Ди Велт: Рано е за евро в България
Две огромни публикации, свързани с желанието на българското държавно управление за присъединение на страната към еврозоната, се появиха тези дни в немския вестник „ Ди Велт ".
Изданието разгласява изявление с българския финансов министър Владислав Горанов, а в неделния си брой помести просторен репортаж от Българи.
„ Ако гледаме числата, ще останем с усещането, че България е подготвена за еврото. Да, тя е най-бедната членка на Европейски Съюз, само че във финансово-политическо отношение България е напряко първенец, а политици и финансисти от емисионната банка се самоопределят като горещи последователи на немската линия. Ако обаче се взрем по-внимателно, ще видим и проблемите, които приказват срещу бързото приемане на страната в еврозоната.
Отвъд тържествените политически речи даже някои високопоставени представители на страната и на бизнеса признават, че на страната ѝ би трябвало още време ", написа създателят на публикацията Франк Щокер. Пречка пред въвеждането на еврото няма да бъдат толкоз строгите условия на общата валута, колкото други фактори, написа по-нататък създателят и цитира Теодор Седларски, декан на Икономическия факултет на Софийския университет: „ В макроикономическо отношение България извършва критериите даже по-добре от множеството страни в еврозоната ".
В диалога с журналиста от немския вестник Седларски споделя още, че към задълженията българите имат същото отношение като германците: „ През последните десетилетия както левите, по този начин и десните държавни управления водеха доста консервативна финансова политика ".
„ И в действителност ", написа по-нататък създателят, "дългът на страната възлиза едвам на 25% от Брутният вътрешен продукт. А горната граница за присъединение към еврото е 60% - изискване, което множеството страни не извършват, в това число и Германия. Финансовият министър завърши предходната бюджетна година с плюс - също както и сътрудника му в Берлин.
В еврозоната е позволен недостиг до три % по отношение на Брутният вътрешен продукт - и това изискване доста страни от зоната на общата валута нарушават към този момент от години ", напомня създателят и продължава: "Финансово-политическата непоклатимост в България се дължи не на последно място на икономическия напредък след присъединението на страната към Европейски Съюз през 2007 година. Преди това София приличаше по-скоро на заспало балканско село. Сиви улици, мрачни магазини с евтини артикули, задушни заведения за хранене с нелюбезни келнери, чиито знания по непознати езици се изчерпваха с съветския. Днес е напълно друго. През последните три години стопанската система нарастваше с повече от 3 % годишно. По софийския бул. „ Витоша ", който води от Двореца на просвета към градския център, се редят магазините на огромни международни вериги като H&M, „ Zara " и „ Adidas ", а кафенетата и шикозните заведения за хранене са цялостни с туристи от цяла Европа, които идват в България с полетите на нискотарифни компании.
Навсякъде се приказва британски, София е станала европейски град. Променила се е в действителност цялата страна. Когато се качиш на влака, в началото се чувстваш като в машина на времето: вагоните са от 1980-години, а влакът се движи със скоростта на охлюв през градските околности. После стопира на всякакви омърлушени и като че ли изцяло изоставени гари, след което се задрусва към Родопите.
В един миг обаче кривите релси се трансформират в скоростна жп-отсечка, влакът набира скорост, а гарите по трасето стават съвременни. Редят се имена като Септември, Пазарджик и Стамболийски, до момента в който най-после идваме в Пловдив, втория по величина град в страната.
През 2019 година Пловдив ще бъде европейска столица на културата. Градът последователно се трансформира и в стопански фактор. Индустриалният му регион наподобява на немска промишлена зона: лъскави фабрични халета, пометени дворове, добре поддържан автопарк. Тук са се настанили разнообразни европейски компании. „ Либхер " създава хладилници, „ Шнайдер Електрик " - електрически шалтери.
В съседство пък се е нанесла компанията „ Демократична България Шенкер ". " Ниският плосък налог притегля задграничните компании, изяснява пред репортера на „ Ди Велт " Тим Курт, ръководител на Германо-българската промишлено-търговска камара. Според едно допитване на камарата, 90% от компаниите още веднъж биха вложили в България, написа създателят и задава закономерния въпрос: „ Значи всичко е прелестно, по този начин ли? Съвсем не.
Една тематика се появява във всеки диалог: избуяващата корупция. „ Това несъмнено е проблем ", споделя Курт и прецизира, че задграничните компании въпреки всичко не са напълно безпомощни: „ За това постоянно са нужни две страни и тук въпреки всичко може да се работи, без да се включваш в тази система ".
Но това не е толкоз елементарно. Ако една компания желае да построи ново фабрично хале, внезапно може да се появи гражданска самодейност против плана, която заплашва със съд - в случай че не се заплати избрана сума. По-големите компании вероятно могат да устоят на дълъг развой, дребните обаче по-лесно се поддават на изкушението да платят и по този начин да унищожават казуса.
Още повече, че таман правораздаването се счита за изключително корумпирано ", написа създателят и цитира диалога си с Руслан Стефанов, шеф на Центъра за проучване на демокрацията. Пред вестника Стефанов изяснява, че правосъдната система в България се употребява не за използване на правото, а като инструмент за политически напън против опозицията и против дразнещи критици.
По-нататък в обширната публикация става дума и за новия антикорупционен закон. По този мотив Стефанов приканва българските управляващи най-сетне да стартират да съдят и високопоставени персони и по този метод да дадат явен сигнал против корупцията. Според създателя на публикацията, българското държавно управление може да бъде тласнато в тази посока по отношение на кандидатурата за еврозоната.
Тоест, в случай че желае да вкара еврото, България би трябвало да усъвършенства правосъдната си система. „ Но Европейски Съюз може и да махне с ръка. Защото България въобще не е най-корумпираната страна. „ Та погледнете единствено Гърция или Италия, които към този момент са в еврозоната ", споделя Стефанов. За въвеждането на еврото има и един политически мотив.
Част от българските елити са насочени по-скоро към Русия, в сравнение с към Запада. А и както твърди Стефанов, директно или индиректно Русия управлява една четвърт от българската стопанска система. Но една страна от еврозоната на практика няма по какъв начин да се трансферира в лагера на Путин ", разяснява изданието. Най-сериозни съперници на еврото обаче не са проруски настроените елементи от българското общество, написа създателят на публикацията и цитира диалога си със Стоян Панчев, началник на неолибералния мозъчен концерн ЕКИП.
Панчев счита, че твърдата обязаност на лв. към немската марка и след това към еврото е по-добрата алтернатива за страната, защото принуждава политиците да лимитират разноските. Тъкмо от тези окови ще се освободи държавното управление, в случай че България влезе в еврозоната, счита Панчев. Тогава вносът в страната може да нарасне, без директни негативни последици.
Напротив: икономическият напредък може да се форсира, твърди специалистът, само че предизвестява, че отрицателните последици ще се усетят единствено няколко години по-късно. Сходно мнение пази и заместник- шефът на Централната банка Калин Христов.
Той напомня, че българската стопанска система към момента е на ниво от 46% по отношение на междинното в еврозоната, а това е незадоволително. „ Правителството като че ли също е наясно, че към този момент страната не може да се причисли към еврото.
Финансовият министър споделя, че негативният отговор ще бъде понятен. Важно било обаче да се посочат обективните аргументи, с цел да може страната да работи по тях.
А тези промени ще продължат дълго ", написа създателят в края на публикацията си. Вестник „ Ди Велт " разгласява и обстойно изявление с българския финансов министър Владислав Горанов, в което министърът аргументира желанието на страната да влезе в еврозоната. Няколко австрийски медии пък цитират Горанов с изказването, че България е подготвена да усили с 10% вноската си в бюджета на Европейски Съюз.
Изданието разгласява изявление с българския финансов министър Владислав Горанов, а в неделния си брой помести просторен репортаж от Българи.
„ Ако гледаме числата, ще останем с усещането, че България е подготвена за еврото. Да, тя е най-бедната членка на Европейски Съюз, само че във финансово-политическо отношение България е напряко първенец, а политици и финансисти от емисионната банка се самоопределят като горещи последователи на немската линия. Ако обаче се взрем по-внимателно, ще видим и проблемите, които приказват срещу бързото приемане на страната в еврозоната.
Отвъд тържествените политически речи даже някои високопоставени представители на страната и на бизнеса признават, че на страната ѝ би трябвало още време ", написа създателят на публикацията Франк Щокер. Пречка пред въвеждането на еврото няма да бъдат толкоз строгите условия на общата валута, колкото други фактори, написа по-нататък създателят и цитира Теодор Седларски, декан на Икономическия факултет на Софийския университет: „ В макроикономическо отношение България извършва критериите даже по-добре от множеството страни в еврозоната ".
В диалога с журналиста от немския вестник Седларски споделя още, че към задълженията българите имат същото отношение като германците: „ През последните десетилетия както левите, по този начин и десните държавни управления водеха доста консервативна финансова политика ".
„ И в действителност ", написа по-нататък създателят, "дългът на страната възлиза едвам на 25% от Брутният вътрешен продукт. А горната граница за присъединение към еврото е 60% - изискване, което множеството страни не извършват, в това число и Германия. Финансовият министър завърши предходната бюджетна година с плюс - също както и сътрудника му в Берлин.
В еврозоната е позволен недостиг до три % по отношение на Брутният вътрешен продукт - и това изискване доста страни от зоната на общата валута нарушават към този момент от години ", напомня създателят и продължава: "Финансово-политическата непоклатимост в България се дължи не на последно място на икономическия напредък след присъединението на страната към Европейски Съюз през 2007 година. Преди това София приличаше по-скоро на заспало балканско село. Сиви улици, мрачни магазини с евтини артикули, задушни заведения за хранене с нелюбезни келнери, чиито знания по непознати езици се изчерпваха с съветския. Днес е напълно друго. През последните три години стопанската система нарастваше с повече от 3 % годишно. По софийския бул. „ Витоша ", който води от Двореца на просвета към градския център, се редят магазините на огромни международни вериги като H&M, „ Zara " и „ Adidas ", а кафенетата и шикозните заведения за хранене са цялостни с туристи от цяла Европа, които идват в България с полетите на нискотарифни компании.
Навсякъде се приказва британски, София е станала европейски град. Променила се е в действителност цялата страна. Когато се качиш на влака, в началото се чувстваш като в машина на времето: вагоните са от 1980-години, а влакът се движи със скоростта на охлюв през градските околности. После стопира на всякакви омърлушени и като че ли изцяло изоставени гари, след което се задрусва към Родопите.
В един миг обаче кривите релси се трансформират в скоростна жп-отсечка, влакът набира скорост, а гарите по трасето стават съвременни. Редят се имена като Септември, Пазарджик и Стамболийски, до момента в който най-после идваме в Пловдив, втория по величина град в страната.
През 2019 година Пловдив ще бъде европейска столица на културата. Градът последователно се трансформира и в стопански фактор. Индустриалният му регион наподобява на немска промишлена зона: лъскави фабрични халета, пометени дворове, добре поддържан автопарк. Тук са се настанили разнообразни европейски компании. „ Либхер " създава хладилници, „ Шнайдер Електрик " - електрически шалтери.
В съседство пък се е нанесла компанията „ Демократична България Шенкер ". " Ниският плосък налог притегля задграничните компании, изяснява пред репортера на „ Ди Велт " Тим Курт, ръководител на Германо-българската промишлено-търговска камара. Според едно допитване на камарата, 90% от компаниите още веднъж биха вложили в България, написа създателят и задава закономерния въпрос: „ Значи всичко е прелестно, по този начин ли? Съвсем не.
Една тематика се появява във всеки диалог: избуяващата корупция. „ Това несъмнено е проблем ", споделя Курт и прецизира, че задграничните компании въпреки всичко не са напълно безпомощни: „ За това постоянно са нужни две страни и тук въпреки всичко може да се работи, без да се включваш в тази система ".
Но това не е толкоз елементарно. Ако една компания желае да построи ново фабрично хале, внезапно може да се появи гражданска самодейност против плана, която заплашва със съд - в случай че не се заплати избрана сума. По-големите компании вероятно могат да устоят на дълъг развой, дребните обаче по-лесно се поддават на изкушението да платят и по този начин да унищожават казуса.
Още повече, че таман правораздаването се счита за изключително корумпирано ", написа създателят и цитира диалога си с Руслан Стефанов, шеф на Центъра за проучване на демокрацията. Пред вестника Стефанов изяснява, че правосъдната система в България се употребява не за използване на правото, а като инструмент за политически напън против опозицията и против дразнещи критици.
По-нататък в обширната публикация става дума и за новия антикорупционен закон. По този мотив Стефанов приканва българските управляващи най-сетне да стартират да съдят и високопоставени персони и по този метод да дадат явен сигнал против корупцията. Според създателя на публикацията, българското държавно управление може да бъде тласнато в тази посока по отношение на кандидатурата за еврозоната.
Тоест, в случай че желае да вкара еврото, България би трябвало да усъвършенства правосъдната си система. „ Но Европейски Съюз може и да махне с ръка. Защото България въобще не е най-корумпираната страна. „ Та погледнете единствено Гърция или Италия, които към този момент са в еврозоната ", споделя Стефанов. За въвеждането на еврото има и един политически мотив.
Част от българските елити са насочени по-скоро към Русия, в сравнение с към Запада. А и както твърди Стефанов, директно или индиректно Русия управлява една четвърт от българската стопанска система. Но една страна от еврозоната на практика няма по какъв начин да се трансферира в лагера на Путин ", разяснява изданието. Най-сериозни съперници на еврото обаче не са проруски настроените елементи от българското общество, написа създателят на публикацията и цитира диалога си със Стоян Панчев, началник на неолибералния мозъчен концерн ЕКИП.
Панчев счита, че твърдата обязаност на лв. към немската марка и след това към еврото е по-добрата алтернатива за страната, защото принуждава политиците да лимитират разноските. Тъкмо от тези окови ще се освободи държавното управление, в случай че България влезе в еврозоната, счита Панчев. Тогава вносът в страната може да нарасне, без директни негативни последици.
Напротив: икономическият напредък може да се форсира, твърди специалистът, само че предизвестява, че отрицателните последици ще се усетят единствено няколко години по-късно. Сходно мнение пази и заместник- шефът на Централната банка Калин Христов.
Той напомня, че българската стопанска система към момента е на ниво от 46% по отношение на междинното в еврозоната, а това е незадоволително. „ Правителството като че ли също е наясно, че към този момент страната не може да се причисли към еврото.
Финансовият министър споделя, че негативният отговор ще бъде понятен. Важно било обаче да се посочат обективните аргументи, с цел да може страната да работи по тях.
А тези промени ще продължат дълго ", написа създателят в края на публикацията си. Вестник „ Ди Велт " разгласява и обстойно изявление с българския финансов министър Владислав Горанов, в което министърът аргументира желанието на страната да влезе в еврозоната. Няколко австрийски медии пък цитират Горанов с изказването, че България е подготвена да усили с 10% вноската си в бюджета на Европейски Съюз.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ