Двадесет и деветата Конференция на страните (COP) по Рамковата конвенция

...
Двадесет и деветата Конференция на страните (COP) по Рамковата конвенция
Коментари Харесай

Ще намери ли светът $1 трил. годишно борба с климатичните промени?

Двадесет и деветата Конференция на страните (COP) по Рамковата спогодба на Организация на обединените нации за изменението на климата (РКООНИК) стартира през днешния ден в столицата на Азербайджан - Баку, като главната точка в договарянията сред представителите на 198-те страни по конвенцията ще бъде обезпечаването на финансите, нужни, с цел да се помогне на разрастващите се страни да се приспособяват към изменящия се климат и да вкарат ограниченията, нужни за реализиране на климатичните цели.  
 
Очаква се договарянията да бъдат сложни поради връщането на Доналд Тръмп в Белия дом и терзанията, че той може да изтегли за повторно Съединени американски щати от Парижкото съглашение за климата, както и на фона на продължаващите войни в Украйна и Близкия изток.  
 
Същевременно учени предизвестяват, че времето за намиране на решения на климатичната рецесия изтича, през 2024 година бяха сложени редица нови температурни върхове, а естествени произшествия, свързани с рискови климатични събития, лишиха хиляди човешки животи, последният образец за което, са наводненията в Испания, напомня Българска телеграфна агенция.

" Финансовия КОП "  
 
В края на тази година изтича задължението на страните по конвенцията да обезпечават 100 милиарда $ годишно климатично финансиране за разрастващите се страни. Тази цел обаче е била постигана единствено няколко пъти от 2020 година насам, което води до възходящо съмнение от страна на страните, най-уязвими към последствията от климатичните промени, към формата и неговите благоприятни условия да реализира работещи решения. През август Папуа Нова Гвинея разгласи, че няма да взе участие в СОР29 в символ на митинг против неналичието на " бърза поддръжка за жертвите на климатичните промени ".  
Целта, която договарящите в Баку си слагат, е да договорят няколко пъти по-голямо финансиране от настоящите задължения по така наречен Нова групова количествено определима цел (New Collective Quantified Goal - NCQG).  

Развиващите се страни упорстват за финансиране от 1 трлн. $ годишно до 2035 година, основавайки се на широкоприети оценки за финансовите потребности все още. Богатите страни обаче евентуално ще одобрят доста по-малка сума, може би близо половина от желаното, показват анализатори. 

Ще се договаря също по този начин и за източниците на финансирането - възнамерява се единствено част от него да бъде обезпечавана от държавните бюджети, а останалото да идва от многостранни институции като Световната банка, както и посредством голям брой принадлежности като нови налози за изкопаемите горива, диверсификация на съществуващи дотации за чиста сила и други  

Предмет на полемики е и това кои страни би трябвало да обезпечават финансирането и разширението на техния кръг. Към момента за формалното климатично финансиране към момента способстват единствено страните, избрани като развити в Рамковата спогодба през 1992 година Оттогава обаче доста стопански системи са постигнали забележителен напредък, в това число Китай, който е втората по величина международна стопанска система след Съединени американски щати, както и най-големият международен източник на парникови излъчвания.

Като разрастващи се към момента се класифицират и богатите арабски петролни стопански системи от Залива като Саудитска Арабия, Катар и Обединените арабски емирства.  
 
Преходът от изкопаеми горива 
 
Знаковото достижение на миналогодишния СОР28 в Дубай бе договарянето за първи път на ангажимент на страните за " преход от изкопаемите горива в енергийните системи ".  

Оттогава обаче потреблението и износът на изкопаеми горива не престават да нарастват.  

Макар че съгласно оценките на Международната организация по силата (МАЕ) международният най-много в потреблението на изкопаеми горива ще бъде доближат преди 2030 година с помощта на разпространяването на чистите технологии, голям брой страни и компании са уклончиви по отношение на желанията си за отвод от замърсяващите енергийни източници.  

На СОР29 е малко евентуално да бъдат контрактувани крайни дати или по-категорични задължения по тази цел, макар че някои страни може да окажат напън да бъде спряно издаването на разрешителни за нови въглищни централи.  
 
Нови правила за пазара на въглеродни емисии 
 
Друга посока, в която ще протичат договарянията в Баку, ще бъде договарянето на световни правила за търговия с въглеродни заеми.  

Въглеродните заеми дават опция на страните и компании да търгуват с тази самобитна отплата за отделяните в атмосферата въглеродни излъчвания в своите проекти за деяние в региона на климата, известни като национално избрани приноси (НДП).

Парижкото съглашение за климата от 2915 година поставя основите за интернационално съдействие в тази област в своя член 6, предвиждайки два метода. Единият разрешава на две страни да дефинират лични условия по двустранно съглашение за търговия с въглеродни излъчвания. Вторият има за цел да сътвори централизирана, ръководена от Организация на обединените нации система, посредством която страните и фирмите да стартират да компенсират своите въглеродни излъчвания и да търгуват с тези обезщетения на отворения пазар.  

Тези механизми се преглеждат като основна опция да се обезпечи климатично финансиране за разрастващите се страни, а възможният световен пазар на въглеродни излъчвания би могъл да действа, даже в случай че Съединени американски щати под ръководството на Тръмп още веднъж се отдръпват от Парижкото съглашение.  

Много по-малък СОР 
 
През последните години мащабът на формата СОР се разрасна доста, предизвиквайки остри рецензии поради  събирането на десетки хиляди хора от целия свят и отделяните за това средства и въглеродни излъчвания.  

Миналата година СОР28 в Дубай бе посетен от близо 84 000 души и след този рекорден брой уредниците в Баку дефинираха предел от 40 000 души, колкото участваха и на СОР26 в Глазгоу, Шотландия, през 2021 година.  
 
По-слабо от миналогодишното се чака да бъде и наличието на държавни и държавни ръководители. Макар по източници на Организация на обединените нации над 100 международни водачи да са удостоверили наличието си, срещата в Баку ще пропуснат водещи фигури като ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която се готви за втория си мандат, френският президент Еманюел Макрон и немският канцлер Олаф Шолц, изправен пред държавна рецесия.

Начело на делегацията на Европейски Съюз ще бъдaт ръководителят на Съвета на Европейски Съюз Шарл Мишел, еврокомисарят за климата Вопке Хукстра, който преди броени дни мина сполучливо чуване пред Европейския парламент да води ресора и във втората комисия на Фон дер Лайен, и еврокомисарят по енергетика Кадри Симсон.  

Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън ще отсъства от КОП за втора поредна година, срещата ще препуснат също Луис Инасио Лула да Силва, президентът на Бразилия, която ще бъде хазаин на юбилейното издание следващата година, и кралят на Англия Чарлз Трети - дълготраен покровител на климатичните дела, който се възвръща от рак на простата.  
 
Начело на съветската делегация ще бъде министър председателят Михаил Мишустин. 
 
Лидерите на Китай и Индия Си Цзинпин и Нарендра Моди евентуално също ще пропуснат форума в Баку. 
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР