Баджо: Паоло Роси сбъдна мечтата на милиони италианци - нещо, което аз не успях да постигна
Един от най-великите италиански футболисти - Роберто Баджо, се сбогува с умрялата легенда на локалния футбол - Паоло Роси, посредством прочувствено писмо, оповестено в “Гадзета дело спорт”.
“Още един огромен удар. Велика за италианския футбол персона ни напусна. Паоло, ПАБЛИТО, ПАОЛО РОСИ. Почти постоянно трябваше да бъде назван с персоналното и фамилното си имена. Той не беше Роси, той е и постоянно ще бъде ПАОЛО РОСИ. Приятните мемоари от времето, когато бях на 10 години, още веднъж се появяват, непокътнати с десетилетия в един от многото албуми в моята памет. Днес, с помощта на Паблито, аз проверявам този албум. Спомням си по какъв начин аз и скъпият ми татко Флориндо, който умря единствено преди няколко месеца, карахме колело 12 км., с цел да стигнем от Калдоньо до Виченца. Отидохме до “Менти”, с цел да гледаме великия Паоло Роси. По време на мача бях сграбчил оградата, с цел да го виждам по какъв начин играе и бележи. Мислех си, че един ден аз също ще играя на този стадион, носейки тази красива фланелка с огромното “Р” на гърдите ми.
Имитирайки Паоло Роси, можех да осъществявам това, което той съумя да реализира: да печеля свеовната купа с победа на финала против Бразилия. Това, което Паоло Роси направи против Германия. Да печеля “Златната топка”, както го стори Паоло Роси. Да печеля, макар страданието на коленете ми, както направи Паоло Роси. Да печеля в свят, който се нуждае от ден на ден и повече от усмивката на Паоло Роси. Чудесно пътешестване до Китай неотдавна още веднъж ни събра дружно. Говорихме си за това какъв брой доста общи неща имахме между тях и какъв брой доста би трябвало да създадем за едно по-добро бъдеще, изключително във футбола.
Паоло сбъдна фантазията на милиони италианци - нещо, което аз не съумях да реализира. Да схванеш през днешния ден мистерията на живота и да намериш причина за нещата, които ни се случват, не е елементарно. Също като празнината, която Паоло оставя в сърцата на своята брачна половинка и на трите си деца, към които са ориентирани моите мисли. Сбогом, Паоло. Чудя се дали ще носиш своите бутонки, до момента в който си на небето. Надявам се, както и че твоята усмивка също ще е с теб там. Тук ще си спомняме за нея дълго време. Желая ти безвредно странствуване, Паоло, в безкрайното небе на тихата светлина”, написа в писмото.
“Още един огромен удар. Велика за италианския футбол персона ни напусна. Паоло, ПАБЛИТО, ПАОЛО РОСИ. Почти постоянно трябваше да бъде назван с персоналното и фамилното си имена. Той не беше Роси, той е и постоянно ще бъде ПАОЛО РОСИ. Приятните мемоари от времето, когато бях на 10 години, още веднъж се появяват, непокътнати с десетилетия в един от многото албуми в моята памет. Днес, с помощта на Паблито, аз проверявам този албум. Спомням си по какъв начин аз и скъпият ми татко Флориндо, който умря единствено преди няколко месеца, карахме колело 12 км., с цел да стигнем от Калдоньо до Виченца. Отидохме до “Менти”, с цел да гледаме великия Паоло Роси. По време на мача бях сграбчил оградата, с цел да го виждам по какъв начин играе и бележи. Мислех си, че един ден аз също ще играя на този стадион, носейки тази красива фланелка с огромното “Р” на гърдите ми.
Имитирайки Паоло Роси, можех да осъществявам това, което той съумя да реализира: да печеля свеовната купа с победа на финала против Бразилия. Това, което Паоло Роси направи против Германия. Да печеля “Златната топка”, както го стори Паоло Роси. Да печеля, макар страданието на коленете ми, както направи Паоло Роси. Да печеля в свят, който се нуждае от ден на ден и повече от усмивката на Паоло Роси. Чудесно пътешестване до Китай неотдавна още веднъж ни събра дружно. Говорихме си за това какъв брой доста общи неща имахме между тях и какъв брой доста би трябвало да създадем за едно по-добро бъдеще, изключително във футбола.
Паоло сбъдна фантазията на милиони италианци - нещо, което аз не съумях да реализира. Да схванеш през днешния ден мистерията на живота и да намериш причина за нещата, които ни се случват, не е елементарно. Също като празнината, която Паоло оставя в сърцата на своята брачна половинка и на трите си деца, към които са ориентирани моите мисли. Сбогом, Паоло. Чудя се дали ще носиш своите бутонки, до момента в който си на небето. Надявам се, както и че твоята усмивка също ще е с теб там. Тук ще си спомняме за нея дълго време. Желая ти безвредно странствуване, Паоло, в безкрайното небе на тихата светлина”, написа в писмото.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ