„Труд“: Хвалебствие за Доковска в издание на Прокопиев верифицира сложните схеми от зависимости
Един етюд в „ Капитал “ на Иво Прокопиев, отдаден на живота и делата на юрист Даниела Доковска, дали несъзнателно или изцяло целеустремено подвигна завесите на задкулисието, контролиращо страната в последните три десетилетия.
Публикацията е скъпа с това, че верифицира голям брой предхождащи и постоянно отричани от забърканите в тях персони - публикации, мнения и разбори, които през годините са чертаели комплицираните схеми от зависимости измежду обществено-политическия и правосъден хайлайф у нас, другояче с хирургическа акуратност са обяснявали произлизащите от всичко това процеси.
В позабравен жанр, навяващ мемоари за „ Работническо дело “ от 80-те години на предишния век , създателят се пробва да показа известния юрист като жив светец. Каква е задачата на писанието - дали следващо увещание, че две от местата в Конституционния съд от квотата на Народното събрание са вакантни и едното се поставя „ по право “ на Доковска, дали неприсъствен отговор към апелите на основния прокурор Иван Гешев за правосъдна промяна, а може би и двете, не е значимо.
Носталгията към социализма и Дело №1
Лъх на носталгия към тоталитарните времена се усеща още с първите редове, когато читателят е върнат към наказателния развой (известно като дело №1) против тогавашния Първи - Тодор Живков. В зората на демокрацията, когато всички се отрекли от Тато, Доковска приела да го брани в съда и постигнала оправдаването му.
Връщането към времето на „ зрелия социализъм “ наподобява да е изцяло умишлено - отдаване на респект към тогавашната номенклатура, чиито наследници през днешния ден се показват за първи евроатлантици, горди борци за правораздаване и народна власт. Да вземем единствено комунистическото родословие на Иво Прокопиев, чийто татко е бил началник на ловно стопанство на Управление безопасност и охрана (Пето управление н. Или пък комунистическите корени на фамилия Бойкикеви, откъдето произлиза провалилият се като правосъден министър, а в този момент водач на „ Да, България “ - Христо Иванов. Дори таткото на „ оръженосеца “ му - Ивайло Мирчев, в миналото е бил партиен секретар на Българска комунистическа партия. Или пък военачалник Леонид Кацамунски, с името на който - внукът му - актуалният длъжностен правосъден министър Крум Зарков си направи неуместна смешка при влизането му в политиката преди пет години. Така е, би трябвало да е ясно и да не се не помни, че днешните „ жълтопаветници “, хранещи се с био-веган и кето-храна из заведенията към Докторската градинка, са наследници на онази номенклатура, която съобщи Тодор Живков, откакто 35-години правилно му бе служила. Както добре го е споделил и неизвестен коментатор под обявата в „ Капитал “ - „ по този начин е, всички „ жълтопаветни “ адвокати са с ДНК от номенклатурата “. И починалият Кристиян Таков даже, с чиято памет през днешния ден същият този естаблишмънт си прави грозна агитация.
Неправителствени организации за кадруване в правосъдната система
По нататък в хвалебствения етюд се акцентира ролята на Доковска и съдружниците u в основаването фондация „ Български юристи за правата на индивида “ - една от неправителствените организации у нас, които от десетилетия водят политика по ерозиране на доверието в институциите на правосъдната власт и изключително по отношение на прокуратурата. Известни са многократните опити на въпросната фондация да кадрува в правосъдната система, посредством всевъзможни офанзиви под формата на апели и позиции, свързани с работата на Висшия правосъден съвет. Или пък с безкрайните доноси до интернационалните институции, по този начин щото България да бъде държана под безконечен мониторинг от брюкселските бюрократи.
Адвокатът, клиентите и съда
Следват още серия от основни самопризнания, като да вземем за пример това, че Доковска е проправила пътя към присъединяване на юристи при взимането на тълкувателни решения на висшите съдилища. Така е. Само преди няколко години се случваше, че нейният съучастник - юрист Георги Атанасов, участваше в пленуми на съдиите от Върховния касационен съд при взимането на решения, свързани с тълкувателни каузи, интерес от които имаха клиенти на адвокатската фирма, обекти на каузи, заведени от КПКОНПИ за доказване на генезис на средства. Да не забравяме, че точно Атанасов пази Галя и Иво Прокопиеви по наложения им запор за над 200 млн. лева от Антикорупционната комисия. Апропо, запор, който макар към десетте обжалвания, все по този начин се удостоверява от разнообразни правосъдни сформира от Бургас до София. Няма по какъв начин да не отбележим, че това се случваше до момента в който отпред на Върховен касационен съд бе Лозан Панов, а юрист на брачната половинка му по каузи против медии бе точно Георги Атанасов. Дали пък това не изяснява и отношението на изданията на Прокопиеви към Доковска, Атанасов и съдружници, а и към фамилия Панови.
Лобизъм и законотворчество
Но да се върнем към (само)признанията, тъй като следва най-важното, даващо косвен отговор и на въпроса - за какво у нас правораздаването главно брани интереса на обвинения, а не на пострадалия, изключително, в случай че това е страната. „ От средата на 80-те години до момента Даниела Доковска неизменно
Публикацията е скъпа с това, че верифицира голям брой предхождащи и постоянно отричани от забърканите в тях персони - публикации, мнения и разбори, които през годините са чертаели комплицираните схеми от зависимости измежду обществено-политическия и правосъден хайлайф у нас, другояче с хирургическа акуратност са обяснявали произлизащите от всичко това процеси.
В позабравен жанр, навяващ мемоари за „ Работническо дело “ от 80-те години на предишния век , създателят се пробва да показа известния юрист като жив светец. Каква е задачата на писанието - дали следващо увещание, че две от местата в Конституционния съд от квотата на Народното събрание са вакантни и едното се поставя „ по право “ на Доковска, дали неприсъствен отговор към апелите на основния прокурор Иван Гешев за правосъдна промяна, а може би и двете, не е значимо.
Носталгията към социализма и Дело №1
Лъх на носталгия към тоталитарните времена се усеща още с първите редове, когато читателят е върнат към наказателния развой (известно като дело №1) против тогавашния Първи - Тодор Живков. В зората на демокрацията, когато всички се отрекли от Тато, Доковска приела да го брани в съда и постигнала оправдаването му.
Връщането към времето на „ зрелия социализъм “ наподобява да е изцяло умишлено - отдаване на респект към тогавашната номенклатура, чиито наследници през днешния ден се показват за първи евроатлантици, горди борци за правораздаване и народна власт. Да вземем единствено комунистическото родословие на Иво Прокопиев, чийто татко е бил началник на ловно стопанство на Управление безопасност и охрана (Пето управление н. Или пък комунистическите корени на фамилия Бойкикеви, откъдето произлиза провалилият се като правосъден министър, а в този момент водач на „ Да, България “ - Христо Иванов. Дори таткото на „ оръженосеца “ му - Ивайло Мирчев, в миналото е бил партиен секретар на Българска комунистическа партия. Или пък военачалник Леонид Кацамунски, с името на който - внукът му - актуалният длъжностен правосъден министър Крум Зарков си направи неуместна смешка при влизането му в политиката преди пет години. Така е, би трябвало да е ясно и да не се не помни, че днешните „ жълтопаветници “, хранещи се с био-веган и кето-храна из заведенията към Докторската градинка, са наследници на онази номенклатура, която съобщи Тодор Живков, откакто 35-години правилно му бе служила. Както добре го е споделил и неизвестен коментатор под обявата в „ Капитал “ - „ по този начин е, всички „ жълтопаветни “ адвокати са с ДНК от номенклатурата “. И починалият Кристиян Таков даже, с чиято памет през днешния ден същият този естаблишмънт си прави грозна агитация.
Неправителствени организации за кадруване в правосъдната система
По нататък в хвалебствения етюд се акцентира ролята на Доковска и съдружниците u в основаването фондация „ Български юристи за правата на индивида “ - една от неправителствените организации у нас, които от десетилетия водят политика по ерозиране на доверието в институциите на правосъдната власт и изключително по отношение на прокуратурата. Известни са многократните опити на въпросната фондация да кадрува в правосъдната система, посредством всевъзможни офанзиви под формата на апели и позиции, свързани с работата на Висшия правосъден съвет. Или пък с безкрайните доноси до интернационалните институции, по този начин щото България да бъде държана под безконечен мониторинг от брюкселските бюрократи.
Адвокатът, клиентите и съда
Следват още серия от основни самопризнания, като да вземем за пример това, че Доковска е проправила пътя към присъединяване на юристи при взимането на тълкувателни решения на висшите съдилища. Така е. Само преди няколко години се случваше, че нейният съучастник - юрист Георги Атанасов, участваше в пленуми на съдиите от Върховния касационен съд при взимането на решения, свързани с тълкувателни каузи, интерес от които имаха клиенти на адвокатската фирма, обекти на каузи, заведени от КПКОНПИ за доказване на генезис на средства. Да не забравяме, че точно Атанасов пази Галя и Иво Прокопиеви по наложения им запор за над 200 млн. лева от Антикорупционната комисия. Апропо, запор, който макар към десетте обжалвания, все по този начин се удостоверява от разнообразни правосъдни сформира от Бургас до София. Няма по какъв начин да не отбележим, че това се случваше до момента в който отпред на Върховен касационен съд бе Лозан Панов, а юрист на брачната половинка му по каузи против медии бе точно Георги Атанасов. Дали пък това не изяснява и отношението на изданията на Прокопиеви към Доковска, Атанасов и съдружници, а и към фамилия Панови.
Лобизъм и законотворчество
Но да се върнем към (само)признанията, тъй като следва най-важното, даващо косвен отговор и на въпроса - за какво у нас правораздаването главно брани интереса на обвинения, а не на пострадалия, изключително, в случай че това е страната. „ От средата на 80-те години до момента Даниела Доковска неизменно
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ