Явор Гърдев, театърът и доносите на съвременното общество
Един от главните клопки на връзката се корени в това, че единият от забърканите в диалога постоянно реагира не на казаното от другия, а на чутото от него. И въпреки всичко, с цел да можем да съществуваме, освен това взаимно, би трябвало да не стопираме да поддържаме връзка. Дори това да значи да спорим яростно от време на време. Защото – както споделя театралният режисьор Явор Гърдев – въпреки езикът да е военно средство, оръжие, ориентирано към другия, то е и опцията за дом на всеки от нас. Обитавайки го, ние в действителност живеем. Точно това излиза наяве през персонажите в пиесата " Това не го казвай! “ по Саломе Льолуш, която Гърдев сложи и на сцената на тазгодишното 31-во " Варненско лято " .
Постановката, в която вземат участие Захари Бахаров и Теодора Духовникова, съставлява един обществен коментар на времето, в което живеем. С всичките му мъчителни тематики, за които ни се приказва, само че и пред които в множеството случаи избираме да замълчим. В фамилията обаче, върху което стъпва едно общество, можеш да си кажеш и това, за което мълчиш. Там можем да се сгушиш в думите си, въпреки и в доста от случаите да ги изричаш с експанзия.
Пиесата улавя дългия път на съзряване на едно семейство. Показва процесите на взаимно опознаване, където от " стадий на общуване “ – двама души стават две равнопоставени персони в едно цяло.
Майсторството на Саломе Льолуш се крие в прочувствената благотворителност, с която подхожда към персонажите. Именно тази благотворителност се придвижва и върху публиката и ѝ служи като терапия от стресовете на обществото. Независимо от остротата на общуването и през полемиката на проблемите, пиесата демонстрира, че въпреки всичко можем да си осигурим мечтаното взаимно битие.
Самият Явор Гърдев откроява позитивния ѝ прочувствен заряд, който на първо място дава вяра на феновете. Пиесата ловко предлага вътрешно придвижване, в което да прогледнеш себе си и да схванеш, че можеш да съществуваш подобен – какъвто си, без да е нужно да се правиш на различен.
Какво споделяме и какво не всеки път е било въпрос на персонално разпространение в средата на другарство, в която се намираме. Затова и Гърдев е на мнение, че голямата част от политическите проблеми на страната ни пораждат от неналичието на умения в тази област. Те се дължат не толкоз на идеологически предпостави, даже не и на исторически обременености, колкото на неприятното образование, което се оказва главният фактор в българския политически живот.
Независимо дали формата на ръководство у нас е властническа или тоталитарна и дали страната непрекъснато ни следи, или просто е измислила метод, по който сами да пишем досието си в обществените мрежи, субстрата на нашето другарство не се е трансформирало кой знае какъв брой от времето на социализма, да кажем.
Формата на донесения от същия този интервал през днешния ден се придвижва във виртуалната среда, където доносът към този момент е обществен. То съставлява едно непрекъснато оглеждане и санкциониране на това, което прави другият. И в случай че обществената ни среда е еволюирала в техническите форми на връзка, то тя не е постигнала същото в общуването всъщност. Ето за какво, пренесена в политическия живот, тя става жертва на персоналните взаимоотношения, което от своя страна пречи на полагането и постигането на поставените цели.
Като част и от това издание на Международния сценичен фестивал " Варненско лято ", Явор Гърдев посети една от значимите конференции в неговите рамки –.
" Тази работа с предишното и с бъдещето постоянно има аспекта на идеологическа. Каквото и да прави нашето въображение, то работи и в двете направления “, споделя Гърдев. По негови думи ние занапред навлизаме в интервала на опция да рефлектираме на този интервал от не чак толкоз далечната ни история с нужната отдалеченост. Ако до момента полемиката постоянно е била буйна, тъй като се е опирала на персоналния опит и е включвала мотивация за самоотбрана на идентичността, през днешния ден тази травматична част отпада и отстъпва място на една по-аналитична степен на раздалеченост.
А що се касае до положението на българския спектакъл, Явор Гърдев споделя:
" Ние самите имаме прекомерно сурова оценка за личния си спектакъл и това го споделям, базирайки се на директния ми опит с доста други театрални обстановки. Ситуацията напълно не е толкоз неприятна в България, освен това – от позиция на интерес на публиката към театъра, тя е доста, доста добра. Много по-добра в сравнение с в други страни, които са много по-развити обществено и стопански. “
Според него театърът има огромно и значимо място в България. А " това непрекъснато самоокайване, че положението е съдбовно неприятно, е нещо като непрестанно състояние за страната ни “. Тя постоянно по този начин го е чувствала, най-малко откогато той е жив и може да свидетелства за това.
" Това е среда, в която доста хора, които идват от чужбина – режисьори, които слагат в България, театроведи, които идват и гледат български представления – настояват, че у нас има голям капацитет . Защото големият капацитет в това отношение се състои в силата към нещо. Не се състои в това, че материалната просвета е по-занемарена. Така е, факт, занемарена е, само че има нещо друго – има обществена сила към театъра, която е налична. А на доста други места, където той е добре проведен, пък я няма. Така че колкото и да сме зле, толкоз и сме добре “, добавя още Явор Гърдев.
В такава обстановка – счита той – с огромен капацитет, каквато е нашата, могат да пораждат доста положителни планове. Това обаче е въпрос на самостоятелни и групови начинания, защото всичко се крепи на това до каква степен сме дейни в развиването на българския спектакъл. И не трябва да се тормозим за това, което страната може да му аргументи, тъй като самата тя няма задоволително сила за сходни дейности.
Целия диалог с Явор Гърдев чуйте в звуковия файл. Той стартира от тематиката на интернационалната конференция за преосмислянето на театралното завещание от времето на комунизма, която " Варненско лято “ 2023 предложи на публиката си.
Снимка – Яна Лозева за “Диалози ” JG По обявата работи: Милена Очипалска
Постановката, в която вземат участие Захари Бахаров и Теодора Духовникова, съставлява един обществен коментар на времето, в което живеем. С всичките му мъчителни тематики, за които ни се приказва, само че и пред които в множеството случаи избираме да замълчим. В фамилията обаче, върху което стъпва едно общество, можеш да си кажеш и това, за което мълчиш. Там можем да се сгушиш в думите си, въпреки и в доста от случаите да ги изричаш с експанзия.
Пиесата улавя дългия път на съзряване на едно семейство. Показва процесите на взаимно опознаване, където от " стадий на общуване “ – двама души стават две равнопоставени персони в едно цяло.
Майсторството на Саломе Льолуш се крие в прочувствената благотворителност, с която подхожда към персонажите. Именно тази благотворителност се придвижва и върху публиката и ѝ служи като терапия от стресовете на обществото. Независимо от остротата на общуването и през полемиката на проблемите, пиесата демонстрира, че въпреки всичко можем да си осигурим мечтаното взаимно битие.
Самият Явор Гърдев откроява позитивния ѝ прочувствен заряд, който на първо място дава вяра на феновете. Пиесата ловко предлага вътрешно придвижване, в което да прогледнеш себе си и да схванеш, че можеш да съществуваш подобен – какъвто си, без да е нужно да се правиш на различен.
Какво споделяме и какво не всеки път е било въпрос на персонално разпространение в средата на другарство, в която се намираме. Затова и Гърдев е на мнение, че голямата част от политическите проблеми на страната ни пораждат от неналичието на умения в тази област. Те се дължат не толкоз на идеологически предпостави, даже не и на исторически обременености, колкото на неприятното образование, което се оказва главният фактор в българския политически живот.
Независимо дали формата на ръководство у нас е властническа или тоталитарна и дали страната непрекъснато ни следи, или просто е измислила метод, по който сами да пишем досието си в обществените мрежи, субстрата на нашето другарство не се е трансформирало кой знае какъв брой от времето на социализма, да кажем.
Формата на донесения от същия този интервал през днешния ден се придвижва във виртуалната среда, където доносът към този момент е обществен. То съставлява едно непрекъснато оглеждане и санкциониране на това, което прави другият. И в случай че обществената ни среда е еволюирала в техническите форми на връзка, то тя не е постигнала същото в общуването всъщност. Ето за какво, пренесена в политическия живот, тя става жертва на персоналните взаимоотношения, което от своя страна пречи на полагането и постигането на поставените цели.
Като част и от това издание на Международния сценичен фестивал " Варненско лято ", Явор Гърдев посети една от значимите конференции в неговите рамки –.
" Тази работа с предишното и с бъдещето постоянно има аспекта на идеологическа. Каквото и да прави нашето въображение, то работи и в двете направления “, споделя Гърдев. По негови думи ние занапред навлизаме в интервала на опция да рефлектираме на този интервал от не чак толкоз далечната ни история с нужната отдалеченост. Ако до момента полемиката постоянно е била буйна, тъй като се е опирала на персоналния опит и е включвала мотивация за самоотбрана на идентичността, през днешния ден тази травматична част отпада и отстъпва място на една по-аналитична степен на раздалеченост.
А що се касае до положението на българския спектакъл, Явор Гърдев споделя:
" Ние самите имаме прекомерно сурова оценка за личния си спектакъл и това го споделям, базирайки се на директния ми опит с доста други театрални обстановки. Ситуацията напълно не е толкоз неприятна в България, освен това – от позиция на интерес на публиката към театъра, тя е доста, доста добра. Много по-добра в сравнение с в други страни, които са много по-развити обществено и стопански. “
Според него театърът има огромно и значимо място в България. А " това непрекъснато самоокайване, че положението е съдбовно неприятно, е нещо като непрестанно състояние за страната ни “. Тя постоянно по този начин го е чувствала, най-малко откогато той е жив и може да свидетелства за това.
" Това е среда, в която доста хора, които идват от чужбина – режисьори, които слагат в България, театроведи, които идват и гледат български представления – настояват, че у нас има голям капацитет . Защото големият капацитет в това отношение се състои в силата към нещо. Не се състои в това, че материалната просвета е по-занемарена. Така е, факт, занемарена е, само че има нещо друго – има обществена сила към театъра, която е налична. А на доста други места, където той е добре проведен, пък я няма. Така че колкото и да сме зле, толкоз и сме добре “, добавя още Явор Гърдев.
В такава обстановка – счита той – с огромен капацитет, каквато е нашата, могат да пораждат доста положителни планове. Това обаче е въпрос на самостоятелни и групови начинания, защото всичко се крепи на това до каква степен сме дейни в развиването на българския спектакъл. И не трябва да се тормозим за това, което страната може да му аргументи, тъй като самата тя няма задоволително сила за сходни дейности.
Целия диалог с Явор Гърдев чуйте в звуковия файл. Той стартира от тематиката на интернационалната конференция за преосмислянето на театралното завещание от времето на комунизма, която " Варненско лято “ 2023 предложи на публиката си.
Снимка – Яна Лозева за “Диалози ” JG По обявата работи: Милена Очипалска
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ