Тайни структури и съмнителни методи: инсайдери разказват за Движението на Гюлен
Движението на турския просветител Гюлен употребило типичен способи на тайните служби. В състава му имало секрети структури, ползващи оспорвани способи за наблюдаване и напън. Бивши негови членове повдигат тежки обвинявания.
Движението на Фетхуллах Гюлен се показва в Германия като организация, която се бори за народна власт и пази правата на индивида. Вместо джамии, то поддържа просветителни институции. Но в Турция организацията очевидно си е служила с оспорвани способи за наблюдаване и е оказвала напън върху свои членове. Бивши и сегашни последователи на Гюлен повдигат тежки обвинявания. Свое следствие по тематиката е провела и немската общественоправна медия SWR.
" Тайна стратегия "
" Имахме загадка стратегия. Създадохме доста стройна система за наблюдаване, която работи систематично и планово ", твърди Фахдеттин Полат, който споделя, че в продължение на 12 години е бил член на скришен отдел за наблюдаване в границите на придвижването. Името на тази вътрешна конструкция е " Hususi Hizmet " – в превод „ Извънредна и специфична работа “. Твърди се, че структурата е проникнала във значими турски институции благодарение на свои лоялни последователи. Полат е първият почитан някогашен почитател на Гюлен, който споделя пред немските медии за тайната вътрешна организация.
" Имах задачата да се срещам с военните, да се грижа за тях, да прослушвам проблемите им, да ги навестявам постоянно. Това беше тип религиозно управление ", споделя той. На въпрос по какъв начин тъкмо е функционирала изключителната загадка работа, Полат споделя, че тя е употребила класическите способи на тайните служби.
Полат в това време е скъсал с Движението на Гюлен. Той е бил задържан след опита за прелом в Турция през 2016 година, за който Анкара упреква точно проповедника Гюлен. Пред съда Полат прави цялостни показания, а през 2019 година е наказан на 16 години затвор за участие във въоръжена терористична организация. Той апелира, присъдата му не е дефинитивна, заради което към момента е на независимост.
Движението на Гюлен и президентът Реджеп Тайип Ердоган не постоянно са били съперници. Когато през 2002 година Ердоган стана министър-председател, проповедникът и мрежата му застанаха зад него. Разривът настъпи през 2013 година, когато служители на реда и прокурори, симпатизиращи на Гюлен, започнаха да проверяват сигнали за корупция против членове на фамилията на Ердоган, както и против държавното управление. Турският водач тогава отвърна на удара с наказателни ограничения против въпросните чиновници. Само няколко седмици преди опита за прелом през 2016 година Ердоган разгласи някогашните си съдружници за терористична организация.
Репресии против почитателите на Гюлен
След опита за прелом започнаха всеобщи преследвания и репресии против поддръжниците на Гюлен, които не престават и до през днешния ден. Според формалните данни 500 000 души са били разследвани, 28 000 са в пандиза, 120 000 държавни чиновници и служители са били уволнени и им е наложена възбрана да работят в обществената сфера.
Турските съдилища поддържат тезата, че Движението на Гюлен набира от средите на своите просветителни институции подобаващи младежи, които образова като шпиони, с цел да ги внедри в армията и други турски институции. Това потвърдиха и някои инсайдери пред публицистите от SWR. Освен това Движението на Гюлен очевидно напълно целеустремено е употребило информации от свои последователи, с които да оказва напън над други свои членове, част от които в това време живеят в чужбина, в това число в Германия.
Активност в Германия
Политологът и юристът Йондер Айтак е прочут представител на Движението на Гюлен. Той живее в Германия от 2019 година. Бивш заместник-началник на полицейската академия в Анкара и консултант по въпросите на антитерористичната битка в турското Министерство на вътрешните работи, Айтак познава персонално Фетхуллах Гюлен още от детството си. Той е безапелационен: " Не единствено в Германия, само че и в Европа и други елементи на света почитателите на проповедника са основали сходни секрети структури и се пробват да ги поддържат. " Същевременно обаче той предизвестява да не се стигматизира цялото придвижване. Според него тайните вътрешни структури съставляват не повече от 5 % от всички структури на организацията.
В края на 80-те години Движението на Гюлен разшири мрежата си в Германия. Днес 150 000 немски турци са част от нея и поддържат към 300 сдружения, фондации, 22 учебни заведения, близо 3000 компании, както и няколко новинарски портала, издателства и медии.
Движението на Фетхуллах Гюлен се показва в Германия като организация, която се бори за народна власт и пази правата на индивида. Вместо джамии, то поддържа просветителни институции. Но в Турция организацията очевидно си е служила с оспорвани способи за наблюдаване и е оказвала напън върху свои членове. Бивши и сегашни последователи на Гюлен повдигат тежки обвинявания. Свое следствие по тематиката е провела и немската общественоправна медия SWR.
" Тайна стратегия "
" Имахме загадка стратегия. Създадохме доста стройна система за наблюдаване, която работи систематично и планово ", твърди Фахдеттин Полат, който споделя, че в продължение на 12 години е бил член на скришен отдел за наблюдаване в границите на придвижването. Името на тази вътрешна конструкция е " Hususi Hizmet " – в превод „ Извънредна и специфична работа “. Твърди се, че структурата е проникнала във значими турски институции благодарение на свои лоялни последователи. Полат е първият почитан някогашен почитател на Гюлен, който споделя пред немските медии за тайната вътрешна организация.
" Имах задачата да се срещам с военните, да се грижа за тях, да прослушвам проблемите им, да ги навестявам постоянно. Това беше тип религиозно управление ", споделя той. На въпрос по какъв начин тъкмо е функционирала изключителната загадка работа, Полат споделя, че тя е употребила класическите способи на тайните служби.
Полат в това време е скъсал с Движението на Гюлен. Той е бил задържан след опита за прелом в Турция през 2016 година, за който Анкара упреква точно проповедника Гюлен. Пред съда Полат прави цялостни показания, а през 2019 година е наказан на 16 години затвор за участие във въоръжена терористична организация. Той апелира, присъдата му не е дефинитивна, заради което към момента е на независимост.
Движението на Гюлен и президентът Реджеп Тайип Ердоган не постоянно са били съперници. Когато през 2002 година Ердоган стана министър-председател, проповедникът и мрежата му застанаха зад него. Разривът настъпи през 2013 година, когато служители на реда и прокурори, симпатизиращи на Гюлен, започнаха да проверяват сигнали за корупция против членове на фамилията на Ердоган, както и против държавното управление. Турският водач тогава отвърна на удара с наказателни ограничения против въпросните чиновници. Само няколко седмици преди опита за прелом през 2016 година Ердоган разгласи някогашните си съдружници за терористична организация.
Репресии против почитателите на Гюлен
След опита за прелом започнаха всеобщи преследвания и репресии против поддръжниците на Гюлен, които не престават и до през днешния ден. Според формалните данни 500 000 души са били разследвани, 28 000 са в пандиза, 120 000 държавни чиновници и служители са били уволнени и им е наложена възбрана да работят в обществената сфера.
Турските съдилища поддържат тезата, че Движението на Гюлен набира от средите на своите просветителни институции подобаващи младежи, които образова като шпиони, с цел да ги внедри в армията и други турски институции. Това потвърдиха и някои инсайдери пред публицистите от SWR. Освен това Движението на Гюлен очевидно напълно целеустремено е употребило информации от свои последователи, с които да оказва напън над други свои членове, част от които в това време живеят в чужбина, в това число в Германия.
Активност в Германия
Политологът и юристът Йондер Айтак е прочут представител на Движението на Гюлен. Той живее в Германия от 2019 година. Бивш заместник-началник на полицейската академия в Анкара и консултант по въпросите на антитерористичната битка в турското Министерство на вътрешните работи, Айтак познава персонално Фетхуллах Гюлен още от детството си. Той е безапелационен: " Не единствено в Германия, само че и в Европа и други елементи на света почитателите на проповедника са основали сходни секрети структури и се пробват да ги поддържат. " Същевременно обаче той предизвестява да не се стигматизира цялото придвижване. Според него тайните вътрешни структури съставляват не повече от 5 % от всички структури на организацията.
В края на 80-те години Движението на Гюлен разшири мрежата си в Германия. Днес 150 000 немски турци са част от нея и поддържат към 300 сдружения, фондации, 22 учебни заведения, близо 3000 компании, както и няколко новинарски портала, издателства и медии.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ