Държавата може да спаси бизнеса от фалити заради високите цени на тока
" Драстичното повишаване на цената на електрическата сила изключително на свободния пазар унищожава българската промишленост. Смятаме, че цената няма да се успокои. Настояваме най-малко 50% от цената, която е над пазарната, избрана от КЕВР – 119 лв., да бъдат във тип на обезщетения за стопанските консуматори, които са на свободния пазар ". Това сподели пред БНР Добри Митрев, ръководител на Българската стопанска камара (БСК), по тематиката за високите цени на тока.
По думите му, ако обстановката продължи и няма отплата от страна на страната, бизнесът е жертван на банкрути.
С коментар по тематиката в предаването " Неделя 150 " се включи и Еленко Божков, енергиен специалист, член на стратегическия съвет към президента:
" Компенсации са изцяло вероятни. Свръхцените водят до свръхпечалби. Парите могат да се вземат от облагата от дивиденти на АЕЦ " Козлодуй " и бизнесът да бъде обезщетен до март 2022 година. При битовите консуматори нещата ще наподобяват по-различно, в случай че не се преодолее вероятното нарастване на цената на тока от януари 2022 година ".
Според Божков около 1,3 милиарда лв. ще бъдат нужни за компенсиране на бизнеса, съгласно Митрев ще са нужни по-малко пари.
" Има решения, които страната може да вземе и да облекчи този потрес в цените на електрическата сила. Бизнесът ще резервира заетостта на хората, приходите им, това ще понижи инфлационния напън... Като не можем да заплащаме силата, това значи затворени предприятия, закриване на хиляди работни места, натоварване на обществената система, злополука за страната ", добави ръководителят на БСК.
Божков упорства за незабавна смяна в ръководството на Българската самостоятелна енергийна борса.
" Радикална смяна в ръководството на енергетиката... Важен миг е да се търси метод да се контракти с Европейска комисия отсрочване на прекъсването и продължение на живота на въглищната енергетика в България... България е саката откъм енергийна дипломация ".
Митрев очерта какви промени би трябвало да бъдат направени дълготрайно:
" Трябва да си отговорим ясно на въпроса дали сме част от зелената договорка. Ако сме, с какво и по кое време компенсираме този дефицит на сила, на каква цена, с какво ще заместим тези мощности като сила, с какво ще заместим работните места, с какво ще запазим своята относителна енергийна самостоятелност. На тези въпроси би трябвало да се отговори с мислене, със тактика, със периоди, с финанси отсреща ".
По думите му, ако обстановката продължи и няма отплата от страна на страната, бизнесът е жертван на банкрути.
С коментар по тематиката в предаването " Неделя 150 " се включи и Еленко Божков, енергиен специалист, член на стратегическия съвет към президента:
" Компенсации са изцяло вероятни. Свръхцените водят до свръхпечалби. Парите могат да се вземат от облагата от дивиденти на АЕЦ " Козлодуй " и бизнесът да бъде обезщетен до март 2022 година. При битовите консуматори нещата ще наподобяват по-различно, в случай че не се преодолее вероятното нарастване на цената на тока от януари 2022 година ".
Според Божков около 1,3 милиарда лв. ще бъдат нужни за компенсиране на бизнеса, съгласно Митрев ще са нужни по-малко пари.
" Има решения, които страната може да вземе и да облекчи този потрес в цените на електрическата сила. Бизнесът ще резервира заетостта на хората, приходите им, това ще понижи инфлационния напън... Като не можем да заплащаме силата, това значи затворени предприятия, закриване на хиляди работни места, натоварване на обществената система, злополука за страната ", добави ръководителят на БСК.
Божков упорства за незабавна смяна в ръководството на Българската самостоятелна енергийна борса.
" Радикална смяна в ръководството на енергетиката... Важен миг е да се търси метод да се контракти с Европейска комисия отсрочване на прекъсването и продължение на живота на въглищната енергетика в България... България е саката откъм енергийна дипломация ".
Митрев очерта какви промени би трябвало да бъдат направени дълготрайно:
" Трябва да си отговорим ясно на въпроса дали сме част от зелената договорка. Ако сме, с какво и по кое време компенсираме този дефицит на сила, на каква цена, с какво ще заместим тези мощности като сила, с какво ще заместим работните места, с какво ще запазим своята относителна енергийна самостоятелност. На тези въпроси би трябвало да се отговори с мислене, със тактика, със периоди, с финанси отсреща ".
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ