги бе отстранил. Това се случи точно поради продажбата на така наречен Дом на виното, който е част от включения в забранителния лист за приватизация Национален институт за проучване на виното и спиртните питиета. Теренът е на „ София БТ “ (част от „ Булгартабак Холдинг “, свързван с депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски – б.р.) на столичния бул. „ Цар Борис Трети “. След договорката постройките на терена бяха съборени. В момента там текат изкопни работи, само че не е ясно защо. А домът на виното от дълго време не е там.
ДКК е дебитор на Българската банка за развиване от 2016 година Първоначално заемът бе на стойност 37 млн. лева,, по-късно бяха прибавени още 15 млн. лева през 2017 година В началото на 2018 година е подписан нов анекс – за нови 55 млн. лева С част от първите заеми ДКК купи, а на процедура одържави авиоремонтния цех „ Авионамс “ (срещу 29 млн. лева.). Заводът се продаваше поради задължения към банкрутиралата КТБ. За последния транш обаче няма никаква изясненост защо ще се употребява. Така все още ДКК е заложена като поръчителство в ББР против общ заем от 99 647 105 лева И държавната компания, и държавната банка пък са с един и същи принципал – министърът на икономиката…
А другояче – приходите на ДКК за 2017 година съгласно Годишния финансов доклад са 22 млн. лева от дивиденти (основно от ВМЗ-Сопот) и от лихви. Разходите от 3 млн. лева пък главно са за прехрана на 17-те чиновници, за лизинг на коли и за услуги.
ИЗТОЧНИЦИ
https://goo.gl/Y5JuxE
https://goo.gl/LjK6os
https://goo.gl/14A7vC
https://goo.gl/k6i49U
https://goo.gl/2V3uMs
https://goo.gl/k2jsm1
Б. ред. - Този текст е от " Черна книга на държавното разхищаване в България 2018 ", която се издава от Фондация за свободата " Фридрих Науман ". Всички изявления в книгата са изцяло свободни за препубликуване като концепцията е да доближат до допустимо най-широк кръг читатели.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ