Успели дами написаха книга за жените лидери
Две успяващи дами приключват своя книга. Засега са я нарекли „ Жените водачи “. И с тази първа по рода си книга у нас потвърждават, че триумфът в работата и бизнеса не се дефинира от пола. А от прибавянето на знания и умения в бизнеса и науката, служещи на всички.
Едната авторка е учител в Техническия университет – филиал Пловдив. Тя е доцент доктор Мария Маринова, която образова студентите в катедра „ Компютърни системи и технологии “. Именно тя създава и нови образователни дисциплини, по които образова младежите. Съавторка й е доктор Теодора Христева – човек с над 20 години опит в областта на осведомителните технологии, работила в Барселона, сега водещ разработчик на огромна европейска компания за технологии. Двете се познават от студентските си години в Техническия университет – филиал Пловдив.
Идеята за книгата " Жените водачи "
Теодора Христева споделя, че това е работно заглавие. Книгата е за сполучливите дами, осъществени и щастливи в специалността си, което не постоянно значи мениджърска позиция. " С доцент Маринова постоянно сме обсъждали проблемите на дамите в професионален проект и търсенето на салдото сред работа и семейство - споделя тя. - И взехме решение че за други дами, а и освен, би било забавна тематика. Има книги от непознати авторки на тази тематика, а за проблемите у нас няма написана. Аз към този момент бях попаднала на книгата на Шерил Сандбърг (главен действен шеф на Фейсбук) и тя ме въодушеви. Така че си заслужаваше да я напишем. “
Мария Маринова и Теодора Христева са освен уверени, само че и като учени потвърждават тезата си, че да бъдеш жена, а да работиш по мъжки не е доста хубаво.
Не е наложително да станеш водач по „ мъжкия “ метод - с настъпателност. Можеш да станеш и със успокоение, с самообладание, с „ разкриване “ на скъпите персонални качества на хората,
с които общуваш и работиш. Лидер можеш да бъдеш като спечелиш уважението им. Да, по този начин пътят е по-дълъг и „ борбата “ е по-голяма, тъй като ти би трябвало мощен самоконтрол. Трудно е да се наложиш. Но един път спечелиш ли уважението на мъжете, ставаш незаместим. Ако една жена успее да се утвърди, мъжете й стават другари, почитат я и я поддържат ", безапелационни са авторките.
Какъв е смисълът от съавторството?
Доцент доктор Мария Маринова споделя: „ Ние сме доста сходни в концепциите си. Гледаме в една посока, само че с разнообразни визии – за организацията, за структурирането на наличието. Книгата ни се ражда в разискването. Аз да вземем за пример желаех да пишем историята на персони – дами, които са преуспели в работата си. Исках да вземат участие с имената си. Моята съавторка обаче ме убеди, че това не е доста градивно. Аргументира се и одобрих довода й. Приех концепцията текстът в книгата да е по-общ, а и доста от дамите нямаше да ни дадат историите си, или пък щяха да скрият някои неща. Мисля, че в този момент книгата ни ще е по-богата. “
Двете съавторки работят... по едно и също време. Започват заран рано. Защото държат дружно да изпият утринното кафе. Обсъждат какво ще се написа и какво не. Обикновено която дава концепцията – тя написа за това. Обсъждат и написаното. Като жени-лидери, всяка в своята област, двете знаят по какъв начин да дадат противоположна връзка, къде да сложат граници и да кажат: извинявай, за себе си ти може да си права, само че аз съм решила да го направя по моя метод. Те са приятелки, а сред другари единодушието с другия не е подчинение.
Делим ли водачите по пол?
Авторките на книгата „ Жената водач “ са безапелационни, че водачите...не се разделят по пол. Което обаче не значи, че няма разлики сред мъжете-лидери и жените-лидери. Ето и техните пояснения.
Теодора Христева: „ Не става въпрос за разлика в професионализма, а за проблемите, които дамите срещат в преобладаваща мъжка среда. Освен типичните проблеми – че дамата след работа има спомагателни отговорности към децата и фамилията, има и много други.
В преобладаващо мъжка конюнктура мнението на дамата по професионален въпрос не постоянно се приема насериозно
и тук се постанова дипломация – по какъв начин да се потвърдим като експерт, по какъв начин да изградим доверие с сътрудниците. За един мъж това постоянно е много по-лесно. И един образец – като отвън работна активност се провежда футбол сред сътрудниците. Ами дамите? Дамите да са аудитория! Не е същото. Последният път една колежка отиде да играе футбол с мъжете с риск да я бутат и ритат, тъй като беше слабичка и фина. “
Мария Маринова: „ Както лъвиците в групата, дамите са по-работливи. Мъжките лъвове са по-мързеливи. Лъвиците донасят храната, те се грижат за лъвчетата и за единството на лъвската група. Убедена съм, че не можем да противопоставяме жената-лидер на мъжа-лидер. Просто задачата се реализира по друг метод. “
Ако „ Жените водачи “ разказва по какъв начин по-красивата част от човечеството реализира триумфите си в едно по-патриархално общество, тогава единствено дами ли ще я четат?
Доцент доктор Мария Маринова е безапелационна, че книгата им е ориентирана на първо място за мъжката публика. „ Мисля, че такива „ пикантни “ истории повече се четат от противоположния пол. Едно „ обичайно “ доминирано от мъже общество чака, че в случай че жена доближи до върха, несъмнено има нещо пикантно. Особено като взехме решение да не разкриваме имена.
Тази книга е ориентирана към мъжете. Ако мъжете погледнат обстановката в профил – посредством нашата книга – ще видят различен взор на взаимоотношенията си с дамите на работното място. И се надявам да се позамислят,
споделя тя. А Теодора Христева прибавя: „ Искрено се надявам и мъжете да проявят интерес и да прочетат книгата ни. Ще им бъде доста потребна да видят друга позиция, да знаят по какъв начин се усещат съпругите им. Много постоянно мъжете въобще не осъзнават женските проблеми в работа и даже подхождат с усмивка и неуважение, все едно е просто някаква мода да се приказва за това. Книгата би им помогнала да схващат повече дамите си и от там да си подобрят фамилния живот. Не споделям че би трябвало да се съгласят с написаното, най-вероятно няма, само че сигурно ще им даде тематика за размисъл. “
Съавторките разискват и един забавен финансов метод, с цел да доближи творбата им до по-голяма публика. Възможно е да издадат книгата си единствено в цифров вид и да я създадат безвъзмездна. Защото по-младото потомство не харесва хартиените книги. Проучват и класическия метод – на хартия, със лично финансиране и даване права за разпространяване на издателство.
Едната авторка е учител в Техническия университет – филиал Пловдив. Тя е доцент доктор Мария Маринова, която образова студентите в катедра „ Компютърни системи и технологии “. Именно тя създава и нови образователни дисциплини, по които образова младежите. Съавторка й е доктор Теодора Христева – човек с над 20 години опит в областта на осведомителните технологии, работила в Барселона, сега водещ разработчик на огромна европейска компания за технологии. Двете се познават от студентските си години в Техническия университет – филиал Пловдив.
Идеята за книгата " Жените водачи "
Теодора Христева споделя, че това е работно заглавие. Книгата е за сполучливите дами, осъществени и щастливи в специалността си, което не постоянно значи мениджърска позиция. " С доцент Маринова постоянно сме обсъждали проблемите на дамите в професионален проект и търсенето на салдото сред работа и семейство - споделя тя. - И взехме решение че за други дами, а и освен, би било забавна тематика. Има книги от непознати авторки на тази тематика, а за проблемите у нас няма написана. Аз към този момент бях попаднала на книгата на Шерил Сандбърг (главен действен шеф на Фейсбук) и тя ме въодушеви. Така че си заслужаваше да я напишем. “
Мария Маринова и Теодора Христева са освен уверени, само че и като учени потвърждават тезата си, че да бъдеш жена, а да работиш по мъжки не е доста хубаво.
Не е наложително да станеш водач по „ мъжкия “ метод - с настъпателност. Можеш да станеш и със успокоение, с самообладание, с „ разкриване “ на скъпите персонални качества на хората,
с които общуваш и работиш. Лидер можеш да бъдеш като спечелиш уважението им. Да, по този начин пътят е по-дълъг и „ борбата “ е по-голяма, тъй като ти би трябвало мощен самоконтрол. Трудно е да се наложиш. Но един път спечелиш ли уважението на мъжете, ставаш незаместим. Ако една жена успее да се утвърди, мъжете й стават другари, почитат я и я поддържат ", безапелационни са авторките.
Какъв е смисълът от съавторството?
Доцент доктор Мария Маринова споделя: „ Ние сме доста сходни в концепциите си. Гледаме в една посока, само че с разнообразни визии – за организацията, за структурирането на наличието. Книгата ни се ражда в разискването. Аз да вземем за пример желаех да пишем историята на персони – дами, които са преуспели в работата си. Исках да вземат участие с имената си. Моята съавторка обаче ме убеди, че това не е доста градивно. Аргументира се и одобрих довода й. Приех концепцията текстът в книгата да е по-общ, а и доста от дамите нямаше да ни дадат историите си, или пък щяха да скрият някои неща. Мисля, че в този момент книгата ни ще е по-богата. “
Двете съавторки работят... по едно и също време. Започват заран рано. Защото държат дружно да изпият утринното кафе. Обсъждат какво ще се написа и какво не. Обикновено която дава концепцията – тя написа за това. Обсъждат и написаното. Като жени-лидери, всяка в своята област, двете знаят по какъв начин да дадат противоположна връзка, къде да сложат граници и да кажат: извинявай, за себе си ти може да си права, само че аз съм решила да го направя по моя метод. Те са приятелки, а сред другари единодушието с другия не е подчинение.
Делим ли водачите по пол?
Авторките на книгата „ Жената водач “ са безапелационни, че водачите...не се разделят по пол. Което обаче не значи, че няма разлики сред мъжете-лидери и жените-лидери. Ето и техните пояснения.
Теодора Христева: „ Не става въпрос за разлика в професионализма, а за проблемите, които дамите срещат в преобладаваща мъжка среда. Освен типичните проблеми – че дамата след работа има спомагателни отговорности към децата и фамилията, има и много други.
В преобладаващо мъжка конюнктура мнението на дамата по професионален въпрос не постоянно се приема насериозно
и тук се постанова дипломация – по какъв начин да се потвърдим като експерт, по какъв начин да изградим доверие с сътрудниците. За един мъж това постоянно е много по-лесно. И един образец – като отвън работна активност се провежда футбол сред сътрудниците. Ами дамите? Дамите да са аудитория! Не е същото. Последният път една колежка отиде да играе футбол с мъжете с риск да я бутат и ритат, тъй като беше слабичка и фина. “
Мария Маринова: „ Както лъвиците в групата, дамите са по-работливи. Мъжките лъвове са по-мързеливи. Лъвиците донасят храната, те се грижат за лъвчетата и за единството на лъвската група. Убедена съм, че не можем да противопоставяме жената-лидер на мъжа-лидер. Просто задачата се реализира по друг метод. “
Ако „ Жените водачи “ разказва по какъв начин по-красивата част от човечеството реализира триумфите си в едно по-патриархално общество, тогава единствено дами ли ще я четат?
Доцент доктор Мария Маринова е безапелационна, че книгата им е ориентирана на първо място за мъжката публика. „ Мисля, че такива „ пикантни “ истории повече се четат от противоположния пол. Едно „ обичайно “ доминирано от мъже общество чака, че в случай че жена доближи до върха, несъмнено има нещо пикантно. Особено като взехме решение да не разкриваме имена.
Тази книга е ориентирана към мъжете. Ако мъжете погледнат обстановката в профил – посредством нашата книга – ще видят различен взор на взаимоотношенията си с дамите на работното място. И се надявам да се позамислят,
споделя тя. А Теодора Христева прибавя: „ Искрено се надявам и мъжете да проявят интерес и да прочетат книгата ни. Ще им бъде доста потребна да видят друга позиция, да знаят по какъв начин се усещат съпругите им. Много постоянно мъжете въобще не осъзнават женските проблеми в работа и даже подхождат с усмивка и неуважение, все едно е просто някаква мода да се приказва за това. Книгата би им помогнала да схващат повече дамите си и от там да си подобрят фамилния живот. Не споделям че би трябвало да се съгласят с написаното, най-вероятно няма, само че сигурно ще им даде тематика за размисъл. “
Съавторките разискват и един забавен финансов метод, с цел да доближи творбата им до по-голяма публика. Възможно е да издадат книгата си единствено в цифров вид и да я създадат безвъзмездна. Защото по-младото потомство не харесва хартиените книги. Проучват и класическия метод – на хартия, със лично финансиране и даване права за разпространяване на издателство.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ