Един от най-сериозно пострадалите сектори от икономиката ни след промените

Един от най-сериозно потърпевшите браншове от стопанската система ни след измененията у нас е аграрният. Всъщност, това е меко казано. От огромен аграрни производител и експортьор - изхранвахме кого ли не, се превърнахме в консуматор (без зърното) на европейски, балкански, азиатски, че и от другия завършек на планетата агростоки. Дотолкова заорахме дъното в отглеждането на животни, че стана традиция по Великден да ядем агнета от Австралия и Нова Зеландия.

Даните са потресаващи и не са от през вчерашния ден. 80 на 100 от зеленчуците и плодовете на трапезата ни са вносни! Една горделивост ни остана - куртовският розов домат със 100-годишната история, който желаеме от години да защитим в Европейски Съюз. Но към този момент не съумяваме, тъй като земеделците нямат пари да се записват, че да се обединят, както се изисква. Въпросът е какъв брой предпазен е той даже тук, на родна почва?

Последните данни на земеделското министерство демонстрират, че производството на зеленчуци навън, които са и най-вкусни, понижава. Например полските домати са с близо 30% по-малко по отношение на миналата година, а зелето - с към 17%. Десетки милиарди от Европейски Съюз бяха изхарчени, а земеделието ни се оказа в последна сметка неконкурентно.

Не е въпросът единствено за нарушаванията, а за това какъв брой далновидна бе държавната земеделска политика, откакто земята ни не храни даже нас, дето сме се стопили до под 7 милиона.

Сносни дотации има единствено за зърнопроизводството, откъдето се нароиха милионери, а дребните производители са на колене. Вносните артикули са по-евтини, нашите няма по какъв начин да се конкурират и не престават да умират. Да не приказваме, че бяха унищожени стада с елитни породи. Четирите партии, договарящи за държавно управление - Политическа партия, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и Демократична България, реализираха единодушие фокусът в агросектора да е върху българското произвеждане и поддръжката за дребните и междинните производители. Особено в чувствителни браншове като отглеждане на животни, произвеждане на плодове и зеленчуци, пчеларство. Също и за непоколебим надзор върху вноса на храни, за промени в поземлените връзки, горите, напояването...

Проблемите са доста. Та, оправянето на кривиците и отлепянето от дъното няма да е елементарно. Но си заслужава. Земеделието ни е бранш с огромен капацитет, в това число за произвеждане с висока добавена стойност. Българската земя може да ни нахрани, че и от горната страна!