Двете големи консултантски компании RystadEnergy и WoodMackenzie правят критичен преглед

Двете огромни консултантски компании RystadEnergy и WoodMackenzie вършат сериозен обзор на европейския проект за понижаване на зависимостта на Европа от изкопаеми горива. Експертите от RystadEnergy дефинират проектът като прекомерно упорит, а плануваните средства като незадоволителни. Анализаторите от WoodMackenzie от своя страна показват, че в RePowerEU не са регистрирани въобще освен повишаването на суровините за възобновимите източници, на които разчита Европейски Съюз за реализиране на енергийна самостоятелност, а също по този начин и наличните индустриални мощности, с които разполага Европа. Анализът на RystadEnergy REPowerEU на Европейския съюз се стреми да понижи зависимостта на Европейския съюз от съветските изкопаеми горива и да форсира прехода от въглеродно интензивни енергийни източници. Оценката на разноските на Европейската комисия обаче може да се окаже недогледана, защото анализът на Rystad Energy допуска, че проектът ще изисква минимум 1 трилион евро вложения за реализиране на главната цел за увеличение на производството на възобновими източници от 40% на 45% от общото енергийно предложение до 2030 година Допълнително ще са нужни вложения за реализиране на задачите, в това число развиване на мрежите и акумулаторните акумулатори, с цел да се подсигурява устойчиво доставяне с сила, защото цялата европейска енергийна система ще би трябвало да бъде преструктурирана, показват анализаторите. Те прецизират, че проектът дефинира разнообразни ъгли за справяне с актуалната рецесия, а най-подробният раздел обрисува пътната карта за слънчевите фотоволтаични сили. Стратегията има за цел да вкара в употреба 320 гигавата (GW) слънчева фотоволтаична сила до 2025 година и съвсем 600 GW до 2030 година, като задачата е да замести търсенето на 9 милиарда кубически метра газ (Bcm). В момента Европа разполага с към 189 GW конфигуриран безоблачен фотоволтаичен потенциал, което значи, че 131 GW би трябвало да бъдат конфигурирани доникъде на десетилетието, което се равнява на 44 GW годишно. Това би означавало съвсем удвояване на скоростта на инсталиране, която през 2021 година 24 GW и се чака да бъде 29 GW тази година. За да се доближат целевите 600 GW до 2030 година, към 56 GW нови слънчеви фотоволтаични мощности ще би трябвало да бъдат конфигурирани през идващите пет години, пресмятат специалистите. Ако приемем, че междинната цена за слънчева фотоволтаична сила е 1,1 милиона евро на мегават (MW) конфигурирана мощ, инсталирането на 411 GW сред в този момент и до 2030 година би представлявало инвестиция от 452 милиарда евро. Достигането на 45% доставки на сила от възобновими източници до 2030 година изисква в допълнение обилни вложения във вятърни мощности, за които проектът не дава доста детайлности. Прогнозите на Rystad Energy допускат, че до 2030 година ще би трябвало да бъдат конфигурирани още 450-490 GW вятърни мощности, с цел да се доближи задачата за 45% доставки на възобновима сила, което изисква спомагателни 820 милиарда евро вложения, пресмятат анализаторите. В тази връзка те показват, че сходен преход ще изисква големи вложения. В същото време установяват, че „ към този момент Европейската комисия не е наясно с общите суми, отпуснати за реализиране на задачите си “. Последните известия са, че 225 милиарда евро към този момент са налични под формата на заеми и, че може да са нужни спомагателни вложения от 300 милиарда евро до 2030 година Независимо от общата сума, предопределена за нови разработки за възобновима сила, цифрите наподобява падат доста под изисква спомагателни вложения, нужни за транспорт, предпазване, газова инфраструктура и произвеждане на водород. Освен това, такова огромно търсене на нови мощности ще окаже спомагателен напън върху веригата за доставки за произвеждане на слънчеви панели и вятърни турбини и може да докара до в допълнение нарастване на разноските за тези технологии, се показва в разбора на специалистите. „ Амбицията на проекта REPowerEU е голяма. Енергийните компании и енергийните пазари ще търсят детайлности за вложенията и инфраструктурата. Въпреки че задачите са постижими, това ще изисква обмисляне, равнища на вложения, строителство и произвеждане, с цел да се реализиран задачите до 2030 година “, споделя Карлос Торес Диас, началник на енергийните проучвания в Rystad Energy. ЕС дефинира шест основни области за реализиране на задачите на REPowerEU: Интелигентни инвестиции Справяне с бавните и комплицирани разрешителни за огромните възобновими проекти Спестяване на енергия Увеличаване на обвързващите цели за енергийна успеваемост от 9% на 13% Намаляване на търсенето на газ и нефт с 5% посредством промени в поведението Диверсификация на доставките на изкопаеми горива Разработване на взаимен механизъм за закупуване за договаряне на закупуване на газ Разработване на огромни водородни коридори в Средиземно и Северно море Ускоряване на разпространяването на възобновима енергия Увеличете задачата за възобновими енергийни източници от 40% на 45% от общото енергийно предложение до 2030 г. Удвояване на слънчевите фотоволтаични мощности до 2025 година и постигане на конфигурирана мощ от 600 GW до 2030 г. Удвояване на термопомпите Премахване на бюрокрацията за разрешаване на планове за възобновима енергия Производство на 10 милиона тона възобновим водород и импорт на спомагателни 10 милиона тона до 2030 г. Намаляване на потреблението на изкопаеми горива в индустрията и транспорта Намаляване на потреблението на природен газ от промишления бранш с спомагателни 35 милиарда кубически сантиметра до 2030 година посредством потребление на възобновим водород, биогаз и биометан Намаляване на бюрокрацията REPowerEU признава нуждата от превъзмогване на тесните места в процеса на издаване на разрешителни. Понастоящем разрешението за вятърна сила може да отнеме до девет години. За да се оправи с този проблем, Комисията показа ново законодателно предложение за разрешаване на възобновими източници въз основа на три неща: Деклариране, че възобновимите енергийни източници се допуска, че са от „ по-висок публичен интерес “. Това ще подсигурява, че плановете за възобновима сила са предпочитани, изключително в сегашния сюжет и до момента в който се реализиран задачите за индиферентност на климата. Предложението също по този начин приканва националните страни да основат така наречен зони за потребление. Тези зони би трябвало да бъдат избрани след екологична оценка (като се заявява, че плановете за възобновима сила не съставляват директна опасност за околната среда). Проектите в тези области би трябвало да бъдат позволени в границите на една година. Комисията също по този начин възнамерява да резервира съществуващите периоди за издаване на разрешителни (т.е. две години) за естествените нови планове и една година за планове с новите мощности. Ускоряването на процеса на издаване на разрешителни е от решаващо значение, с цел да може Европейският съюз да реализира амбициозните си цели, показват от Rystad. Анализът на WoodMackenzie Анализаторите от WoodMackenzie от своя страна считат, че растящата стойност на суровините, а също по този начин дефицита на индустриални мощности за слънчеви модули вътре в Европейски Съюз може да станат спънка по пътя за постигане на задачите на REPowerEU. Анализаторите предвиждат, че през интервала 2022 – 20231 години слънчевата енергетика в света ще пораства със средногодишни темпове от порядъка на 8% и мощностите ще надвишават 3500 GW (ГВт). За този интервал Европа може да добави примерно 331 ГВт слънчеви мощности. Старши анализаторът от WoodMackenzie Theo Theodorou от тази позиция обръща внимание на скачащите цени, изключително за суровините. „ Глобалното придвижване към поетапен отвод от изкопаеми горива и преходът към по-чисти източници на сила, даде нововъведения и политики, които доведоха до голямо понижаване на разноските в слънчевия и фотоволтаичния бранш през последните две десетилетия. Миналата година обаче „ съвършената стихия “ на пандемията COVID-19, бързото възобновяване на търсенето на слънчеви съоръжения, бързо покачващите се цени и високите цени на суровините доведоха до повишаване на цените на слънчевите модули с над 20 %. Глобалните цени на основни първични материали като полисилиций, сребро, алуминий, мед и стомана доближиха многогодишни максимуми “. Полисилицият, съществена суровина за слънчевата промишленост през последните 18 месеца утрои цената си. Новите мощности за произвеждане на полисилиций в Китай, който е най-големият производител на този материал може да балансират пазара, само че се чака, че цената на полисилиция ще остане висока през цялата 2022 година. Основният европейски производител, немската компания Wacker Chemie създава към 60 хиляди тона полисилиций годишно. Той обаче на практика експортира целият си размер за Китай, защото в Европа не доближават индустриални мощности за потреблението му. За да може районът да използва създаденият в Европа полисилиций е належащо да усили увеличение на производството на силициеви слитъци и пластини с 10 пъти, а производството на слънчеви кафези и модули надлежно с 21 и 3 пъти. За да бъдат достигнати задачите на REPowerEU и се сътвори местна верига на доставки на европейската слънчева промишленост, увеличението на потенциала би трябвало да става доста по-агресивно. Капацитетите за произвеждане на пластини би трябвало да бъдат увеличени 20 пъти, на слънчеви кафези 42 пъти, на модули 6 пъти, написа анализаторът от WoodMackenzie. В допълнение, цената на антирефлексното ултра-прозрачно стъкло, главният материал, употребен като предна повърхнина на слънчевите модули, е под напън заради възходящите цени на природния газ и калай. Материали като алуминий, поцинкована стомана и мед, употребявани в слънчевата промишленост, също станаха доста по-скъпи, разяснява Theodorou. Гледните точки на двете консултантски компании са отрезвяващи. Това са единствено част от огромните разминавания, а всички знаят, че използването на национално равнище може да докара до още по-големи неуредици, където нормално „ дяволът е в детайлите “.