Разказите на едно магично виолончело
Един от най-известните музиканти в международен мащаб - маджарски челист Ласло Феньо е звездата в музикалната стратегия на фестивал Алегра, който се организира от 15 до 22 юли в столичната зала „ България “. През последните няколко години Ласло Феньо концертира на най-големите подиуми по света и за огромна наслада на българските меломани и неуморната работа на екипа, който провежда фестивала, ще свири и на родна сцена.
В родната му страна, Унгария, Ласло Феньо е от доста години един от най-търсените солисти. Неговите солови рецитали и концерти камерна музика или с оркестри, се излъчват онлайн и записват от Унгарското радио. Той е свирил с множеството от унгарските оркестри и диригенти. През 2005 година получава високопризнатата премия на името на Ференц Лист, присъдена от унгарското министерство на културата, както и премията Junior Prima през 2008 година
Ласло Феньо стартира образованието си по музика в Унгария, като още на 13 годишна възраст става студент на проф. Ласло Мезьо в Музикалната академия „ Ференц Лист “ в Будапеща. По-късно продължава образованието си при професор Давид Герингас в Любек, където брилянтната техника, правилният нюх за жанр и изключително необятният репертоар му донасят редица награди от значими състезания. Сред тях са Международният музикален конкурс в Женева, състезанието Ростропович в Париж, The Adam International Cello Competition в Крайстчърч както и състезанието на унгарското радио в Будапеща. След като приключва образованието си, той безапелационно уголемява музикалните си хоризонти под управлението на Бернард Грийнхаус.
Ласло Феньо прави майсторски класове по целия свят. От 2009 година до 2011 година е учител в Академията за музика и изящни изкуства във Франкфурт, а от април 2012 година е професор във Висшето учебно заведение по музика в Карлсруе. Ласло Феньо е бил солист-виолончелист на Филхармония Hungarica в интервала 1998-2001, а от 2001 до 2012 година на Симфоничният оркестър на Франкфуртското радио.
Интересна детайлност от музикалната биография на Ласло Феньо е, че свири на чело, направено от Матео Гофрилер от 1695 година Точно преди година, в България бе показана и вълнуващата книга на професор Венцеслав Николов (виолончелист, диригент и учител в Национална музикална академия,) - „ Моят татко е Матео “ (издателство Изток - Запад), в която се споделя магичната история на класическата музика и историите на значими типичен композитори като Бетовен и Бах, а виолончелото споделя във формата на аз изложение за атмосферата на Венеция, Париж и Виена от 18-и век.
„ Какво би разказало едно виолончело от 1726 година, в случай че можеше да приказва? През чии ръце е минал грифът му, кои мелодии са прозвучали от дървения му гръден панер? “, се пита професор Николов, а един от изящните отговори дават осъществяванията на Ласло Феньо. Заедно с фестивалния оркестър Алегра под диригентството на Йоханес Шлефли, виолончелото на Ласло Феньо ни придвижва в увертюрата към операта „ Силата на ориста “ на Джузепе Верди, сюитата из балета „ Жар-птица “ на Игор Стравински и вариации по тематика „ Рококо “ на Пьотр Илич Чайковски. Концертът е на 22 юли, а на 19 юли, Ласло Феньо ще се включи в звездния състав на концерта „ Паралели “ с присъединяване на Сергей Малов, Григори Асс, Нимрод Гуез и Петър Найденов
В родната му страна, Унгария, Ласло Феньо е от доста години един от най-търсените солисти. Неговите солови рецитали и концерти камерна музика или с оркестри, се излъчват онлайн и записват от Унгарското радио. Той е свирил с множеството от унгарските оркестри и диригенти. През 2005 година получава високопризнатата премия на името на Ференц Лист, присъдена от унгарското министерство на културата, както и премията Junior Prima през 2008 година
Ласло Феньо стартира образованието си по музика в Унгария, като още на 13 годишна възраст става студент на проф. Ласло Мезьо в Музикалната академия „ Ференц Лист “ в Будапеща. По-късно продължава образованието си при професор Давид Герингас в Любек, където брилянтната техника, правилният нюх за жанр и изключително необятният репертоар му донасят редица награди от значими състезания. Сред тях са Международният музикален конкурс в Женева, състезанието Ростропович в Париж, The Adam International Cello Competition в Крайстчърч както и състезанието на унгарското радио в Будапеща. След като приключва образованието си, той безапелационно уголемява музикалните си хоризонти под управлението на Бернард Грийнхаус.
Ласло Феньо прави майсторски класове по целия свят. От 2009 година до 2011 година е учител в Академията за музика и изящни изкуства във Франкфурт, а от април 2012 година е професор във Висшето учебно заведение по музика в Карлсруе. Ласло Феньо е бил солист-виолончелист на Филхармония Hungarica в интервала 1998-2001, а от 2001 до 2012 година на Симфоничният оркестър на Франкфуртското радио.
Интересна детайлност от музикалната биография на Ласло Феньо е, че свири на чело, направено от Матео Гофрилер от 1695 година Точно преди година, в България бе показана и вълнуващата книга на професор Венцеслав Николов (виолончелист, диригент и учител в Национална музикална академия,) - „ Моят татко е Матео “ (издателство Изток - Запад), в която се споделя магичната история на класическата музика и историите на значими типичен композитори като Бетовен и Бах, а виолончелото споделя във формата на аз изложение за атмосферата на Венеция, Париж и Виена от 18-и век.
„ Какво би разказало едно виолончело от 1726 година, в случай че можеше да приказва? През чии ръце е минал грифът му, кои мелодии са прозвучали от дървения му гръден панер? “, се пита професор Николов, а един от изящните отговори дават осъществяванията на Ласло Феньо. Заедно с фестивалния оркестър Алегра под диригентството на Йоханес Шлефли, виолончелото на Ласло Феньо ни придвижва в увертюрата към операта „ Силата на ориста “ на Джузепе Верди, сюитата из балета „ Жар-птица “ на Игор Стравински и вариации по тематика „ Рококо “ на Пьотр Илич Чайковски. Концертът е на 22 юли, а на 19 юли, Ласло Феньо ще се включи в звездния състав на концерта „ Паралели “ с присъединяване на Сергей Малов, Григори Асс, Нимрод Гуез и Петър Найденов
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ