Просвещението
Един от най- забавните светове в Слънчевата система е Енцелад, спътника на Сатурн. Това галактическо тяло има доста забележителна визитна картичка. Състои се от стотици гейзери, предавани от южната полярна област на спътника. Наред с Европа и Марс, Енцелад е предпочитана цел за проучване, тъй като на него съществува под земята океан, в който може да се е появил животът. Но какъв брой евентуално е той да е зародил на тази дребна луна, и дали земният живот в началото не се е появил на Енцелад?
Как се е появил земният живот?
Никой не знае дали на Енцелад има някакви форми на живот. Въпреки че нищо не пречи на учените да спекулират с изискванията му и за опцията, тъкмо там да се е появил той.
Произходът на живота на Земята е доста комплициран въпрос. Повечето откриватели са съгласни, че по този начин наречената серпентинизация е изиграла съществена роля за появяването му. Това е химичен развой, вследствие на който свойствата на избрани скали са се трансформирали при контакт с водата.
Серпентинизацията в хидротермалните отвори, обвързвана с вулканичната интензивност, е един от обичаните механизми за показване на идеалната среда за появяването на живот на ранната Земя. Макар и не единственият, несъмнено.
Днес земните хидротермални отвори са съсредоточени
основно в океанските хребети. Тоест в зони на делене на тектоничните плочи. В момента тези области се простират на към 80 000 км дължина.
Когато Земята е била доста млада, в по този начин наречения Катархейски Еон (преди 4,56 милиарда до 3,8 милиарда години), хидротермалната интензивност на нашата планета е била по-висока, в сравнение с е през днешния ден. Oчевидно e, че единствено дребна част от земната кора може да бъде подложена на процеси на серпентинизация, защото множеството от скалите на Земята не са влезнали в контакт с водите на океаните.
Вода и канара на Енцелад
Енцелад обаче е друг случай. Този спътник, който има диаметър от към 500 километра, се състои от външна кора лед и ядро. Състои се от скали със мощно наличие на вода. Науката не знае настоящата степен на диференциация на недрата на Енцелад, само че е ясно, че малко след образуването си ядрото е представлявало хомогенна примес от скали и вода.
Поради дребния си размер, центърът на Енцелад
в никакъв случай не е бил подлаган на голям напън. Следователно, е допустимо той да е бил изцяло пропусклив за течности и газове. С други думи, процесът на серпентинизация на Енцелад не е бил стеснен до хидротермални отвори в океаните, както е на Земята. Може да покрие целия сателит, на практика от повърхността до самия център.
Следователно, масата на скалите, серпентинизирани на Енцелад, би била даже по-голяма (и приказваме в безусловно изражение!), в сравнение с Земята. Като се има поради, че съществуването на хидротермални извори на дъното на океана на Енцелад било доказано относително неотдавна, всичко демонстрира, че този геоложки развой също се е случил в предишното.
Въпреки това, серпентинизацията сама по себе си не способства за появяването на живот. Особено в случай че температурата или налягането са несъразмерни. Но още веднъж, Енцелад в никакъв случай не е имал този проблем. В центъра на спътника налягането е към 24 милиона паскала. Това е почти същото като на дълбочина от единствено 2300 метра в земните океани. Що се отнася до температурата, неналичието на огромно количество радиоактивни изотопи попречило на вътрешността на Енцелад да се нагрее до равнища, несъвместими с живота.
И по този начин, можем да заключим следното – през първите няколкостотин милиона години след образуването на Слънчевата система, недрата на този дребен сателит може да са по-благоприятно място за появяването на живот от самата Земя!
Други изгоди
В допълнение към скалите, водата и топлината, Енцелад има доста количество органична материя. И по този начин има всички съставки и условия, нужни за появяването на микроскопични форми на живот. Но още по-интересното е, че Енцелад има неповторим транспортен механизъм, който свързва подземния океан непосредствено с открития космос! Разбира се, приказваме за известните гейзери на южния полюс. Повече от 100 дейни струи изхвърлят частици, състоящи се от лед, соли и органични субстанции. Повечето от тези частици образуват Е пръстена към Сатурн. Но доста от тях в последна сметка са разпръснати из сателитната система на планетата, в това число Титан, а някои дриги даже отлитат и се разсейват в Слънчевата система.
И тук поражда забавен въпрос. Стигат ли те до земята?
Да, вероятността частиците от вътрешността на Енцелад да доближат планетите от земната група е доста дребна. Но въобще не е нула. Ако вземем поради резултата на Пойнтинг-Робъртсън, дребна парченце (около 10 микрона), ситуирана на дистанцията Сатурн от Слънцето (около 1,5 милиарда километра), ще отнеме към 650 000 години, с цел да доближи орбитата на Земята.
Може би даже по-малко, когато става въпрос за по-големи частици, тъй като в този случай биха влезнали в деяние други сили. Накрая, още един факт – дребният размер на частиците би им разрешил да оцелеят, попадайки в земната атмосфера, без да бъдат унищожени.
Ясно е, че високият капацитет за обитаемост, комбиниран с дребния му размер,
създали Енцелад неповторим вероятен източник на живот за цялата млада слънчева система. Да, може би други светове са били по-благоприятни за появяването на живот, само че никой от тях не е разполагал с механизъм, кадърен да хвърли семената си непосредствено в космоса с такава лекост.
Източник на живот
Досега единственият феномен, който панспермията можела да употребява за продан на формите на живот сред световете, били огромните удари на комети и метеорити върху повърхността на планетите. Но Енцелад ни уточни различен вероятен път. Енцелад може да е (или да е бил) натурален притежател на микроорганизми. Пример за това е, по какъв начин животът не се нуждае от голи маймуни с галактическа стратегия, с цел да се популяризира в космоса.
Разбира се, доста евентуално е животът в никакъв случай да не е зародил на Енцелад. В края на краищата доста теории допускат, че неговият океан е временен феномен. От друга страна, може би ранният Енцелад към този момент е бил толкоз удобно място за живот, както допускат някои учени. Може би, само че няма да знаем сигурно, до момента в който не излезем от земния си бунар и не забележим със личните си очи гейзерите на този дребен сателит.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
