Борбата за независимост на съдебната власт - от първия ден на Третата българска държава
Една историческа монография - и като история на връзките сред политическата и правосъдната власт от основаването на Третата българска страна до 1944 година, и в смисъла на впечатляващ, изчерпателен теоретичен труд, беше показана през седмицата от Съюза на съдиите в България в наличието на създателя доцент лекар на историческите науки Евгени Йончев.
Монографията, издадена от Съюза на съдиите в България, наблюдава дългия и сложен път на въвеждането и одобряването на несменяемостта на съдиите и прокурорите като гаранция за независимостта на правосъдната власт. Доц. Евгени Йочев с изключение на дълготраен преподавагел по история на българската страна и право е и най-детайлният откривател на съдоустройството и законодателството в България от Освобождението до 40-те години на XX век.
Ако сме си мислели, че острите полемики за независимостта на правосъдната власт са се зародили през днешния ден, надълбоко бъркаме.
" Тази битка сякаш ще е безконечна "
Адвокат Даниела Доковска, която е теоретичен редактор на монографията, я разказа като най-фундаменталното и най-мащабното съчинение, отдадено на историческите корени на несменяемостта на съдиите и прокурорите в България. " Борбата за несменяемостта на съдиите и прокурорите в действителност е битка за самостоятелност на правосъдната власт. Историческият взор върху тази битка осветлява неизтощимия блян на политическата класа към преодоляване на правосъдната власт. Борбата за самостоятелност на правосъдната власт е още по-трудна, когато законодателството става жертва на партизански битки и домогвания до кадруването в правосъдната власт и дисциплинирането на нейните представители, до политически напън и въздействие ", означи Доковска и заключи: " Тази битка сякаш ще е безконечна. "
Съюзът на съдиите, учреден през 1919 година, в миналото е включвал и прокурорите
и дружно с юристите са защитавали независимостта на правораздаването от опитите на политическата власт за въздействие, имали са съзнанието за правна общественост без значение от другите функционалности в реализирането на върховенството на закона, излизали са със мнения, които са респектирали и възпирали политическите партии, е видно от монографията.
На този подробност - за членуването и на прокурорите в съдийския съюз, обърна внимание създателят доцент Йочев в своето слово. И уточни, че един ден откривателите ще бъдат доста затруднени да разгадаят днешните връзки, намеквайки за острите противодействия и нападки против съда и съдиите вътре в правосъдната власт.
Тъй като Търновската конституция единствено е провъзгласила независимостта на правосъдната власт, несменяемостта на съдиите и прокурорите като гаранция за тяхната самостоятелност се вкарва в новата българска страна последователно със законодателството и претърпява спорно развиване.
За първи път през
1899 година - при ръководството на Народната партия с министър председател проф. Константин Стоилов е въведена несменяемост на съдиите. Проф. Стоилов е апетитен за един от най-образованите български министър председатели.
1910 година - при ръководството на Демократическата партия се вкарва условна несменяемост и за прокурорите, само че не на всички равнища.
След националните произшествия се ускоряват опитите за въздействие над правосъдната власт, които са най-видни при земеделското еднопартийно ръководство на Стамболийски. Тожава - за първи път, политически деятели приказват обществено против съда. Съдии, покурори и юристи реагират в един глас с общи мнения.
1926 година - при ръководството на Демократическия сговор, се утвърждават разпоредбите за несменяемост, само че разногласията за периодите, в които да се придобие, не престават
След 1934 г - при ръководствата на надпартийните държавни управления, назначавани от царя, е закован срокът от 3 години за придобиване на несменяемост на съдиите и на прокурорите към Върховния касационен съд.
1943 година - при ръководството на държавното управление на Добри Божилов с министър на правораздаването Константин Партов е въведена несменяемост и за прокурорите.
1991 година - Новата конституция на Република България приема същия 3-годишния период за придобиване на условна /след атестиране/ несменяемост. И в Царство България, и в този момент несменяемостта е условна - след атестиране, разнообразни са единствено органите, които вземат решение: в миналото Министерството на правораздаването, в този момент Висш правосъден съвет.
2004 година - С първата смяна на конституцята е продължен срокът за придобиване на несменяемост на магистратите - съдии, прокурори и следователи, на 5 години.
Спори се за резултата. В страните, в които ръководи просветена политическа власт, която брани разделянето на управляващите, дългият период не е проблем. В страни, в които разделянето на управляващите е единствено девиз, какъвто и да е срокът - къс или дълъг, индуцира у магистратите смирение, вместо самостоятелност.
Монографията, издадена от Съюза на съдиите в България, наблюдава дългия и сложен път на въвеждането и одобряването на несменяемостта на съдиите и прокурорите като гаранция за независимостта на правосъдната власт. Доц. Евгени Йочев с изключение на дълготраен преподавагел по история на българската страна и право е и най-детайлният откривател на съдоустройството и законодателството в България от Освобождението до 40-те години на XX век.
Ако сме си мислели, че острите полемики за независимостта на правосъдната власт са се зародили през днешния ден, надълбоко бъркаме.
" Тази битка сякаш ще е безконечна "
Адвокат Даниела Доковска, която е теоретичен редактор на монографията, я разказа като най-фундаменталното и най-мащабното съчинение, отдадено на историческите корени на несменяемостта на съдиите и прокурорите в България. " Борбата за несменяемостта на съдиите и прокурорите в действителност е битка за самостоятелност на правосъдната власт. Историческият взор върху тази битка осветлява неизтощимия блян на политическата класа към преодоляване на правосъдната власт. Борбата за самостоятелност на правосъдната власт е още по-трудна, когато законодателството става жертва на партизански битки и домогвания до кадруването в правосъдната власт и дисциплинирането на нейните представители, до политически напън и въздействие ", означи Доковска и заключи: " Тази битка сякаш ще е безконечна. "
Съюзът на съдиите, учреден през 1919 година, в миналото е включвал и прокурорите
и дружно с юристите са защитавали независимостта на правораздаването от опитите на политическата власт за въздействие, имали са съзнанието за правна общественост без значение от другите функционалности в реализирането на върховенството на закона, излизали са със мнения, които са респектирали и възпирали политическите партии, е видно от монографията.
На този подробност - за членуването и на прокурорите в съдийския съюз, обърна внимание създателят доцент Йочев в своето слово. И уточни, че един ден откривателите ще бъдат доста затруднени да разгадаят днешните връзки, намеквайки за острите противодействия и нападки против съда и съдиите вътре в правосъдната власт.
Тъй като Търновската конституция единствено е провъзгласила независимостта на правосъдната власт, несменяемостта на съдиите и прокурорите като гаранция за тяхната самостоятелност се вкарва в новата българска страна последователно със законодателството и претърпява спорно развиване.
За първи път през
1899 година - при ръководството на Народната партия с министър председател проф. Константин Стоилов е въведена несменяемост на съдиите. Проф. Стоилов е апетитен за един от най-образованите български министър председатели.
1910 година - при ръководството на Демократическата партия се вкарва условна несменяемост и за прокурорите, само че не на всички равнища.
След националните произшествия се ускоряват опитите за въздействие над правосъдната власт, които са най-видни при земеделското еднопартийно ръководство на Стамболийски. Тожава - за първи път, политически деятели приказват обществено против съда. Съдии, покурори и юристи реагират в един глас с общи мнения.
1926 година - при ръководството на Демократическия сговор, се утвърждават разпоредбите за несменяемост, само че разногласията за периодите, в които да се придобие, не престават
След 1934 г - при ръководствата на надпартийните държавни управления, назначавани от царя, е закован срокът от 3 години за придобиване на несменяемост на съдиите и на прокурорите към Върховния касационен съд.
1943 година - при ръководството на държавното управление на Добри Божилов с министър на правораздаването Константин Партов е въведена несменяемост и за прокурорите.
1991 година - Новата конституция на Република България приема същия 3-годишния период за придобиване на условна /след атестиране/ несменяемост. И в Царство България, и в този момент несменяемостта е условна - след атестиране, разнообразни са единствено органите, които вземат решение: в миналото Министерството на правораздаването, в този момент Висш правосъден съвет.
2004 година - С първата смяна на конституцята е продължен срокът за придобиване на несменяемост на магистратите - съдии, прокурори и следователи, на 5 години.
Спори се за резултата. В страните, в които ръководи просветена политическа власт, която брани разделянето на управляващите, дългият период не е проблем. В страни, в които разделянето на управляващите е единствено девиз, какъвто и да е срокът - къс или дълъг, индуцира у магистратите смирение, вместо самостоятелност.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ