Движението за бавен интернет е опит за противопоставяне на съвременния

Движението за „ муден интернет ” е опит за опълчване на актуалния забързан свят
(снимка: CC0 Public Domain)

Всеки ден идват писма. Дребна женичка с ръчна количка върви по тротоара, стопира се пред всеки вход, надига се на пръсти и пуска писмата в процепите на пощенските кутии. Пристигат реклами и брошури, битови сметки и рядко пъти някакви други послания. Ако желаеме да съобщим нещо на някой прочут, отваряме телефона или компютъра, с цел да напишем имейл или известие в месинджър.

Онази, старовремската поща – тъкмо тя е модел на подражателство за новото приложение за персонална връзка, наречено Pony Messenger. То отново е тип имейл, само че той „ пътува ” като писмо по пощата. Човек сформира известието и го слага в изходяща пощенска кутия. Веднъж дневно Pony „ идва и взема ” писмата и ги доставя на получателите. Потребителят може да дефинира кога от денонощието да се случва разнасянето. Това е. Точно по този начин е – муден имейл.

Дмитрий Минковски е създателят на това приложение. Заел се да работи върху Pony през последните три години за да възвърне част от магията, която онлайн животът е изличил.

Той не е единствен. През 2007 година „ Лаборатория за близкото бъдеще ” направи Slow Messenger – устройство за продан на известия, което разкрива известията единствено в случай че човек го държи в ръката си. Миналата година художникът Бен Гросър сътвори обществената мрежа Minus, в която човек може да разгласява единствено 100 пъти.

Други начинания за постепенно потребление на технологиите включват Dialup (приложение за телефонни обаждания), Slowly (услуга за документално приятелство) и Mail Goggles – добавка за Gmail, която „ предотвратява съжалението при имейлите ”.
още по темата
Всичко това попада измежду необятен кръг от изобретения, които се появяват напоследък в отговор на „ потискащата мигновеност ” на световната мрежа. Движението за „ муден интернет ” е самобитно продължение на към този момент разгърналите се придвижвания за постепенно хранене и „ постепенно живеене ” – опит за опълчване на актуалния динамичен, забързан свят, който ни притиска с все по-кратки периоди и все по-мигновени взаимоотношения във всички сфери на всекидневието. За участниците в тези придвижвания това е завръщане към нормалността.

Дори и тези, които не са поддръжници на концепцията за по-бавното живеене, одобряват, че интернет се нуждае от някакъв тип спирачни механизми, с цел да понижи нездравословното си влияние. Доказателство за това са и законите, които се одобряват в някои страни, за възбрана на кореспонденцията сред шефове и техните чиновници в извънработно време: дилемите могат да почакат до идващия работен ден (с изключение на обстановки с форсмажорни обстоятелства).

В още по-широк проект тези придвижвания са свързани и с възходящата опозиция към безсмисленото консуматорство. Това е опълчване против правилата, на които са построени по този начин наречените обществени мрежи – „ всичко незабавно, тук и в този момент ”.

За доста от младежите тази мудна „ нормалност ” може да е непозната и неразбираема. „ Не става дума единствено за това да бъдеш първи, бърз и лекомислен ”, написа филмовият критик Джим Емерсън, представен от. „ Става дума за опция да се прегледа набор от причини и доказателства ”.

Ако през днешния ден се опитаме да си кореспондираме посредством „ муден мейл ”, вероятно за мнозина ще е мъчно да оформят своите писма. Водени от мисълта, че посланията ще бъдат прочетени чак на идващия ден, някои се стъписват и изпадат в усложнение да формулират текста си. С годините интернет ни е предиздвикал да се държим по този начин, като че ли всяко писмо или известие е малко парченце от непрекъснатия поток от информация и събития, който тече без значение от всекиго от нас.

Когато се опитаме да забавим оборотите, това ни кара да се замислим за метода на изложение, за това какво споделяме и по какъв начин. Съобщението ще бъде прочетено на следващия ден – това значи, че до тогава може да са се случили още доста неща. Трябва да приказваме деликатно, би трябвало да се показваме ясно и понятно. Трябва да кажем нещо изцяло и приключено, което ще има стойност за събеседника ни и на следващия ден, и след още най-малко известно време.

И би трябвало да се научим да оценяваме всяко малко нещо, което построява нашите познания, умения и житейска мъдрост.