Единият от избягалите затворници Владимир Пелов през 1997 г., убива

Единият от избягалите пандизчии Владимир Пелов през 1997 година, убива пловдивският сараф Ганчо Караиванов. Състав на Пловдивския областен съд с ръководител Галя Георгиева през септември 2002 година осъжда Владимир Стефанов Пелов на 15 година, затвор, по-късно Върховен касационен съд усилва наказването му на 20 година

И тук следва ГОЛЯМА ИЗНЕНАДА, която може да сътвори единствено родното правораздаване и роден арбитър:   На 28 октомври 2010 година 25-и углавен състав на Софийския градски съд пусна условно предварително Пелов от пандиза. Изпитателният му период е 6 година 11 месеца и 12 дни. Близо половин година по-късно Пелов още веднъж влезе в престъпните летописи, откакто със собствен съкилийник от Софийския затвор е търсен за обир на златарско ателие в Ботевград.

Едва на 5 май 2016 г.Пелов е приет за отговорен в осъществяването на пет тежки умишлени закононарушения: въоръжен обир в изключително огромни размери, отвличания на три лица – едното от които малолетно, опит за ликвидиране на четирима чиновници на Министерство на вътрешните работи при осъществяване на службата им. Присъдата бе общо 32 години затвор.

Ето какво написа през септември 2011 година във вестник Марица, арбитър Галя Георгиева:

Не съм сюрпризирана от държанието на Пелов

Не ме изненада държанието на Владимир Пелов, откакто беше освободен условно предварително с толкоз дълъг излишък. Познавам този човек прекомерно добре като съдия-докладчик, постановил присъдата му за грабежа, съпроводен с убийството на Ганчо Караиванов. Формално са спазени законовите условия при освобождението му. В моята процедура като арбитър съм подхождала доста деликатно КЪМ ОСВОБОЖДАВАНЕТО НА хора, направили ТАКИВА ТЕЖКИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ. Не знам дали комисията, която го е предложила за условно предварително, и прокурорът са показали пред съда в цялостен размер данните за това лице, какви висящи каузи на фаза досъдебно произвеждане има, които не са завършили от години. Прави усещане изключително огромният излишък от присъдата. Все отново Владимир е наказан за доста тежко закононарушение.

Иска ми се посредством Вашия вестник да запитвам Софийска градска прокуратура дали е завършило сл.д.168/98г. по разказа на Столична следствена работа и в случай че е завършило, по какъв начин ­ импортиран е обвинителен акт или прекъснато?

Искам да попитам прокуратурата в Ботевград за какво внесе съглашение за закононарушението по член 346 ал.2 Наказателен кодекс, осъществено от Владимир по времето, когато се укрива поради убийството на Ганчо. Става въпрос за случая, когато лишава автомобила на служителите на реда от Правец и револвера на служител на реда. Питам и районен съд Ботевград за такива закононарушения на укриващ се престъпно проявен следва ли се условно наказване. Това съглашение беше подписано с прокуратурата, до момента в който в Пловдивския областен съд се гледаше делото за убийството на Ганчо.

Питам Прокуратурата за какво срещу Владимир не е импортирано обвиняване за нелегално владение на оръжие ­ револвер “Макаров ” без номера (заличени номера), с който е бил арестуван от служителите на реда в София през 1999 година?

Владимир е прекомерно невъзмутим и прелестно се владее. Той в никакъв случай не е давал пояснения в качеството си на обвинен или обвиняем – постоянно мълчи и отхвърля да дава пояснения Докато гледах делото за убийството на Ганчо, той не проговори и не си промени изражението в продължение на две години.

Делото, което гледах срещу Владимир, беше изпълнено с пропуски, които се наложи съдът да в профил в хода на правосъдното разследване. По делата на Владимир, които познавам, са допускани систематични неточности на досъдебното произвеждане, което в по-късен миг улеснява отбраната и прави услуга на подсъдимия.

Ще ви кажа единствено един факт – поемни лица при огледа на Владимир бяха двама души – единият беше с травмена болест на главата, а другият имаше единствено едно око…

Когато задържат Владимир в София през 1997 година, служителите на реда изземват от него противозаконния револвер “Макаров ”, само че в протокола за обиск няма подписа на Владимир. Не беше отразено, че е отказал да подпише.

Предаването по БТВ, отдадено на “начетения пандизчия ”, възприех като пиар интервенция да му подкрепи условното предварително освобождение. Понякога, като чувам и виждам новините, си споделям: Крайно време е да закрием съда като институция. Нека правораздават публицистите. Медиите са извънредно мощна власт във всяка страна, само че публицистите на са способени по всички въпроси. Ето за какво би трябвало да се задоволяват единствено с поднасянето на обстоятелствата без коментар, засягащ друга професионална сфера, в която нямат нужните познания.

Владимир е това, което съставлява, тъй като във връзка с него не е било приложено правораздаването в цялостен размер. А то не е приложено заради това, че полицията и прокуратурата не са свършили своята част от за всяко от закононарушенията, осъществени от това лице, да бъде импортиран кадърен обвинителен акт.“

 Този „пропуск“ на арбитър от Софийския апелативен съд, който предварително освобождава рецидивиста Пелов, може да се съпостави с отсъждането на съдийките Даниела Атанасова и Лада Паунова, които през 2016 година постановиха, че варненката Лора пресичайки пешеходна пътека, не се е съобразила с летящия с 87.9 км/час моторист Диян Станчев и е попаднала в рисковата зона за прекъсване. Мотивите на Върховен касационен съд за понижаване на присъдата са неуместни, съдиите смятат, че от страна на Лора е налице съпричиняване, „ защото потърпевшата без да се огледа, е подхванала секване, не се е съобразила с дистанцията до приближаващия мотор и неговата скорост и е попаднала в рисковата зона за прекъсване. За сведение на безхаберните съдии от Върховен касационен съд, килърът Диян Станчев е карал мотора си с  87,9 км/час, а  движимостите лица по делото във Варна откриха, че в случай че Лора се е движила с естествена, мудна походка на пешеходец, е имало време за реакция от 2,19 до 2,37 секунди и в случай че килърът Станчев е карал мотора си с 50 км в час, нещастието е можело да бъде избегнато.

Това решение беше позор и срам за правосъдната ни система, предварителното освобождение на рецидивиста Владимир Пелов също е срамно! Остава да научим името на съдията, който го пусна предварително.

На фотосите – арбитър Галя Георгиева, Владимир Пелов /вдясно на втората снимка/