Раят на пластмасата
Една забавна детайлност „ от кухнята ” е, че започвайки да пиша този материал, аз в действителност написах „ Краят на пластмасата ”. Но компютърът ми очевидно не пожела да изписва такава мрачна поличба (та белким той не е най-малко наполовината, по майчина линия, от пластмаса?) и се получи заглавие „ Раят на пластмасата ”.
И сходно на Васисуалий Лоханкин, този удивително актуален воин на Иля Илф и Евгений Петров от „ Златният телец ”, аз си споделих: „ А може би по този начин би трябвало?! Може би това е великата шаячна истина?! ”. И оставих заглавието: Раят на пластмасата.
Европейският съюз, този благ наш пазител, който ни дава обещание руси и високомаслени дами и разходки с гондоли, е решил да спре производството на всевъзможни движимости за еднократна приложимост, направени от пластмаса. И най-много – насъщните за българския живот пластмасови вилички, ножчета, бъркалки и клечки за уши.
Причината е ясна: Океаните се задушават от пластмасови боклуци. Всеки ден виждаме фотоси на морски крави с врязани в месата им корди и корморани с пластмасови бутилки, набучени на човката и причиняващи им ужасяваща гладна гибел. Европейският съюз взима в действителност едни напълно неотложни ограничения.
Но аз си представям българския обичай и клатушкам скептично глава: та белким българинът и то – този същинският – патриотът, кръчмарският воин, мъжкарят, националният човек и човек от народа, ядачът на месо и салами, пушачът на цигарки с кафенцето пред офиса – не е ли той по този начин обвързван с пластмасовите боклучета както е обвързван синият кит с океанските дебри?
Нека си представим българин без кафенце на спирката; по какъв начин стои, чуди се какво да прави, повърта се, ще му се някак да смачка чашка и да я хвърли на земята. За да заявява с тоя жест своята мъжествена, леко небрежна, каубойска (краварска) независимост – само че чашка няма и българинът единствено тъжно хвърля фаса си на земята и се качва в рейс 305, с цел да отиде до Румънското посолство, където от едно магазинче (същи храм на Пластмасата) да си купи клечки за уши. Поне на тях се нядява: ще си купи няколко кутии и като се къпе един път в седмицата и си стриже главата с машинка (защото в Именника на българските владетели се споделя „ И владееха земите си с бръснати глави ”) ще може да си почисти доста добре ушите! А като по този начин добре ги почисти (защото българинът другояче обича да слуша (да слушка, да подслушва, да слухти), да събере клечиците, па да ги разпръсне по пътя за Пловдив. Където отива, с цел да си купи каренце за аудито, естествено де. Да ги пръсне през прозореца на остарялото си ауди – като прахта на дедите си. Защото българинът –традиционалист – приема хвърлянето на клечки за уши и всевъзможен различен малък отпадък като част от свещена традиция!
Ако може да пребие и някой гей, джендър или най-малко зелен деятел – за българският юначага ще е идеално. Идеален ден за лов на рибка-бананка.
Представям си коравият български мъжага (който може елементарно да се превъплъти и в яка изрусена кокона от козметично студио - окултистка и върла почитателка на Слави Трифонов и Камелия), който към обед споделя: Прималя ми от апетит! И в действителност има вяра на тази си констатация!
Той не е чувал Tantum doluerunt quantm doloribus inseruerunt – този благ апел на благия Августин Блажени, който, преведен на български, гласи: Толкова страдат, колкото на страданието се отдават. Не, българският пичага (мадама) няма такава обилна себерефлексия; той счита сигналите на червата и стомаха си за върховен закон!
И аз го виждам – по какъв начин отива да „ бодне три кюфтета ”. Както повеляват святите и изконни реклами по тв приемника. В мазното павилионче, където духът на холестерола и демонът на патриархалния обичай играят домакински белот. И му пльосват майонезата, кетчупа с Е467 и горчицата в пластмасовата „ тарелка ” (Боже, какъв хубав език имаме!) и той отива; яде; маже се и извън и от вътрешната страна, боцка с виличката парчета свинско (Свети Свети Шишче и Кебапче!) и най-после – задоволил вкусовите си рецептори и своя свят нравствен апетит за естетическа кайма – той изхвърля тарелките, виличките и ножчетата и всички пластмасови омацани неща за боцкане. Хвърля ги отново по този начин – свободно, гордо, без значение, както майка го е раждала юнашка, както единствено българска майка юнашка го е откърмила и научила да хвърля – ей тука - право настрана от контейнера, щото сме им е.ли мамите на тия от Чистотата, нали по този начин?
И по този начин, представяйки си българина и неговия безгрижен дух и неговия жаден за волна пластмасово-патриотично-патриархално-антиекологично-антиевропейска-антилиберална-антиистамбулско-антиконвенционална-антивсичко природа...и представяйки си промишлеността, която задоволява неговите свещени и изконни потребности...и представяйки си тези благи и мазни, тъповати предприемачи и политици, които постоянно повтарят свещената си мантра: Търсенето дефинира предлагането! – и работят съгласно нея...представяйки си всичко това...
...си мисля, че това на Европейския съюз с пластмасовите отпадъци при нас нема да стане. Нема да мине. Поне не и без една горда, национална, разбииш ли, опозиция.
И сходно на Васисуалий Лоханкин, този удивително актуален воин на Иля Илф и Евгений Петров от „ Златният телец ”, аз си споделих: „ А може би по този начин би трябвало?! Може би това е великата шаячна истина?! ”. И оставих заглавието: Раят на пластмасата.
Европейският съюз, този благ наш пазител, който ни дава обещание руси и високомаслени дами и разходки с гондоли, е решил да спре производството на всевъзможни движимости за еднократна приложимост, направени от пластмаса. И най-много – насъщните за българския живот пластмасови вилички, ножчета, бъркалки и клечки за уши.
Причината е ясна: Океаните се задушават от пластмасови боклуци. Всеки ден виждаме фотоси на морски крави с врязани в месата им корди и корморани с пластмасови бутилки, набучени на човката и причиняващи им ужасяваща гладна гибел. Европейският съюз взима в действителност едни напълно неотложни ограничения.
Но аз си представям българския обичай и клатушкам скептично глава: та белким българинът и то – този същинският – патриотът, кръчмарският воин, мъжкарят, националният човек и човек от народа, ядачът на месо и салами, пушачът на цигарки с кафенцето пред офиса – не е ли той по този начин обвързван с пластмасовите боклучета както е обвързван синият кит с океанските дебри?
Нека си представим българин без кафенце на спирката; по какъв начин стои, чуди се какво да прави, повърта се, ще му се някак да смачка чашка и да я хвърли на земята. За да заявява с тоя жест своята мъжествена, леко небрежна, каубойска (краварска) независимост – само че чашка няма и българинът единствено тъжно хвърля фаса си на земята и се качва в рейс 305, с цел да отиде до Румънското посолство, където от едно магазинче (същи храм на Пластмасата) да си купи клечки за уши. Поне на тях се нядява: ще си купи няколко кутии и като се къпе един път в седмицата и си стриже главата с машинка (защото в Именника на българските владетели се споделя „ И владееха земите си с бръснати глави ”) ще може да си почисти доста добре ушите! А като по този начин добре ги почисти (защото българинът другояче обича да слуша (да слушка, да подслушва, да слухти), да събере клечиците, па да ги разпръсне по пътя за Пловдив. Където отива, с цел да си купи каренце за аудито, естествено де. Да ги пръсне през прозореца на остарялото си ауди – като прахта на дедите си. Защото българинът –традиционалист – приема хвърлянето на клечки за уши и всевъзможен различен малък отпадък като част от свещена традиция!
Ако може да пребие и някой гей, джендър или най-малко зелен деятел – за българският юначага ще е идеално. Идеален ден за лов на рибка-бананка.
Представям си коравият български мъжага (който може елементарно да се превъплъти и в яка изрусена кокона от козметично студио - окултистка и върла почитателка на Слави Трифонов и Камелия), който към обед споделя: Прималя ми от апетит! И в действителност има вяра на тази си констатация!
Той не е чувал Tantum doluerunt quantm doloribus inseruerunt – този благ апел на благия Августин Блажени, който, преведен на български, гласи: Толкова страдат, колкото на страданието се отдават. Не, българският пичага (мадама) няма такава обилна себерефлексия; той счита сигналите на червата и стомаха си за върховен закон!
И аз го виждам – по какъв начин отива да „ бодне три кюфтета ”. Както повеляват святите и изконни реклами по тв приемника. В мазното павилионче, където духът на холестерола и демонът на патриархалния обичай играят домакински белот. И му пльосват майонезата, кетчупа с Е467 и горчицата в пластмасовата „ тарелка ” (Боже, какъв хубав език имаме!) и той отива; яде; маже се и извън и от вътрешната страна, боцка с виличката парчета свинско (Свети Свети Шишче и Кебапче!) и най-после – задоволил вкусовите си рецептори и своя свят нравствен апетит за естетическа кайма – той изхвърля тарелките, виличките и ножчетата и всички пластмасови омацани неща за боцкане. Хвърля ги отново по този начин – свободно, гордо, без значение, както майка го е раждала юнашка, както единствено българска майка юнашка го е откърмила и научила да хвърля – ей тука - право настрана от контейнера, щото сме им е.ли мамите на тия от Чистотата, нали по този начин?
И по този начин, представяйки си българина и неговия безгрижен дух и неговия жаден за волна пластмасово-патриотично-патриархално-антиекологично-антиевропейска-антилиберална-антиистамбулско-антиконвенционална-антивсичко природа...и представяйки си промишлеността, която задоволява неговите свещени и изконни потребности...и представяйки си тези благи и мазни, тъповати предприемачи и политици, които постоянно повтарят свещената си мантра: Търсенето дефинира предлагането! – и работят съгласно нея...представяйки си всичко това...
...си мисля, че това на Европейския съюз с пластмасовите отпадъци при нас нема да стане. Нема да мине. Поне не и без една горда, национална, разбииш ли, опозиция.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ