Защо г-жа Мая Манолова получи политически удар по носа?
Една от забавните вести през последните дни беше фактът, че Омбусманът на Република България - госпожа Мая Манолова е била изгонена от съвещанието на Националния съвет за тристранно съдействие (НСТС). Това въобще не е жълта вест, нито пък е някакво пресилване - госпожа Манолова е била изпроводена отвън заседателната зала по извънредно безапелационен и неприветлив метод.
Разбира се, като една напълно не глупава жена, госпожа Манолова сложи ударението върху чисто формалната страна на въпроса - за какво водачите на обществените сътрудници не са я позволили до съвещанието на НСТС, на което са били разисквани въпроси, свързани с проблемите на хората с увреждания? Тя много ловко се опита да вкара обществото в едни меко казано непродуктивни диспути на тематика: кой закон е по-старши? Дали това е Кодексът на труда, който ясно споделя кой заседава в НСТС, или е Законът за Омбудсмана, който госпожа Манолова размахва като военен байрак?
В сходни схоластични размисли, най-малко създателят на тези редове отхвърля да взе участие, тъй като те нито ще кажат нещо, нито ще допринесат за постигане до някакви рационални изводи за каквото и да е.
На мястото на госпожа Мая Манолова, прекалено много хора биха били извънредно обезпокоени, тъй като е доста показателно (или казано по-претенциозно - " симптоматично " ), когато главата на една от най-важните институции в страната бива пропъдена от съвещание на най-важния орган, където се реализира по този начин наречения обществен разговор. Когато водачите на обществените сътрудници, в частност - на синдикатите, показват неприкрито враждебно отношение към Омбудсмана, поражда въпросът кой и какви граници е минал, с цел да се стигне до такова състояние?
Тези, които се занимават по-задълбочено с тази материя, знаят, че общественият разговор и индустриалните връзки са ядрото и преобладаващата част на едно нещо, което се назовава " корпоративен модел на ходатайство сред ползите в обществото ". За тези, които не се прехласват по точни научни формулировки, ще го кажа по-иначе - госпожа Манолова е била изгонена от мястото, където по този начин наречените обществени сътрудници - синдикатите, организациите на работодателите и страната се пробват да съгласуват най-малко в някаква степен мненията си.
На съответното съвещание на НСТС е трябвало да бъдат разисквани доста значими въпроси, свързани с смяната на регламентацията на здравната експертиза и злощастния законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за обществено обезпечаване, зад който госпожа Манолова застана с цялата си институционална тежест и който беше импортиран официално от националната представителка Светлана Ангелова.
Ако се върнем за секунда на другояче безплодния спор, дали госпожа Манолова има законово съображение да присъствува на съвещанието на НСТС, ще би трябвало да си спомним, че подобен запис въобще не и е нужен. Достатъчно е било тя да е поканена и членовете на НСТС да гласоподават за присъединяване й в съвещанието. Участието на хора, които не са членове на НСТС в съвещанията, въобще не е необичайност - в противен случай, това е постоянна процедура и тъкмо тук е трагичното в изгонването на госпожа Манолова.
За страдание, ние към момента не разполагаме със стенограмата на съвещанието на НСТС, с цел да знаем кой какво тъкмо е споделил, само че след ден - два и нея ще я има и всичко ще стане кристално ясно. (За всеки, който се интересува, можем да кажем, че цялостната документи и всички стенограми на съвещанията на НСТС са безусловно обществено налични на този адрес: http://saveti.government.bg/web/cc_13/1.
Знаем обаче оценките на двамата синдикални водачи - инж. Димитър Манолов (президент на КТ " Подкрепа " ) и доктор Иван Кокалов (вицепрезидент на КНСБ), които бяха елмазено твърди в позицията си, че не желаят госпожа Мая Манолова да им прави компания по време на полемиката. В общественото пространство доста звучно отекна репликата на доктор Кокалов за нежеланието му, госпожа Манолова да му става " супервайзер ".
Тук госпожа Мая Манолова още веднъж стъпи на погрешно и разтръби, че желала да взе участие в съвещанието на НСТС, тъй като то другояче нямало да бъде транспарантно. Това несъмнено са празни приказки, тъй като както към този момент стана дума нагоре, документите и стенограмите от НСТС са изцяло налични за публиката. Във всеки случай, стенограмите на НСТС са обществени от много време преди обществеността да получи правото да чете стенограмите на Министерския съвет. Но госпожа Манолова е над тези неща...
Разбира се, имало е обикновен метод госпожа Мая Манолова да седне на дългата маса на НСТС, без каквито и да са пререкания. Тя просто е трябвало да изиска това авансово от ръководителя на НСТС. Но госпожа Манолова е на друго мнение: " Няма да очаквам покана да пазя жителите... " Човек стартира да се пита, дали Омбудсманът на Р. България в действителност е желал да участвува на срещата или зародилият скандал е бил плануван авансово с благородна PR цел...
Г-жа Манолова би трябвало да знае, че ръководителят на НСТС, който наложително би трябвало да е вицепремиер, не е лукова глава. Напротив, единствено той може да привиква постоянните съвещания на НСТС и в случай че госпожа Манолова е желала да участва на съвещанието, от което беше изпратена не толкоз учтиво, тя просто е трябвало да се обърне към вицепремиера Валери Симеонов. Той надали щеше да й откаже, а и обществените сътрудници, въпреки даже и единствено по куртоазни аргументи, нямаше да реагират по този начин остро против наличието й. Само че за госпожа Мая Манолова вицепремиерът наподобява е на прекомерно ниско равнище, с цел да дава отговор на ранга й, или още по-точно - на самочувствието й.
Всъщност, процедурният ред в НСТС е доста прецизен. Най-добре е изпитал този факт на гърба си министър-председателят - господин Бойко Борисов. По време на първия му мандат, в края на месец ноември 2011 година, той се опита да свика съвещание на НСТС без глобата на тогавашния ръководител на НСТС - господин Симеон Дянков. Заседанието беше належащо най-много, с цел да може да се каже, че едни не изключително приятни неща, засягащи пенсионната промяна, са били разисквани в НСТС.
Само че, ненадейно за него, му беше обяснено, че съвещанието не е свикано по процедурата и че това е другарска среща на обществените сътрудници с министър-председателя, а не съвещание на НСТС. Министър-председателят откровено се ядоса, само че въобще не възрази против изложените причини.
Това събитие, което госпожа Мая Манолова наподобява е пропуснала, беше необятно отразено от медиите, включително и от news.bg. Разправията беше толкоз звучна, че от КНСБ излязоха с нарочна декларация против " смутителите на порядъка ". Авторът на тези редове си спомня този случай от края на месец ноември 2011 година, тъй като той беше индивидът, повдигнал въпроса за процедурната неправда и незаконността на опита да бъде свикано съвещание на НСТС без присъединяване на ръководителя му. (Тогава се бях изразил, че " двойното дъно на умиротворителната задача на министър-председателя се скъса ". Щом министър-председателят на Р. България е бил по този начин добър на времето да се преценява с процедурата (последното му прави чест), значи и Омбудсманът би трябвало да привиква с тази нужда.
И тук идва един от основните въпроси за държанието на госпожа Мая Манолова. През последните месеци, тя се държи като някакъв " спецназ ", който би трябвало да нахлува тук и там и непрестанно да уголемява пълномощията си. Публиката някак си не видя измененията в Закона за Омбудсмана, с които Г-жа Мая Манолова се подреди с права, които са немислими даже за Европейския омбудсман. Но за българския Омбудсман те се схващат от единствено себе си...
Публиката съвсем проспа, само че представителните работодателски организации на работодателите реагираха по безусловно категоричен метод на попълзновенията на госпожа Манолова. Те желаеха президентът Радев да наложи несъгласие на промените и допълненията в Закона за Омбудсмана. Аргументите им са повече от забавни, а което е по-лошо, те са основателни. Ето какво пишат работодателите на президента във връзка неудържимия напор на госпожа Манолова за разширение на пълномощията й:
" Правомощията на омбудсмана се свързват единствено с накърнени от държавните и общински органи цивилен права и това не е инцидентно, защото по правосъден ред могат да се апелират единствено стеснен брой актове на администрацията. В тази сфера омбудсманът се явява поръчител за цялостна отбрана на жителите от действия/бездействия на администрацията. Цялата тази филосфия е превратно променена с признатата добавка в алинея 2 на член 2 от Закона за омбудсмана, като вместо бранител от администрацията към този момент се появява фигурата на страна във всевъзможни цивилен връзки - нещо, което няма аналог на никое място. Напротив - даже за Европейския омудсман, основан с контракта от Маастрихт, категорично е упоменато, че не може да прави инспекции по тъжби против предприятия или физически лица. У нас обаче към този момент ще може... ".
В настояването на работодателите за несъгласие над измененията в Закона за Омбудсмана има и други тревожни констатации:
" Освен това, основават се условия за повтаряне на новите пълномощия на Омбудсмана с функционалности на правосъдната власт (Чл. 117. (1) от Конституцията на Република България: " Съдебната власт пази правата и законните ползи на жителите, юридическите лица и държавата), на адвокатурата (Чл. 134 (1) от Конституцията на Република България: " Адвокатурата е свободна, самостоятелна и самоуправляваща се ".), на полицията (Чл. 2. (1) от Закона за Министерство на вътрешните работи: " Дейността на Министерство на вътрешните работи е ориентирана към отбраната на правата и свободите на жителите " )... Още по-сериозен проблем е опцията за интервенция в комерсиалния и гражданския оборот, където последствията са непредвидими ".
И още, и още:
" Добавеното пълномощие на омбудсмана основава условия за интервенция в сфери на активност, уредени с експлицитни правила от Конституцията на Република България, като свободата на вероизповеданията (Чл. 13), правото на благосъстоятелност, нейното гарантиране и цялост (Чл. 17), правото на персонална независимост и цялост (Чл. 30), неприкосновеността на свободата и тайната на кореспонденцията и на другите известия (Чл. 34), неотменимостта на главните права на жителите и недопустимостта на злоупотребата с права (чл. 57) ".
С тези причини, национално представителните работодателски организации, желаеха от Президента на Републиката несъгласие над измененията в Закона за Омбудсмана. Какво беше обаче тяхното учудване, когато схванаха, че макар съвсем светкавичната реакция, с която бяха внесли настояването си в деловодството на Президентството, Държавният глава към този момент е подписал крамолните промени и е изпратил закона за обявяване. Досегашният опит сочи, че когато нещо се подпише доста бързо от президента, без значение от кого от всички президенти, които сме имали, човек би трябвало да има и едно, и две, та и три на разум за аргументите...
Тези събития станаха доскоро повече от четири месеца. Както виждаме от последвалия интервал, госпожа Манолова не се вълнува чак толкоз от главните си отговорности - да пази " дребния човек " от администрацията. Тя желае да законодателствува, да наставлява, да управлява и да бъде пенкилер за всичко. Само че хората, които са политически грамотни и публично дейни, виждат този " омбудсмански експанзионизъм " и той не им прави по никакъв начин положително усещане. И по този начин, до деня, когато Омбудсманът получи политически " удар по носа ".
От тук нататък, ще оставим експертите по PR да ни изясняват дали това е било преференциално за непрекъснато разширяващите се упоритости на госпожа Мая Манолова или не. Нашата работа беше да разбираем по какъв начин тя си изпроси тази грубовата " напомнителна мярка ", че обществените сътрудници " не ядат доматите с колците ", съгласно остарелия роден афоризъм.
Разбира се, като една напълно не глупава жена, госпожа Манолова сложи ударението върху чисто формалната страна на въпроса - за какво водачите на обществените сътрудници не са я позволили до съвещанието на НСТС, на което са били разисквани въпроси, свързани с проблемите на хората с увреждания? Тя много ловко се опита да вкара обществото в едни меко казано непродуктивни диспути на тематика: кой закон е по-старши? Дали това е Кодексът на труда, който ясно споделя кой заседава в НСТС, или е Законът за Омбудсмана, който госпожа Манолова размахва като военен байрак?
В сходни схоластични размисли, най-малко създателят на тези редове отхвърля да взе участие, тъй като те нито ще кажат нещо, нито ще допринесат за постигане до някакви рационални изводи за каквото и да е.
На мястото на госпожа Мая Манолова, прекалено много хора биха били извънредно обезпокоени, тъй като е доста показателно (или казано по-претенциозно - " симптоматично " ), когато главата на една от най-важните институции в страната бива пропъдена от съвещание на най-важния орган, където се реализира по този начин наречения обществен разговор. Когато водачите на обществените сътрудници, в частност - на синдикатите, показват неприкрито враждебно отношение към Омбудсмана, поражда въпросът кой и какви граници е минал, с цел да се стигне до такова състояние?
Тези, които се занимават по-задълбочено с тази материя, знаят, че общественият разговор и индустриалните връзки са ядрото и преобладаващата част на едно нещо, което се назовава " корпоративен модел на ходатайство сред ползите в обществото ". За тези, които не се прехласват по точни научни формулировки, ще го кажа по-иначе - госпожа Манолова е била изгонена от мястото, където по този начин наречените обществени сътрудници - синдикатите, организациите на работодателите и страната се пробват да съгласуват най-малко в някаква степен мненията си.
На съответното съвещание на НСТС е трябвало да бъдат разисквани доста значими въпроси, свързани с смяната на регламентацията на здравната експертиза и злощастния законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за обществено обезпечаване, зад който госпожа Манолова застана с цялата си институционална тежест и който беше импортиран официално от националната представителка Светлана Ангелова.
Ако се върнем за секунда на другояче безплодния спор, дали госпожа Манолова има законово съображение да присъствува на съвещанието на НСТС, ще би трябвало да си спомним, че подобен запис въобще не и е нужен. Достатъчно е било тя да е поканена и членовете на НСТС да гласоподават за присъединяване й в съвещанието. Участието на хора, които не са членове на НСТС в съвещанията, въобще не е необичайност - в противен случай, това е постоянна процедура и тъкмо тук е трагичното в изгонването на госпожа Манолова.
За страдание, ние към момента не разполагаме със стенограмата на съвещанието на НСТС, с цел да знаем кой какво тъкмо е споделил, само че след ден - два и нея ще я има и всичко ще стане кристално ясно. (За всеки, който се интересува, можем да кажем, че цялостната документи и всички стенограми на съвещанията на НСТС са безусловно обществено налични на този адрес: http://saveti.government.bg/web/cc_13/1.
Знаем обаче оценките на двамата синдикални водачи - инж. Димитър Манолов (президент на КТ " Подкрепа " ) и доктор Иван Кокалов (вицепрезидент на КНСБ), които бяха елмазено твърди в позицията си, че не желаят госпожа Мая Манолова да им прави компания по време на полемиката. В общественото пространство доста звучно отекна репликата на доктор Кокалов за нежеланието му, госпожа Манолова да му става " супервайзер ".
Тук госпожа Мая Манолова още веднъж стъпи на погрешно и разтръби, че желала да взе участие в съвещанието на НСТС, тъй като то другояче нямало да бъде транспарантно. Това несъмнено са празни приказки, тъй като както към този момент стана дума нагоре, документите и стенограмите от НСТС са изцяло налични за публиката. Във всеки случай, стенограмите на НСТС са обществени от много време преди обществеността да получи правото да чете стенограмите на Министерския съвет. Но госпожа Манолова е над тези неща...
Разбира се, имало е обикновен метод госпожа Мая Манолова да седне на дългата маса на НСТС, без каквито и да са пререкания. Тя просто е трябвало да изиска това авансово от ръководителя на НСТС. Но госпожа Манолова е на друго мнение: " Няма да очаквам покана да пазя жителите... " Човек стартира да се пита, дали Омбудсманът на Р. България в действителност е желал да участвува на срещата или зародилият скандал е бил плануван авансово с благородна PR цел...
Г-жа Манолова би трябвало да знае, че ръководителят на НСТС, който наложително би трябвало да е вицепремиер, не е лукова глава. Напротив, единствено той може да привиква постоянните съвещания на НСТС и в случай че госпожа Манолова е желала да участва на съвещанието, от което беше изпратена не толкоз учтиво, тя просто е трябвало да се обърне към вицепремиера Валери Симеонов. Той надали щеше да й откаже, а и обществените сътрудници, въпреки даже и единствено по куртоазни аргументи, нямаше да реагират по този начин остро против наличието й. Само че за госпожа Мая Манолова вицепремиерът наподобява е на прекомерно ниско равнище, с цел да дава отговор на ранга й, или още по-точно - на самочувствието й.
Всъщност, процедурният ред в НСТС е доста прецизен. Най-добре е изпитал този факт на гърба си министър-председателят - господин Бойко Борисов. По време на първия му мандат, в края на месец ноември 2011 година, той се опита да свика съвещание на НСТС без глобата на тогавашния ръководител на НСТС - господин Симеон Дянков. Заседанието беше належащо най-много, с цел да може да се каже, че едни не изключително приятни неща, засягащи пенсионната промяна, са били разисквани в НСТС.
Само че, ненадейно за него, му беше обяснено, че съвещанието не е свикано по процедурата и че това е другарска среща на обществените сътрудници с министър-председателя, а не съвещание на НСТС. Министър-председателят откровено се ядоса, само че въобще не възрази против изложените причини.
Това събитие, което госпожа Мая Манолова наподобява е пропуснала, беше необятно отразено от медиите, включително и от news.bg. Разправията беше толкоз звучна, че от КНСБ излязоха с нарочна декларация против " смутителите на порядъка ". Авторът на тези редове си спомня този случай от края на месец ноември 2011 година, тъй като той беше индивидът, повдигнал въпроса за процедурната неправда и незаконността на опита да бъде свикано съвещание на НСТС без присъединяване на ръководителя му. (Тогава се бях изразил, че " двойното дъно на умиротворителната задача на министър-председателя се скъса ". Щом министър-председателят на Р. България е бил по този начин добър на времето да се преценява с процедурата (последното му прави чест), значи и Омбудсманът би трябвало да привиква с тази нужда.
И тук идва един от основните въпроси за държанието на госпожа Мая Манолова. През последните месеци, тя се държи като някакъв " спецназ ", който би трябвало да нахлува тук и там и непрестанно да уголемява пълномощията си. Публиката някак си не видя измененията в Закона за Омбудсмана, с които Г-жа Мая Манолова се подреди с права, които са немислими даже за Европейския омбудсман. Но за българския Омбудсман те се схващат от единствено себе си...
Публиката съвсем проспа, само че представителните работодателски организации на работодателите реагираха по безусловно категоричен метод на попълзновенията на госпожа Манолова. Те желаеха президентът Радев да наложи несъгласие на промените и допълненията в Закона за Омбудсмана. Аргументите им са повече от забавни, а което е по-лошо, те са основателни. Ето какво пишат работодателите на президента във връзка неудържимия напор на госпожа Манолова за разширение на пълномощията й:
" Правомощията на омбудсмана се свързват единствено с накърнени от държавните и общински органи цивилен права и това не е инцидентно, защото по правосъден ред могат да се апелират единствено стеснен брой актове на администрацията. В тази сфера омбудсманът се явява поръчител за цялостна отбрана на жителите от действия/бездействия на администрацията. Цялата тази филосфия е превратно променена с признатата добавка в алинея 2 на член 2 от Закона за омбудсмана, като вместо бранител от администрацията към този момент се появява фигурата на страна във всевъзможни цивилен връзки - нещо, което няма аналог на никое място. Напротив - даже за Европейския омудсман, основан с контракта от Маастрихт, категорично е упоменато, че не може да прави инспекции по тъжби против предприятия или физически лица. У нас обаче към този момент ще може... ".
В настояването на работодателите за несъгласие над измененията в Закона за Омбудсмана има и други тревожни констатации:
" Освен това, основават се условия за повтаряне на новите пълномощия на Омбудсмана с функционалности на правосъдната власт (Чл. 117. (1) от Конституцията на Република България: " Съдебната власт пази правата и законните ползи на жителите, юридическите лица и държавата), на адвокатурата (Чл. 134 (1) от Конституцията на Република България: " Адвокатурата е свободна, самостоятелна и самоуправляваща се ".), на полицията (Чл. 2. (1) от Закона за Министерство на вътрешните работи: " Дейността на Министерство на вътрешните работи е ориентирана към отбраната на правата и свободите на жителите " )... Още по-сериозен проблем е опцията за интервенция в комерсиалния и гражданския оборот, където последствията са непредвидими ".
И още, и още:
" Добавеното пълномощие на омбудсмана основава условия за интервенция в сфери на активност, уредени с експлицитни правила от Конституцията на Република България, като свободата на вероизповеданията (Чл. 13), правото на благосъстоятелност, нейното гарантиране и цялост (Чл. 17), правото на персонална независимост и цялост (Чл. 30), неприкосновеността на свободата и тайната на кореспонденцията и на другите известия (Чл. 34), неотменимостта на главните права на жителите и недопустимостта на злоупотребата с права (чл. 57) ".
С тези причини, национално представителните работодателски организации, желаеха от Президента на Републиката несъгласие над измененията в Закона за Омбудсмана. Какво беше обаче тяхното учудване, когато схванаха, че макар съвсем светкавичната реакция, с която бяха внесли настояването си в деловодството на Президентството, Държавният глава към този момент е подписал крамолните промени и е изпратил закона за обявяване. Досегашният опит сочи, че когато нещо се подпише доста бързо от президента, без значение от кого от всички президенти, които сме имали, човек би трябвало да има и едно, и две, та и три на разум за аргументите...
Тези събития станаха доскоро повече от четири месеца. Както виждаме от последвалия интервал, госпожа Манолова не се вълнува чак толкоз от главните си отговорности - да пази " дребния човек " от администрацията. Тя желае да законодателствува, да наставлява, да управлява и да бъде пенкилер за всичко. Само че хората, които са политически грамотни и публично дейни, виждат този " омбудсмански експанзионизъм " и той не им прави по никакъв начин положително усещане. И по този начин, до деня, когато Омбудсманът получи политически " удар по носа ".
От тук нататък, ще оставим експертите по PR да ни изясняват дали това е било преференциално за непрекъснато разширяващите се упоритости на госпожа Мая Манолова или не. Нашата работа беше да разбираем по какъв начин тя си изпроси тази грубовата " напомнителна мярка ", че обществените сътрудници " не ядат доматите с колците ", съгласно остарелия роден афоризъм.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ