Дравската операция приключва успешно
Дравската интервенция или Дравска епопея е отбранителна интервенция на българската войска по време на присъединяване на България във Втората международна война против войски на Третия райх, настъпващи в региона на Нагятад-Хересне в опит да основат предмостие на северния бряг на река Драва. Тя е част от отбранителната Балатонска интервенция на Червената войска от интервала 6 до 21 март 1945.
На Първа българска войска с командващ ген. лейтенант Владимир Стойчев е сложена задача за упорита защита по северния бряг на р. Драва. В процеса на подготовката със заповед на командващия армията на 17 февруари 1945 година са образувани два корпуса - 3-ти и 4-ти корпуси. За тяхното ръководство от България са изпратени два изцяло окомплектовани с офицерски състав корпусни щаба.
Трети корпус с командващ ген. лейтенант Тодор Тошев заема позиции на западния сектор, граничещ на север с разграничителната линия на Първа българска войска със прилежащата от север 57-а руска войска от III-ти украински фронт - Кадаркут-Надкорпад-Йотвьошкони; на юг-река Драва; на запад-каналът Риняпатак и на изток разграничителната линия с Четвърти корпус на Първа българска войска.
Четвърти корпус, командван от ген. лейтенант Стоян Трендафилов заема позиции за защита на южния, така наречен дравски сектор с югоизточна разграничителна линия с 3-та югославска войска Мадярбой (днес Бой)-Беременд-Торянц, на юг и югозапад северния бряг на р. Драва, на северозапад разграничителната линия с Трети корпус Сигетвар-Даран-Барч.
Хитлеристкото нахлуване има за цел да отвлече основните руски сили от Берлин, да обкръжи и унищожи 57-ма руска и Първа българска войска и да доближи река Дунав. Вермахтът нанася три удара:
1) главен - сред езерата Балатон и Веленцейто по направление на Дунафьолдвар;
2) против силите на 57-ма руска войска и българската 10-та пехотна дивизия по направление на Печ;
3) през Драва, при Долни Михоляц, против 4-ти български корпус и при Валпово против 3-та югославска войска.
Пробивът по направлението на основния удар е спрян от руските войски на 15 март. Настъплението в стика сред 57-ма руска войска и българската 10-та пехотна дивизия е спряно благодарение на 12-та пехотна дивизия. Опитът за подновяването му е спрян на 10 март. В региона на Долни Михоляц хитлеристките войски съумяват да форсират Драва и да основат предмостие с дължина 18-20 километра и дълбочина 5-6 километра. Тяхното нахлуване е спряно благодарение на две дивизии от 133-ти руски корпус. От 12 до 19 март, след яростни боеве при селата Дравасоболч, Дравапалконя, Дравачехи, благодарение на 16-та пехотна дивизия предмостието е ликвидирано, войските на Вермахта са отхвърлени на юг от Драва и защитата на българите в сектора е нормализирана. До 21 март, благодарение на български и руски елементи, 3-та югославска войска ликвидира предмостието при Валпово.
Успешното осъществяване на Дравската интервенция проваля настъпателните проекти на Вермахта, спомага за основаване на условия за настъпателната Виенска интервенция на Червената войска и по този метод форсира края на войната. Победата при Драва способства и за бойния авторитет на българската войска.
Загубите на българската войска наброяват 1614 убити, а ранените са към 2500.
Източник: Уикипедия
На Първа българска войска с командващ ген. лейтенант Владимир Стойчев е сложена задача за упорита защита по северния бряг на р. Драва. В процеса на подготовката със заповед на командващия армията на 17 февруари 1945 година са образувани два корпуса - 3-ти и 4-ти корпуси. За тяхното ръководство от България са изпратени два изцяло окомплектовани с офицерски състав корпусни щаба.
Трети корпус с командващ ген. лейтенант Тодор Тошев заема позиции на западния сектор, граничещ на север с разграничителната линия на Първа българска войска със прилежащата от север 57-а руска войска от III-ти украински фронт - Кадаркут-Надкорпад-Йотвьошкони; на юг-река Драва; на запад-каналът Риняпатак и на изток разграничителната линия с Четвърти корпус на Първа българска войска.
Четвърти корпус, командван от ген. лейтенант Стоян Трендафилов заема позиции за защита на южния, така наречен дравски сектор с югоизточна разграничителна линия с 3-та югославска войска Мадярбой (днес Бой)-Беременд-Торянц, на юг и югозапад северния бряг на р. Драва, на северозапад разграничителната линия с Трети корпус Сигетвар-Даран-Барч.
Хитлеристкото нахлуване има за цел да отвлече основните руски сили от Берлин, да обкръжи и унищожи 57-ма руска и Първа българска войска и да доближи река Дунав. Вермахтът нанася три удара:
1) главен - сред езерата Балатон и Веленцейто по направление на Дунафьолдвар;
2) против силите на 57-ма руска войска и българската 10-та пехотна дивизия по направление на Печ;
3) през Драва, при Долни Михоляц, против 4-ти български корпус и при Валпово против 3-та югославска войска.
Пробивът по направлението на основния удар е спрян от руските войски на 15 март. Настъплението в стика сред 57-ма руска войска и българската 10-та пехотна дивизия е спряно благодарение на 12-та пехотна дивизия. Опитът за подновяването му е спрян на 10 март. В региона на Долни Михоляц хитлеристките войски съумяват да форсират Драва и да основат предмостие с дължина 18-20 километра и дълбочина 5-6 километра. Тяхното нахлуване е спряно благодарение на две дивизии от 133-ти руски корпус. От 12 до 19 март, след яростни боеве при селата Дравасоболч, Дравапалконя, Дравачехи, благодарение на 16-та пехотна дивизия предмостието е ликвидирано, войските на Вермахта са отхвърлени на юг от Драва и защитата на българите в сектора е нормализирана. До 21 март, благодарение на български и руски елементи, 3-та югославска войска ликвидира предмостието при Валпово.
Успешното осъществяване на Дравската интервенция проваля настъпателните проекти на Вермахта, спомага за основаване на условия за настъпателната Виенска интервенция на Червената войска и по този метод форсира края на войната. Победата при Драва способства и за бойния авторитет на българската войска.
Загубите на българската войска наброяват 1614 убити, а ранените са към 2500.
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ