Дружество “Христо Ботев”Градът, където са се заселили най-много българи е

Дружество “Христо Ботев”
Градът, където са се заселили най-вече българи е Президенсия Роке Саес Пеня, вторият по величина град на провинция Чако с над 70 000 поданици. Градът е учреден през 1912 година и е прочут като “Национална столица на памука”.

На входа градът те посреща с огромна бяла скулптора на селяндур с рало. От двете му страни на булеварда, който те вкарва в града, са записани имената на общностите, които са построили този град с техните флагове. Зарадвах се, когато видях Българската общественост на второ място с българския трибагреник. По централните улици на града светят реклами на магазини “Магазините на Кънчев”, “Магазин за обувки Неда”, хотел “Орел”, сепурмеркет на Несторови и така нататък все български имена. Добиваш възприятието, че се намираш в България от времето, когато имаше и реклами на български, а освен на британски...

Отседнах в хотел “Гуалок”, което в превод значи “памук”.

Идеята за основаване на земляческо сдружение на българите в Чако поражда още през 1935 година на празника Кирил и Методий - 24 май, когато събралите се българи в къщата на Петко Кирчефф Тенефф (дядото на днешните политици Флоренсио и Карлос Теневи и на Чушкофф) на бул. “Сармиенто” 167 вземат решение и основават сдружението “Отец Паисий” “в памет на светеца-монах Паисий, написал Българската история”.

По време на Втората международна война сдружението се политизира и разпуска. По-късно същите българи и някои по-млади основават Българското сдружение “Христо Ботев” на 22 февруари 1953 година Първият ръководител на сдружението е Никола Нинофф. Мотото на сдружението е заветът на Христо Ботев: “Тоз, който падне в пердах за независимост, той не умира”.

Първото събиране на нашите сънародници е на 24 май същата година - Денят на българската просвета. Д-р Чушкофф е президент на нашето земляческо съдружие 20 години. Хирург и гинеколог по специалност, този деятелен и мек човек дълги години е бил шеф на родилен дом с 80 опитни гинеколози от разнообразни националности и над 300 сестри и санитари. Ползва се с престиж в цялата провинция Чако. Д-р Чушкофф ме предложения да обсъдим програмата по пребиваването ми.

Сградата на нашите българи в Чако е в центъра на града, издигната е със средствата на наши сънародници тук и благодарение на българската страна. Подредена е с усет и любов. Има салон за събрания, кабинет на ръководителя, библиотека и сервизни пространства. В уюта на постройката се усеща реда на доктор Чушкофф, който дружно с Елеонора Илиефф, секретар на сдружението, са съумели да съберат доста списък и история за първите заселници и да го подредят за бъдещите генерации. На видно място в салона е окачен портрета на Иван Нинофф, създателят на сдружението, наред с портретите на Ботев, Левски и двамата братя Кирил и Методий. Програмата, която ми предложиха беше доста забавна. По моя концепция в програмата бяха включени и моите две стремежи:

Да посетя гробището, където са заровени първите български заселници - строители на нова Аржентина.

Да се срещна с българите - ветерани в провинция Чако - не те да дойдат в сдружението, а аз да ги посетя в дома им при тях.

Помолих управлението на сдружението да обмислят въпросите, които ги интересуват, с цел да им спомагам по време на формалните ми диалози с кмета на града и с губернатора на Чако.

Докторът акцентира, че щастието на сдружението е в това, че в него са ангажирани българи, които имат богата обща просвета като: “проф. Нани Петрофф диригентка на Градския симфоничен оркестър, тя е щерка на българина-ветеран Цвятко Петрофф. Сестра й - Геновева Петрофф е служител в кметството, само че и е доста добра рецитаторка. Дъщерята на създателя на сдружението Иван Нинофф, Луиза Нинофф е оперна певица - превъзходно сопрано. Исидор Георгефф е шеф на гимназията в града и като историк не пропуща българска бележита дата. Учителят Петър Колефф преподава по български език. Искам да го чуете - той приказва доста добре и превежда при потребност на срещи или пък материали за потребностите на сдружението... С една дума работим в един огромен екип с благородната задача - да съхраним българското в нас и в децата ни...”

На 23 май вечерта в тържествена конюнктура бе маркиран формалният български празник 24 май - ден на българската книжовност.Сред формалните посетители беше и кметът на града със брачната половинка си. Д-р Чушкофф ме показа публично на общността ни и на кмета Виктор Антонио Лапасини и брачната половинка си. Кметът ме предложения да му гостувам в кметството на другия ден и не пропусна да ми каже, че жена му е българка, което значи, че и децата му са с българска кръв, с изключение на с италианска, каквато е неговата. На празника бяха пристигнали и българите от нашето сдружение “Васил Левски” в гр. Лас Бреняс, българи от прилежащите градове Пампа дел Инфиерно (в превод “Пампата на Ада”), Виля Анхела, посетители от другите емигрантски общности в града. Салонът бе претъпкан. Дългогодишният шеф на нашето землячество доктор Хосе Чушкофф бе провел безупречно тържеството. В късото си слово И. Георгиефф приказва за българската писменост, българската просвета и 1300-годишната българска страна, която на всички тук български колони им вдъхва самочувствието, че имат огромна и славна история.

Професор Георгиефф не пропусна да приказва и за втората паметна дата - 25 май 1810 година, Майската гражданска война - началото на въоръжената битка за самостоятелност на Аржентина, през днешния ден народен празник на страната. Всяка една от емигрантските общности, които живеят в Президенсия Роке Саенс Пеня, връчиха адреси-поздравления и изнесоха художествено-музикална стратегия с техни национални танци.
При кмета на град Пресиденсия Роке Саенс Пеня
Заедно с ръководителя на нашето сдружение “Христо Ботев” доктор Хосе Чушкофф посетих в уречения час огромната постройка на кметството. Пред хотела още ме чакаха публицисти и патрулна кола по разпореждане на градоначалника. На вратата ме посрещна самият кмет Виктор Антонио Лапасини и ме вкара общително в кабинета си. След топлото одобрение с Декрет на общинските съветници ме разгласи за “почетен жител на най-българския град в Аржентина, Президенсия Роке Саенс Пеня, където всеки трети аржентинец тук е български преселник...”

Запозна ме с достиженията на града и с плановете му за бъдещето. Постепенно диалогът мина към българското сдружение и българската общественост.

“Българинът тук е един от пионерите-строители на младия град”, сподели кметът. “Аз съм български шурей, моите деца носят българска кръв. Българите не са донесли със себе си тук нито благосъстояния, нито пари в торбите си, а доста мемоари, доста традиции, доста горест и любов по отечеството. Тук като кажеш българин - значи усърдие, умеене и умелост. Най-голям е процентът на изучени деца при българските имигранти. Те са бъдещите генерации на нова Аржентина...”, акцентува кметът в речта си. “В града има доста юристи-българи, инженери-българи, музиканти-българи, учители-българи, лекари-българи, предприемачи, едри земеделци и дърводелци - българи. Затова кметството е взело решение най-централната улица в града да носи името на българския бунтовник и стихотворец Христо Ботев”, акцентира кметът. “Чакаме да получим единствено бюст-паметника от България, който сте дали обещание...”

“Благодаря Ви откровено за Вашето внимание и вниманието на Вашия град към мен с решението да ме удостоите с това високо самопризнание на провинция Чако - Почетен жител на града, в който живеят най-вече българи и в който булевардът и бюстът на най-големия български бунтовник и стихотворец - Христо Ботев ще красят централния площад, с цел да се засели Ботевият дух вечно при нашите земляци в Чако...”

На срещите губернаторът на Чако Анхел Росас призна: “Бях определен за губернатор на провинция Чако с обещанието ми държавното управление да служи на хората. Година и половина по-късно желая да Ви убедя, че макар че нашата провинция е част от една страна в рецесия, имам задоволството да Ви оповестя, че по този начин както дадох обещание на моите гласоподаватели: съблюдаваме тъкмо хронологията и програмата на заплащанията на интензивно работещите, на пенсионерите, инвалидите и така нататък ата...”
Българското гробище в Президенсия Роке Саенс Пеня
“Покойници, вий в други полк минахте...”

Иван Вазов

Сутринта на 24 май влязох с кошница рози в българското гробище, съпроводена от глутница публицисти. Спрях се на първо време пред големия стоманен кръст за реверанс към всички. Развълнуван или по-точно насълзен доктор Чушкофф обясняваше за всеки покойник-българин какво е направил приживе.

Операторът, който снимаше всеки гроб, на който поставях по една роза, забелязах, че се просълзи и неусетно бърше лицето си: “Госпожо, одеве сложихте роза на гроба на дядо ми Нестор... Официално лице от България до момента не се е сетило да пристигна на това гробище и да остави по една българска роза за тези, забравени и от родно място, и от Бога, тръгнали от злочестина за странство...”

Гробището е потънало в загатна за епопеята по съграждането на новата страна Аржентина във времето, в забравата и във вечността. Българските имена на първозаселниците са изписани на латиница, а каменните гробници приказват за друговерство, католицизъм и не за православие...

“И костите по родината плачат”, беше споделил великият Виктор Юго...
При ветераните в Чако: Йордан Дакофф и Цвятко Петрофф
Отидох в скромната къща на бай Йордан. 83-годишният деец. Чакаше на открито, пред входа, нагизден с “риза, купена от България”, стиснал красива китка в ръка. “Добре пристигнала, влизайте на студ вътре в одаята”.

“Пристигнах през 1929г.... Бях останал кръговиден сирак, живеех в сиропиталище и католическата черква помагаше за поддръжката му. Аз не бях чувал за Аржентина, само че като ми споделиха: ще бъдеш на топло, ще си направиш къща... и по този начин пристигнах тука. Работих в една фабрика - почтено цялостен живот. Накрая чорбаджията ми даде ето там - на стената е писмото за почтеност и добра работа, и пенсия... Останах самичък, дамата умря. Децата се изучиха: синът ми е основен осъждам на града, а щерка ми - приключи химия и завежда лаборатория в гр. Ресистенсия, в столицата. Синът ми идва всеки ден, носи медикаменти, ей ги тук - на масата... Къщата ми е кирпичена, хладна, не е богата. Пари не скътах, само че изучих децата си, ето тук на стената са техните дипломи... станаха хора, почтени, работливи...”

Попитах го дали е ходил в България.

“Бях през 1978 година Не можах да я позная - красива е станала България. Обиколих я, бях на морето, вървях и на Дунава, бях на село и видях се с някои мои селски... Евтино в България, живееше се добре, но към този момент тука ми е къщата, децата. Купих си от там костюм, ризи, чаршафи, все от памук. Ето, тази на мене си я нося за празник, като днешния... Казват, че в този момент в България е пристигнал капитализъм, поскъпнало и там...”

84-годишният Цвятко Петрофф, ме чакаше пред разцъфналата си градина, дружно с двете си дъщери Нани и Геновева. Има и наследник -собственик на 25 таксита в града. Цвятко тръгнал също през 1929 година дружно с татко си. Съдбата е била по-благосклонна към него. Предложила му е опцията да чиракува в едно заможно семейство, за чиято щерка се оженва по-късно и по този начин се занимава с бизнес, удвоява и утроява имането на тъста си. Къщата на бай Цвятко се разграничава от тази на бай Йордан. Тя е просторна, тухлена, солидна и богато подредена. Ръката на Нани се усеща на всички места, защото тя живее при татко си. Големият и необятен хол е спретнат с доста усет и мемоари от България и от турнетата на оркестъра и хора, които Нани управлява в града. Бай Цвятко също изучил децата си: Нани е диригент, приключила Консерватория, Геновева работи в кметството, а синът му - “бизнесът го влече”. Има родственици, пътувал е няколко пъти до България, съпроводен от дъщерите си. Попитах го дали се усеща уединен. “Не, чета, виждам телевизия, постоянно има посетители - нали виждате тук пианото, събират се по-младите, само че постоянно ме канят... Радвам се, че България се промени, тъй като аз не съм за комунистите, само че не съм и за извънредно десните, тъй като в България няма богати, най-малко аз не видях богати. България е дребна и ръководството й, по този начин си мисля, би трябвало да бъде по волята на всички...”

Пихме турско кафе, ядохме сладкиш, изработен от Нани.
На посетители на Флоренсио и Карлос Теневи
Столицата на провинция Чако - гр. Ресистенсия е на 180 км от гр. Президенсия Роке Саенс Пеня и е най-големият административен и културен център в тази северна провинция. Градът има към 350 хиляди души, доста учебни заведения, университети и оживена търговия. В провинция Чако името Тенев е познато и всеки може да те заведе до нотариата на Флоренсио Тенев, най-известният нотариус в провинцията.

Спряхме пред огромната къща - постройка, където са адвокатските адвокатски фирми на доктор Тенев. В неговия нотариат работят 39 юриста. Флоренсио прекъсна съвещание на Хустисиалистката партия ( “на справедливостта”), на която е ръководител в провинция Чако. Предстояха парламентарни избори.

“Обезпокоени сме, само че прогнозите от време на време не се сбъдват...”, надяваше се Флоринсио Тенев. “Опитваме се да си върнем доверието, само че Буенос Айрес не ни оказва помощ с образеца си на ръководство. Не може да се прави всичко единствено за един град, а останалата част на Аржентина да живее в бедност. Всичко е за Буенос Айрес. Менем разочарова провинцията и той няма да завоюва, това е ясно... Дано единствено по-малко загубим, това е задачата ми.”

Погледът ми се плъзна по десетките дипломи и фотоси в рамки зад тила му като: губернатор, министър, народен представител и водач на партия, грамоти, фотоси с президенти, с министри и с елементарни хора.

Влезе брат му доктор Карлос Тенев. Той е биолог по специалност, има химически лаборатории в града. С Карлос имаме също другарство и доверие от честите ни общи срещи в Буенос Айрес. Доверието и обичта сред двамата братя бяха толкоз мощни и здрави, че в случай че единият е в ръководството, другият работи за партията и назад.

Пристигна дребната щерка на Флоренсио, която е студентка трета година химия в Университета и предложи аператив. “ Тази е гроздова ракия, ето - баба ми Славка я е направила ракията с цели зърна грозде, по този начин както я вършат в Плевенско. Моята баба Цвета я научи преди време и гроздовата й е огън-силна. А тази тук е сливова, всичко има в моята българска къща...”

Поканиха ни за обяд. Влязохме във вътрешен двор - горист с високи дървета и палми, фикуси, бели магнолии и бял жасмин. В средата на респект подредени бяха 20-30 саксии с дребни червени чушлета, гордостта на Флоренсио от България: радва им се като на бебета, полива ги, гледа ги, следи да нямат паразити.

“Като си вървиш до България, ще ми донесеш разсад от люти чушлета, от тези дребните, алените... Поканих президента на Парагвай на лов. Обикаляхме с хеликоптер, ловихме риба, ловувахме наедрял дивеч. На масата му предложих от лютите чушки, а той ми споделя, че бил привикнал да яде люто. Но когато опита моите люти българчета, дъхът му спря. Сега съм му подготвил 10 саксии разсад за него...”

Пътеката на двора ни заведе в характерен аржентински ресторант - частна благосъстоятелност. Масите бяха заети и цялостни с хора. Флоренсио изясни: “Това са съпартийците ми.” Малко по-късно той ме показа публично на партийния актив на Чако.

За кафето Флоренсио Тенев предложи да го пием в неговата къща. Къщата на Флоренсио е скъпа, само че дискретна. Има и уют, и разкош. Направи ми усещане, че стъклата на прозорците блестят изключително. После разбрах, че те са кристални, “за да бъде хладно през лятото и топло през зимата...”

Флоренсио се радваше, че съм пристигнала на посетители вкъщи му. Докато Даниела - щерка му правеше кафе и наливаше шампанско, Флонесио се обади по телефона на другите си дъщери Силвина - психолог и Габриела - детска учителка, които дойдоха дружно с рой деца и зетьове. Къщата се извърши с хора. Най-голямо бе вниманието към внука на Флоренсио. Тръгнахме противоположния път след среднощ.
Дружество “Васил Левски” в Лас Бреняс
Лас Бреняс е “градът на имигрантите” в провинция Чако. В този град имигрантските общности са 14, а българската е преди всичко. Думата “гринго” или “чуждоземец” е всекидневно срещана и тук всички заселили се измежду плевели и бодили “чуждоземци” са сътворили днешният град Лас Бреняс, от където идва и името му. Тук всичко се помни. Помнят се и първите заселници, пристигнали с камиони... Жителите му през днешния ден са 50 000 души. Градът е на 70-80 км от Роке Саенс Пеня.

Тук желая да напомня, че когато открих неразрязаната книга на Омар Ценов в чекмеджето на консулското бюро, отдадена на предходен сътрудник и започнах да я чета, потърсих документи за Лас Бреняс. Оказа се, че такава няма. Открих досие, с цел да има памет в българското посолство. Цяла една общественост от българи с сдружение “Васил Левски” нямаха история... Поради тази причина изпитвах стеснение от идната ми среща с тия мои сънародници.

Когато се обадих от Буенос Айрес на Омар Ценов, че по време на обиколката ми из провинция Чако желая да посетя и техния град и да се срещна с българите там, той ми даде обещание да ме откри още с идването ми в хотела в Р.С.Пеня. С ръководителя на сдружението “Васил Левски” Асенсио Пелофф персонално пристигнаха в хотела и ме поканиха да гостувам на българите в този град. Организирали бяха конференция.

В уречения час на входа на града пред големия надпис “Лас Бреняс” от почитание към България и към институцията, която представлявах, ме чакаха с коли управлението на сдружението, Омар Ценов и девойки, облечени в българска носия и с българското знаме в ръка.

Гостоприемството, което българите тук са съхранили грижливо от времето на техните предци в България, през днешния ден като че ли единствено в спомените се среща. Нашият динамичен и под напрежение живот, треската да се европеизираме от през днешния ден за на следващия ден като че ли ни ограби от доста добродетели и гостоприемството остава в сянката на предишното.

Председателят Асенсио Пелофф ми показа управлението на сдружението: двамата синове на Велико Станчефф, създател на първото българско учебно заведение издигнато през 1931 година в Лас Бреняс, Паскал и Константин Станчеви, журналиста Омар Ценов - най-изтъкнатата персона в града, някогашен кмет на Лас Бреняс, който се употребява с огромен престиж освен измежду българите тук, само че и измежду всички имигрантски общности... Заведоха ме при започване на града да посетя Парка-градина на имигрантите, наименуван Комплекс за културни и обществени потребности. В него всяка общественост е построила в собствен жанр постройката си. Амфитеатърът е голям, съгласуван с доста националности, които се събират в него.

Българският павилион е издигнат напълно със лични средства и е една от най-хубавите и огромни здания. Направи ми усещане интериора: в огромния салон стените бяха в дървена ламперия, таваните - в дърворезба копривщенски слънца и огромна камина в същия жанр. На входа на българския павилион - два големи жълто-кафяви лъва, стъпили крепко, като че ли предизвестяват: “вход единствено за българи!”.

“Направихме ги по фотография на Съдебната палата в София, с цел да символизират българската страна. Защото лев значи лъв...”, призна Омар Ценов.

А когато попитах дали са пътували в България - разбрах, че никой от тях не бе видял онлайн лъвовете в София пред Съдебната палата, а единствено в спомените и на фотография...

С клаксони и развято българско знаме пристигнахме пред постройката, където се състоя конференцията. Посрещнаха ни на вратата българите с плакати: “България”, “Добре пристигнала!” Имаше от всички възрасти - и остарели, и млади, и деца.

В украсения със флагове на славянските общности - български, чешки, словашки, югославски, полски, украински и съветски и аржентински флагове, в шпалир от деца и младежи, облечени в носии, в препълнения от хора салон, влязохме с ръководителя на сдружението Асенсио Пелофф, който ме показа на формалните посетители от аржентинска страна, пристигнали за този церемониален акт: ръководителят на общинския съвет Рубен Алварин, градоначалникът на Лас Бреняс Рубен Хенес, ръководителят на Съвета на имигрантските общности в Чако Валтер Сесар Стач. Журналисти от локалните вестници, радио и телевизионни канали отразяваха събитието в града. Пресконференцията се предаваше онлайн по малкия екран и радиото. Познатият на всички Омар Ценов извести, че мотивът за тази земляческа среща е визитата на представител на България по случай празника 24 май, ден на славянската книжовност.

Ежедневникът “Норте” отрази на цяла страница събитието с моите начални думи: “Бих желала да ви прегърна всички дружно, благи мои български сънародници, от името на моето родно място: България...” Същият вестник заяви за тържествената вечер, отдадена на братята Кирил и Методий. А със фотоси - за оповестяването ми от кмета на Роке Саенс Пеня за “Почетен жител на провинция Чако”.

Аржентинският всекидневник “Ел Диарио” не пропусна в детайли да цитира “интензивната стратегия на българската консулка в провинция Чако”: срещата “с най-изтъкнатите българи в Аржентина - доктор Флоренсио Тенев и доктор Карлос Тенев.” В оценката за пребиваването ми вестникът акцентира: “за визитата на консулката на български ветерани в домовете им” и “един несравним до момента подробност - реверанс на починалите българи в локалното гробище”. Вестникът отбелязва също: “Поканена бе от губернатора на провинция Чако Анхел Росас дружно с него да вземе присъединяване в формалните актове по случай аржентинския народен празник във Виля Анхела, 25 май.”

Извадки от книгата „ По вълните на дипломацията “, 2000г