Попитах стареца защо си гледа ръцете. Отговорът ме порази:
Дядо, към деветдесетгодишен, седял на една скамейка. Не помръдвал, просто седял с наведена глава и гледал надолу към ръцете си. Когато седнах до него, не ми обърна внимание и колкото повече седях, толкоз повече си мислех, че нещо с него е наред.
Накрая, без да желая да го трежова, само че решен да ревизира, го попитах дали е добре. Той подвигна глава, погледна ме и се усмихна: „ Да, добре съм. Благодаря, че попита “.
Говореше с явен, мощен глас.
„ Не желаех да те трежова, дядо, само че ти просто седеше тук и гледаше ръцете си и желаех да се уверя, че си добре “, обясних му.
– Поглеждал ли си в миналото ръцете си?, попита той. — Искам да кажа, гледал ли си същински ръцете си?
Бавно подвигнах ръце и се взрях в тях. Обърнах ги с дланите нагоре и след това надолу. Не, допускам, че в никакъв случай не съм гледал ръцете си, пробвайки се да схвана какво да върша.
Дядото се усмихна и ми описа тази история:
„ Спри и намерения за ръцете си, какъв брой добре са ти служили през целия живот. Тези ръце, въпреки и набръчкани и слаби, бяха инструментите, които използвах през целия си живот, с цел да протегна ръка, да хвана и прегърна, те слагаха храна в устата ми и ми помагаха да се обличам.
Като дете майка ми ме научи по какъв начин да ги прегъвам, до момента в който споделям молитва. С тях завързвах връзките на обувките си и обувах ботушите. Бяха мръсни, мокри, подути и огънати. Бяха непохватни, когато се пробвах да държа новородения си наследник. Украсени с брачна халка, те демонстрираха на света, че съм женен и влюбен в някого. Те трепереха и се тресяха, до момента в който погребвах родителите и жена си и водех щерка си към олтара.
Закриваха лицето ми, сресваха косата ми и измиваха останалата част от тялото ми. Бяха лепкави и мокри, огънати и счупени, сухи и мокри.
И до през днешния ден тези ръце ме държат и не престават още веднъж да се молят. Тези ръце са знак за това къде съм бил и силата на живота ми. Но по-важното е, че това ще бъдат ръцете, които Бог ще вземе в ръцете Си, когато ме върне вкъщи. И за моите ръце Той ще ме издигне до Себе Си и там ще употребявам тези ръце, с цел да докосна лицето на Христос. ”
Никога повече няма да виждам ръцете си по същия метод. Но си припомням по какъв начин Бог протегна ръка, хвана ръцете на дядо ми и го заведе вкъщи.
Когато ме болят или са ми изтощени ръцете, се сещам за този дядо. Знам, че е бил глезен и милван от Божиите ръце. Аз също желая да докосна лицето на Бог и да усещам ръцете Му върху лицето си.
