Доцент Д-р Желязко Арабаджиев завършва с отличие медицина през 1997г.

Доцент Д-р Желязко Арабаджиев приключва с отличие медицина през 1997г. в Медицински Университет „ Проф. доктор Параскев Стоянов “ в гр. Варна. В интервала 2009 – 2015г. специализира и придобива компетентност по здравна онкология в СБАЛ по Онкология, София.

Като експерт работи поредно в клиника по здравна онкология на болница „ Сити Клиник Онкологичен център “- София и поделение по здравна онкология в болница „ Аджибадем Сити Клиник Токуда “- София, а през 2019г. с конкурс е определен и за шеф на същото поделение.

През 2020г. придобива просветителна и научна степен „ Доктор “ по специалността „ Онкология “ към МУ-Варна, където сполучливо пази дисертационен труд в региона на лекуването на рак на гърдата, а през 2021 година е назначен на академична служба „ Доцент “ по специалността „ Онкология “.

Доцент Арабаджиев има и магистърска степен по специалността „ Здравен мениджмънт “ от УНСС.

От 2015г. до 2019г. е представител на Европейското сдружение по здравна онкология (ESMO) в България, а от 2019г. е член Експертен ръб по здравна компетентност „ Медицинска онкология “ към Министъра на опазването на здравето на Р България. Хоноруван помощник е към Катедра „ Пропедевтика на вътрешни заболявания “, факултет „ Медицина “ в СУ „ Св. Климент Охридски “. Председател на УС на Българското научно сдружение по Имуноонкология.

Доцент Арабаджиев е провел специализации  във водещи клиники по онкология в Израел, Белгия, Италия и Германия. Автор и съавтор на повече от 50 изявления в национални и интернационалните профилирани научни списания, взел участие е в издаването на управления, образователни книги, монографии и учебници в региона на лечение  на рак.

Автор на две монографии „ Имунотерапия и лекуване на рак на гърдата “ и „ Лекарствена токсичност от имунотерапия при лекуването на онкологичните болести “. Член на публицистични бордове на интернационалните и национални реферирани и индексирани научни издания. Главен откривател и под-изследовател в интернационалните многоцентрови клинични изпитвания. Клиничните ползи са в региона рак на гърда, рак на простата, рак на белите дробове, имунология и имуноонкология, таргетна терапия и персонализирана медицина. Член на български, европейски и американски научни сдружения по онкология.

Владее британски, съветски, италиански и гръцки език.

Всяка седмица доцент доктор Желязко Арабаджиев ще дава отговор на въпросите на читателите на " Стандарт ". Пишете ни на адрес:

- Доц. Арабаджиев, Вие сте един от водещите експерти по имуноонкология. Научната област обаче е малко позната на необятната аудитория. Какво би трябвало да знаят хората за нея?

- Моята компетентност е здравна онкология. Същността на специалността е лекарственото лекуване на злокачествените тумори, които събирателно попадат под наименованието рак. Най-чести и с най-голямо обществено значение са рак на белия дроб, на простатата, на гърдата, на дебелото черво и други туморни локализации с по-ниска периодичност на пораждане. В България за разлика от множеството страни от Европейският съюз, специалността здравна онкология, въпреки и приета в Европейски Съюз, не включва лекуване на злокачествените заболявания на кръвта (лимфоми, левкемии и др.), които са обект на специалността клинична хематология.

Правя това конкретизиране още първоначално, тъй като към момента има надълбоко недоумение в обществото, кой тип тумори от кой експерт се лекува. И тук стигаме до имуноонкологията. Това в действителност е ново направление в лекарственото лекуване на туморите, основано на модулиране с медикаменти и други артикули (вируси, ваксини), на имунната система на пациент с онкологично заболяване, тъй че да се осъществя мощен и ефикасен имунен отговор против туморните кафези.

Имунолечението, въпреки и доста авангардно от последното десетилетие, в действителност е известно от няколко епохи - така наречен токсин на Coley, прочут от 1899 година, представляващ неактивни бактерии, които въведени в тялото на пациента, провокират имунна реакция, която е ориентирана и към туморите. 1959 година се вкарва имунизацията BCG (противотуберкулозна ваксина), която също има противотуморна интензивност по вида на имунна реакция, и идваме към наши дни - 2000 година, откриването на първото моноклонално антитяло, стимулиращо имунната система против кафези на недоброкачествен кожен меланом (рак на кожата).

Сегашната имунотерапия се базира на разбирането, че туморните кафези имат характерни рецептори по повърхността си, с които се свързват с имунните кафези, като по този метод потискат интензивността им и попречват имунна реакция. Лекарствата, които блокират тези рецептори и по този начин не разрешават туморната клетка да се „ скрие “ от имунната клетка, са в основата на актуалната имунотерапия и са обект на проучване на направлението имуноонкология.

- На 3 март създадохте Българско научно сдружение по имуноонкология. Защо избрахте националния ни празник и какви цели си слага организацията?

- Изборът на датата не е инцидентен, Ние сме горди, че сме българи, които са останали да работят и творят в България и за България. На връх националния ни празник, 20 съидейници -  изтъкнати клиницисти -  имунолози, онколози, лъчетерапевти и изявени учени - се събрахме с вярата и вярата за по-успешното лекуване на рака със средствата на имуноонкологията.

Считаме, че медицината в България, въпреки и обект нерядко на (незаслужени) рецензии от обществото, е на едно високо равнище, българските експерти са съизмерими с сътрудниците си от по-развитите страни, а в частност на онкологията, смятам че в сегашния миг, разполагаме и с съвсем цялостно поръчителство с лекарствени артикули за лекуване на онкозаболяванията, с които лекуват и във водещи клиники в Европа. Всичко това, теоретичен капацитет, лечебни благоприятни условия и предпочитание за развиване в авангардна посока, предопределиха учредяването на Българското Научно Дружество по Имуноонкология (БНДИО).

- Организирахте научна конференция, на която успяхте да съберете водещите онколози в България. С какво форумът бе потребен?

- Първата научна конференция по имуноонкология, провела се в София, на 26-27 ноември 2021 година, беше едно събитие, което сверява часовниците на всички експерти, работещи в региона на имуноонкологията. По време на конференцията учени - имунолози и онколози - обсъждаха новите данни, както по повод ролята на имунитета и имунната система за пораждане на туморите, по този начин и методите за влияние с имунологични механизми в лекуването на рака.

Представени бяха повече от 30 научни отчета за истински разработки и клиничен опит в имунолечението на туморите и бяха извършени официални и неофициални полемики с най-изтъкнатите експерти от страната. За първи път бяха споделени резултати от над 6-годишно следене на пациенти с малигнен меланом на кожата, удължена преживяемост надхвърляща няколко години при пациенти с рак на белия дроб, триумфи в лекуването на рака на пикочния мехур и рака дебелото черво, някои онкозаболявания на кръвта.

Бяха показани окуражаващи и обещаващи данни за пробно приложение на така наречен онколитични вируси и ваксини. В първият случай, най-често се касае са познати вируси, като да вземем за пример човешкият херпес симплекс вирус 1, който посредством генетична трансформация, се модерира да заразява единствено туморните кафези, без да визира останалите здрави кафези в тялото на пациента, като това от своя страна води до загиване на туморните кафези, а освободените вируси още веднъж попадат в кръвообращението и заразяват други туморни кафези. В случая с противораковите ваксини, също ново и авангардно направление в имуноонкологията, става дума за ваксинални артикули основани на извлечена от туморните кафези генетична информация (ДНК и РНК) или протеини, създавани от туморите.

Ваксинацията с тези артикули, води до характерен имунитет тъкмо против туморните кафези, от които са създадени и тази специфика обезпечава цялостно и дълготрайно заличаване на клетките на рака.

Сега тематиката за вируси и ваксини е доста настояща, само че може би читателите би трябвало да знаят, че същите производители на имунизациите против COVID-19 са ангажирани с създаване и на ваксини за предотвратяване или лекуване на рака. И да завърша за конференцията по имуноонкология, би трябвало да отбележа, че беше образуване от БНДИО, само че подкрепена от Българското Онкологично Научно сдружение (БОНД) с ръководител един от най-изтъкнатите експерти по здравна онкология в страната ни проф. доктор Асен Дудов.

БОНД е онкологичното сдружение с най-дълга история в България, припознато от национални и интернационалните организации като най-голямата и авторитетна институция по онкология в страната ни. В този смисъл, за нас от БНДИО, беше особена чест поддръжката, която получихме от БОНД, а персоналното присъединяване на професор Дудов, както като ръководител на научния комитет на Конференцията, по този начин и като модератор и преподавател в научната стратегия, дефинира извънредно високата научна и научно-практическа стойност на събитието.

- При кои онкозаболявания е по-добре да се ползва имунна терапия и при кои химиотерапия?

- Само преди 10 години този въпрос нямаше да бъде задаван, тъй като всички ракови болести се лекуваха с химиотерапия. И като споделям лекуваха, в доста дребен % се постигаше изцеление или дълготраен резултат от химиотерапията.

Съвременното лекарствено лекуване на рака се учредена на правилата на персонализираната медицина. Това значи, че се търсят характерни характерности на туморите - в тяхната биология и имунни характерности - които да се нападат с медикаменти. И в случай че химиотерапията, каквото я познаваме от десетилетия, нападна всички бързо делящи се кафези, каквито безспорно са туморните, само че и тази на лигавиците на гастро-интестиналния тракт, на космените фоликули, половите кафези (сперматозиди и яйцеклетки), което води и характерната позната на всички хора токсичност - гадене, повръщане, косопад и репродуктивни проблеми, то актуалното лекуване с прицелна терапия и имунотерапия е ориентирано единствено към туморните кафези.

По този метод се защищават здравите кафези и не се следи описаната токсичност. Но не желая да кажа, че химиотерапията е забравена в актуалното лекуване на рака. Но в светлината на персонализираното лекуване, тя взе участие нерядко като добавка на имунотерапията, като двете лекаствени тактики обезпечат удължена преживяемост, надхвърляща нерядко немислимите до неотдавна 2-3 години даже при пациенти в напреднал етап на заболяването.

Като наклонност наподобява, че сме покрай времето, когато ще знаем, кои пациенти са подобаващи единствено за имунотерапия, въз основата на характерности на туморите, и кои са показани за комбинирани режими на лекуване имунотерапия с химиотерапия. - Карциномът на шийката на матката и карциномът на гърдата са болести към този момент съвсем забравени в Европа и Съединени американски щати. У нас обаче те към момента са в графата зараза. Защо? - Карциномът на маточната шийка, с помощта на скриниговите стратегии и високите равнища на имунизация на девойки (и момчета) против онкогенните разновидности на човешкият папилома вирус, поражда доста по-рядко в развитите страни. За образец във Франция, по данни на GLOBOCAN, заболяемостта от карцином на маточната шийка, е намалял от 12 на 100000 население през 1988г. до под 6 на 100000 през 2012г., до момента в който в България от равнища 14 на 100000 през 1994, в този момент се регистрира заболяемост към 20 на 100000 поданици.

За страдание не са огромни лекарствените благоприятни условия при напредналите стадии на този тип рак и респективно, предстоящата прогноза на пациентите с напреднало заболяване, най-често млади дами, е извънредно песимистична.

Лъч вяра още веднъж дава имунотерапията и при този тип рак, организират се изпитвания в напреднал етап, само че би трябвало да уточним, че все още, имунотерапията към момента не е рутинно прилагано лекуване в страната ни и в другите европейски страни.

- Коронавирусът сподели за следващ път какъв брой мощни и трайни са антиваксърските настроения в България. Именно имунизацията обаче постави завършек на рака на шийката на матката в Съединени американски щати и съвсем изкорени болестта в Европа. Какво би трябвало да се направи, с цел да се увеличи здравната просвета на българина?

- Това е комплициран и многостранен въпрос, а отговорът се корени както в равнището на опазване на здравето в страната ни, по този начин и може би в народопсихологията на популацията и като цяло в доверието на хората към медицината и опазването на здравето в България. Като доктор, изложен на всекидневен риск от среща с пациенти, които са инфектирани с Коронавирус, които имат потребност от онкологично лекуване, постоянно стоя на страната на клинично потвърдени подходи за ограничение на инфекцията.

А подобен все още е единствено имунизацията. Дори и хората да имат някакви подозрения и терзания, то би трябвало да се схване, че имунизациите против COVID-19 са към този момент най-сигурният метод да се предпазим до известна степен от заразяване, както и с най-голяма възможност да се прекара болестта по-леко и „ на крайник “ както се споделя.

Недоверието в медицината и лекарите съществува освен във връзка с имунизацията против Коронавирус само че и във връзка с онколечението и това демонстрира по-скоро генерализиран проблем, който би трябвало да бъде решаван от здравните институции в страната ни, в противоположен случай ще трансформира страната ни в ендемична зона освен за Коронавирус само че и за онкологичните болести - за рак на шийката на матката, на белия дроб и на дебелото черво. Причините са сложни и не постоянно става дума за липса на диагностични и лекарствени благоприятни условия, а по скоро на единна онкологична теория и проект за деяние за предварителна защита, профилактика и скрининг на онкологичните болести.

- Каква е ролята на персоналния доктор в предварителната защита на раковите болести и задоволително готови ли са джипитата, с цел да разпознават в точния момент признаците?

- Личните лекари са най-близо до своите пациенти и те имат най-голямата опция да предположат и насочат за диагностика едно онкологично заболяване. Обаче заради натовареност или заради по-широката диференциална диагноза на признаците, нерядко персоналните лекари пропущат ранните признаци и опцията да се насочат навременно за диагностика пациентите с тумори.

Друг аспект на значимата роля на персоналните лекари е изписването на обезболяващите средства, които всеки дееспособен доктор може да реализира. Но заради тежката администрация на този развой и неподходящите характерности на пациентите с авасирар туморен развой, като че ли персоналните лекари са абдикирали от тази активност и тя е оставена в ръцете на онколозите, макар, че е неспецифична активност.

Същевременно, бих желал да похваля сътрудниците, персонални лекари, за желанието да покачват познанията си в региона на онкологията и да са „ в час “ с последните лечебни протоколи при злокачествените тумори.