Думата емпатия“ произхожда от старогръцката ἐμπάθεια и най-общо означава съчувствие,

Думата „ емпатия “ произлиза от старогръцката ἐμπάθεια и най-общо значи състрадание, дарба на една персона да схваща, възприема, съпреживява  чувствата, страстите, мислите на другите. Емпатията оказва помощ да „ влезнем в обувките “  на другия, да го разберем, да уважим метода, по който мисли и работи, да проявим схващане и състрадание към страстите и прекарванията му. Терминът „ емпатия “ е въведен за първи път през 1909 година от психолога Едуард Тиченер. Днес емпатията се смята като значима стъпка от развиването на „ аз-а “, като отличителна линия, нужна за обществените взаимоотношения, защото води до подкрепящо държание, а просоциалното държание е положително за обществото и развиването му.

Всеки ли изпитва емпатия?

Далеч не всеки човек и не към всеки различен е кадърен да демонстрира емпатия. Два са главните фактора, от които зависи тази дарба – социализацията и генетиката. В гените е закодирана способността на хората да възприемат страстите на другите, да демонстрират състрадание и схващане, само че емпатията може и да се развие. Това става в ранното детство с подхождащо образование и с  помощта на социализацията, в случай че човек не е имал шанса да се роди с вродено възприятие на емпатия. Ценностите, на които се учи детето от най-близките възрастни в най-ранните си години, дефинират значително метода, по който ще се отнася с другите като възрастен, както и дали ще демонстрира емпатия. Правилното образование и положителният образец, който родителите дават на децата си, разрешават израстването им като осъзнати персони, съумяващи да схванат другия, склонни да подхващат дейности, с цел да му оказват помощ, да го успокоят, да облекчат страданието му. Емпатията прави обособения субект и обществото като цяло по-добри, по-заедно и по-успешни. Емпатията оказва помощ в развиването на компетентности в областта на общуването, в основаването на дълбоки персонални взаимоотношения.

Има ли знак за тъждество сред емпатия и съчувствие?

Докато състраданието се приема като състрадание и демонстрация на схващане към страданието, болката и потребността от помощ на близките, то ематията е опция да схванеш и осъзнаеш, да съпреживееш и негативните, и позитивните мисли и усеща на другите. Ематията е по-многопластова, освен демонстрация на жал за разлика от състраданието. Знак за тъждество сред тях не може да бъде подложен.

Видове емпатия

Различаваме прочувствена, интелектуална и когнитивна емпатия.

Емоционалната емпатия е близка до състраданието. Тя е обвързвана с опцията да демонстрираме състрадание, да усетим страстите, мислите, метода, по който се усеща различен човек, да му помогнем да се усеща по-добре. Да съпреживеем прочувствено същото като него.

Интелектуалната емпатия е тип угриженост, нормално се демонстрира от родителите към децата – грижите им за тях включват точно интелектуална емпатия. Потиква ни да помогнем на другия, само че не е толкоз свръхемоционална, а по-балансирана и с повече мисъл.

Когнитивната емпатия включва опцията да забележим света през очите на другите, да разбираме, одобряваме и почитаме гледните точки на събеседниците си, даже да не съответстват с нашите, да търсим пресечна точка с тях, без да се ангажираме с страстите им. Съпричастността се демонстрира рационално, с мисъл, премерено, осъзнато, а не със сърце и от усеща и страсти.

Как да развием емпатията?

За да съумеем да изпитваме емпатия, належащо е първо да познаваме себе си, своите усеща, по-късно и тези на другите хора, да се научим да познаваме какво се крие в тона, жестовете, мимиките, да ги разпознаваме, да ги съпреживяваме и да съумеем да се сложим на мястото на другия.