Доц. д-р Христо Паунов е роден на 16 април 1973

Доц. доктор Христо Паунов е роден на 16 април 1973 година Завършил междинното си обучение в Образцова математическа гимназия „ Акад. Кирил Попов “, а висше обучение със компетентност „ Право ” в Юридическия факултет на Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “. Вече 20 години работи в Юридическия факултет. Интересите му са главно в региона на Конституционното право. Ръководител на Магистърска стратегия „ Публична администрация “. Координира активността на Студентския клуб по Международно филантропично право към ЮФ на ПУ. Защитил дисертационен труд в Института за страната и правото при Българската академия на науките и има добита научна степен „ лекар по право “. Доцент по Конституционно право в Юридическия факултет на Пловдивския университет и заместник-декан на ЮФ в интервала 2017 – 2019 година От 27 години е доброволец в Българския Червен кръст, като понастоящем е член на Националния съвет на БЧК и заместник-председател на БЧК – Пловдив. Автор е на книгите „ Ревизия на Конституцията на Република България “ и „ Държавни знаци “. GlasNews.bg се обърна към него с въпроса какво се случва след изборния ден и какво гласят някои конституционни и законови разпореждания? - Централната изборна комисия (ЦИК) ще би трябвало в период до 8.04.2021 година включително да разгласи получените гласове и разпределението на мандатите сред партиите и обединенията. Това се прави на национално равнище, като вземат всички получени действителни гласове, подадени за съответната партия или коалиция, както в България, по този начин и в чужбина; - Имената на определените народни представители ЦИК би трябвало да разгласи най-късно до 11.04.2021 година включително Когато претендент за депутат е определен в два многомандатни изборни региона (има много претенденти - водачи на партии, които са регистрирани в две листи), той е задължен в еднодневен период документално да съобщи в ЦИК в коя листа желае да остане избран; - Пак в период до 11.04.2021 година включително партиите, обединенията и инициативните комитети би трябвало да отстраняват поставените от тях пропагандни материали. (Често сме очевидци обаче на противоположното - никой не " чисти " след себе си); - Съгласно Изборния кодекс, претендентите за народни представители, партиите, обединенията и лицето, което съставлява инициативния комитет, записали претенденти в изборите, може да оспорят законността на изборите за народни представители и на избора на депутат пред орган по член 150 алинея 1 от Конституцията (в цитираната наредба са посочени субестите, които имат право да сезират Конституционния съд) в 7-дневен период от оповестяването на решението с резултатите от изборите от ЦИК; Органът по член 150, алинея 1 от Конституцията въз основа на постъпилото оборване или по своя самодейност може да сезира Конституционния съд с стимулирано искане да се произнесе по законността на изборите за народни представители или на избора на депутат - това може да стане в период до 15 дни от оповестяване на резултатите. - Държавният глава (президентът на Републиката) привиква на първо съвещание новоизбраното Народно заседание най-късно в период до един месец от избирането на Народното събрание. Ако в посочения период президентът не свика Народното събрание, то се привиква от една пета от националните представители; - На първото съвещание на Народното събрание народните представители поставят конституционната клетва, планувана в член 76, алинея 2 от Конституцията; На същото съвещание се избира ръководител и зам.-председатели на Народното събрание; - И още нещо значимо. Съгласно член 111, алинея 2 от Конституцията, Министерският съвет подава оставка пред новоизбраното национално събрание; - Следващата стъпка, която Конституцията планува, е стартирането на процедурата по сформиране на ново държавно управление, разказана в член 99 от главния закон (там са посочени и периодите в които това става). Тук водеща роля играе презединтът, а решаващата роля е на парламента; - При три неспешни проучвателни мандата (тоест 3 несполучливи опита да се сформира Министерски съвет), според член 99,ал. 5 от Конституцията, президентът издава два указа. С единия декрет назначава служебно държавно управление, а с другия декрет разпуска националното заседание и насрочва нови парламетарни избори на избрана от него дата, само че в периода по член 64, алинея 3 от Конституцията. Така че дано се въоръжим с още малко самообладание и ще забележим напълно скоро накъде ще задуха вятърът на демокрацията.