Един от най-изтъкнатите преводачи Венцеслав Константинов е починал днес на

...
Един от най-изтъкнатите преводачи Венцеслав Константинов е починал днес на
Коментари Харесай

Почина един от най-добрите ни преводачи

Един от най-изтъкнатите преводачи Венцеслав Константинов е умрял през днешния ден на 78-годишна възраст, оповестиха негови близки, написа dir.bg.

Наричат го " трубадур на словото ", а посредством неговите преводи до българските читатели доближават творбите на Франц Кафка, Гьоте, Хайне, Рилке, Томас Ман, Бертолд Брехт и други



Венцеслав Константинов е роден на 14 септември 1940 година в София в фамилията на професора по доктрина на музиката Константин Константинов. Потомък е на просветния деятел и кмет на Пловдив Стефан Гевгалов. През 1969 година приключва германистика и философия в СУ „ Св. Климент Охридски “. Назначен е за преподавател по немски и британски език в Банкя. Прави дисертация на тематика въздействието на немския книжовен експресионизъм върху българската лирика от интервала сред двете международни войни. След 1987 година е учител по превод на немскоезична лирика в Софийския университет.

Изнася лекции и взе участие в научни конференции в университети на Берлин, Лайпциг, Марбург, Виена, Прага, Берн, Цюрих, Лозана и други Венцеслав Константинов живее в София, а от 1968 година – и в родопското село Солища̀ – като публицист и книжовен преводач на свободна процедура. Владее 4 езика.

От 1989 година е женен за американистката проф. Албена Бакрачева. От двата си брака има три дъщери.

Нека почетем един негов превод на Рилке:

" ВЕЛИКАТА НОЩ
Често се чудех на тебе, стоях на открития през вчерашния ден прозорец,
стоях и отново ти се чудех. Все още новият град
наподобява ми бе неразрешен, а пейзажът, неукротен,
в мрака изчезваше, като че ли ме нямаше. Никакъв непосредствен предмет
не си даваше труд да ми стане разбираем. Покрай фенера
нагоре се виеше уличка: виждах, че ми е непозната.
Отсреща - някаква стая, налична, огряна от лампа -,
към този момент участвах; те го усетиха, спуснаха щори.
Стоях. И тогава проплака дете. Знаех майките
някъде там из къщите какво предизвикват - познавах
в това време на всеки рев неутешимата подбуда.
Или запяваше някакъв глас и изтръгваше отдалечен откъслек
от моето очакване, или долу покашляше дъртак,
изпълнен с укор, като че ли снагата му имаше право да бъде
по-сприхава против по-нежния свят. После удари някакъв час -,
само че заброих прекомерно късно и той се отрони край мене. -
Като момче, чужденец, когато най-накрая са го позволили,
само че топката все не улавя и не умее нито една от
игрите, които другите толкоз леко между тях споделят,
стои там и гледа настрана, - в този момент накъде?: аз стоях, и ненадейно
разбрах, че ТИ общуваш с мене, играеш си, зряла
нощ, и ти се чудех. Където църковните кули
се мръщеха, където ме заобикаляше град
с предотвратима орис и неразличимите хълмове
лежаха отсреща ми, а наоколо в близост
жадната чуждост обграждаше инцидентното лумване
на моите усеща -: в този момент, Висина,
за тебе не беше срам, че ме познаваш. Твоето дихание
струеше над мен. Твоята белязана от далечна съвестност
усмивка проникна в мен. "

 

ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!

ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> --> ``
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
`` Последни вести Източник: petel.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР