Две големи статии, свързани с желанието на българското правителство за

...
Две големи статии, свързани с желанието на българското правителство за
Коментари Харесай

Защо е рано за евро в България

Две огромни публикации, свързани с желанието на българското държавно управление за присъединение на страната към еврозоната, се появиха тези дни в немския вестник " Ди Велт ". Изданието разгласява изявление с българския финансов министър Владислав Горанов, а в неделния си брой помести просторен репортаж от България. Ето част от него:

" Ако гледаме числата, ще останем с усещането, че България е подготвена за еврото. Да, тя е най-бедната членка на Европейски Съюз, само че във финансово-политическо отношение България е напряко първенец , а политици и финансисти от емисионната банка се самоопределят като горещи последователи на немската линия. Ако обаче се взрем по-внимателно, ще видим и проблемите, които приказват срещу бързото приемане на страната в еврозоната. Отвъд тържествените политически речи даже някои високопоставени представители на страната и на бизнеса признават, че на страната ѝ би трябвало още време ", написа създателят на публикацията Франк Щокер.

Под повърхността

Пречка пред въвеждането на еврото няма да бъдат толкоз строгите условия на общата валута, колкото други фактори, написа по-нататък създателят и цитира Теодор Седларски, декан на Икономическия факултет на Софийския университет: " В макроикономическо отношение България извършва критериите даже по-добре от множеството страни в еврозоната " . В диалога с журналиста от немския вестник Седларски споделя още, че към задълженията българите имат същото отношение като германците: " През последните десетилетия както левите, по този начин и десните държавни управления водеха доста консервативна финансова политика ".

" И в действителност ", написа по-нататък създателят, " дългът на страната възлиза едвам на 25% от Брутният вътрешен продукт. А горната граница за присъединение към еврото е 60% - изискване, което множеството страни не извършват, в това число и Германия. Финансовият министър завърши предходната бюджетна година с плюс - също както и сътрудника му в Берлин. В еврозоната е позволен недостиг до три % по отношение на Брутният вътрешен продукт - и това изискване доста страни от зоната на общата валута нарушават към този момент от години ", напомня създателят и продължава:

" Финансово-политическата непоклатимост в България се дължи не на последно място на икономическия напредък след присъединението на страната към Европейски Съюз през 2007 година. Преди това София приличаше по-скоро на заспало балканско село . Сиви улици, мрачни магазини с евтини артикули, задушни заведения за хранене с нелюбезни келнери, чиито знания по непознати езици се изчерпваха с съветския. Днес е напълно друго. През последните три години стопанската система нарастваше с повече от 3 % годишно. По софийския бул. " Витоша ", който води от Двореца на просвета към градския център, се редят магазините на огромни международни вериги като H&M, " Zara " и " Adidas ", а кафенетата и шикозните заведения за хранене са цялостни с туристи от цяла Европа, които идват в България с полетите на нискотарифни компании. Навсякъде се приказва британски, София е станала европейски град.

Променила се е в действителност цялата страна. Когато се качиш на влака, в началото се чувстваш като в машина на времето: вагоните са от 1980-години, а влакът се движи със скоростта на охлюв през градските околности. После стопира на всякакви омърлушени и като че ли изцяло изоставени гари, след което се задрусва към Родопите. В един миг обаче кривите релси се трансформират в скоростна жп-отсечка, влакът набира скорост, а гарите по трасето стават съвременни. Редят се имена като Септември, Пазарджик и Стамболийски, до момента в който най-после идваме в Пловдив, втория по величина град в страната.

През 2019 година Пловдив ще бъде европейска столица на културата. Градът последователно се трансформира и в стопански фактор. Индустриалният му регион наподобява на немска промишлена зона: лъскави фабрични халета, пометени дворове, добре поддържан автопарк. Тук са се настанили разнообразни европейски компании. " Либхер " създава хладилници, " Шнайдер Електрик " - електрически шалтери. В съседство пък се е нанесла компанията " Демократична България Шенкер ". "

Вечната тематика

Ниският плосък налог притегля задграничните компании, изяснява пред репортера на " Ди Велт " Тим Курт, ръководител на Германо-българската промишлено-търговска камара. Според едно допитване на камарата, 90% от компаниите още веднъж биха вложили в България , написа създателят и задава закономерния въпрос:

" Значи всичко е прелестно, по този начин ли? Съвсем не. Една тематика се появява във всеки диалог: избуяващата корупция. " Това несъмнено е проблем ", споделя Курт и прецизира, че задграничните компании въпреки всичко не са напълно безпомощни: " За това постоянно са нужни две страни и тук въпреки всичко може да се работи, без да се включваш в тази система ". Но това не е толкоз елементарно. Ако една компания желае да построи ново фабрично хале, внезапно може да се появи гражданска самодейност против плана, която заплашва със съд - в случай че не се заплати избрана сума. По-големите компании вероятно могат да устоят на дълъг развой, дребните обаче по-лесно се поддават на изкушението да платят и по този начин да унищожават казуса. Още повече, че таман правораздаването се счита за изключително корумпирано ", написа създателят и цитира диалога си с Руслан Стефанов, шеф на Центъра за проучване на демокрацията. Пред вестника Стефанов изяснява, че правосъдната система в България се употребява не за използване на правото, а като инструмент за политически напън против опозицията и против дразнещи критици.

По-нататък в обширната публикация става дума и за новия антикорупционен закон. По този мотив Стефанов приканва българските управляващи най-сетне да стартират да съдят и високопоставени персони и по този метод да дадат явен сигнал против корупцията. Според създателя на публикацията, българското държавно управление може да бъде тласнато в тази посока по отношение на кандидатурата за еврозоната. Тоест, в случай че желае да вкара еврото, България би трябвало да усъвършенства правосъдната си система.

" Но Европейски Съюз може и да махне с ръка. Защото България въобще не е най-корумпираната страна. " Та погледнете единствено Гърция или Италия, които към този момент са в еврозоната ", споделя Стефанов. За въвеждането на еврото има и един политически мотив. Част от българските елити са насочени по-скоро към Русия, в сравнение с към Запада. А и както твърди Стефанов, директно или индиректно Русия управлява една четвърт от българската стопанска система. Но една страна от еврозоната на практика няма по какъв начин да се трансферира в лагера на Путин ", разяснява изданието.

Предупреждения

Най-сериозни съперници на еврото обаче не са проруски настроените елементи от българското общество, написа създателят на публикацията и цитира диалога си със Стоян Панчев, началник на неолибералния мозъчен концерн ЕКИП. Панчев счита, че твърдата обязаност на лв. към немската марка и след това към еврото е по-добрата алтернатива за страната, защото принуждава политиците да лимитират разноските. Тъкмо от тези окови ще се освободи държавното управление, в случай че България влезе в еврозоната, счита Панчев. Тогава вносът в страната може да нарасне, без директни негативни последици. Напротив: икономическият напредък може да се форсира, твърди специалистът, само че предизвестява, че отрицателните последици ще се усетят единствено няколко години по-късно. Сходно мнение пази и заместник- шефът на Централната банка Калин Христов. Той напомня, че българската стопанска система към момента е на ниво от 46% по отношение на междинното в еврозоната, а това е незадоволително.

" Правителството като че ли също е наясно, че към този момент страната не може да се причисли към еврото. Финансовият министър споделя, че негативният отговор ще бъде понятен. Важно било обаче да се посочат обективните аргументи, с цел да може страната да работи по тях. А тези промени ще продължат дълго ", написа създателят в края на публикацията си.

Вестник " Ди Велт " разгласява и обстойно изявление с българския финансов министър Владислав Горанов, в което министърът аргументира желанието на страната да влезе в еврозоната. Няколко австрийски медии пък цитират Горанов с изказването, че България е подготвена да усили с 10% вноската си в бюджета на Европейски Съюз.
Източник: mediapool.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР