Един филм, задължителен за времето и мястото, в което живеем.

Един филм, наложителен за времето и мястото, в което живеем. Точно в този момент, когато по улиците срещаме от ден на ден хора, които не приказват нашия език, не наподобяват напълно като нас и търсят мястото си в света в близост.

Карлос Галиндо е незаконен преселник от Мексико, който работи като градинар и отглежда самичък своя 14-годишен наследник Луис. Заради това осъществяване артистът Демиан Бичир е номиниран за “Оскар ” за основна мъжка роля и има още половин дузина награди и номинации.Карлос е безмълвен и работлив мъж, който живее безшумно и честно и работи до цялостно безсилие. Синът му е самичък през множеството време и към този момент се заглежда в огромните момчета от бандите в квартала. Един ден Карлос получава шанса на живота си – да изкупи от шефа си камиона, инструментите и бизнеса и да работи за себе си. Два дни по-късно камионът е откраднат и Карлос и Луис потеглят да го търсят дружно. Това ще ги води на местата, от които и двамата обезверено желаят да избягат и ще ги принуди да избират къде свършва човечността и къде стартира голата битка за оцеляване. И двамата мъже в основните функции са покъртителни. Младият Хосе Хулиан като Луис е трогателен – тъкмо в онази възраст, в която страстите са постоянно крайни.

Исках да виждам този филм от дълго време и той ми хареса доста повече, в сравнение с чаках. И с цел да се върна към началото и историите на хората, които търсят мястото си в един непознат за тях свят, ето част от диалога на Карлос и Луис: “Татко, а вие за какво сте ме родили? Защо всички тези небогати хора имат деца? ” На което татко му дава отговор: “Родихме те поради мен. За да има смисъл животът ми. И с цел да станеш това, което поискаш. ” Както би дал отговор на детето си всеки. Всеки от нас.

Чудесен, умен филм. Вижте го.