Достъпът до публичните регистри може да бъде ограничен заради проекта за личните данни
Достъпът до обществените регистри - като Имотния, Търговския, както и до онлайн деловодствата на съдилищата може да бъде стеснен, в случай че проектопромените в Закона за отбрана на персоналните данни станат факт. За това сигнализира Програма достъп до информация (ПДИ), до момента в който представяше годишния си отчет за достъпа до информация в България. " Много е значимо да се резервира свободният достъп до обществените регистри ", разяснява юрист Александър Кашъмов от ПДИ.
С препоръчаните промени се засягат правата и отговорностите на над 7 млн. жители и към 2 млн. юридически лица. Автор на плана е Министерство на вътрешните работи. Целта е да се одобри европейският Общ правилник за отбрана на данните (GDPR), който влиза в действие на 25 май. С плана се прокарват цензура, нарушение на адвокатската и лекарската загадка, заличаване на бизнес, блокиране на правосъдното осъществяване, сигнализираха редица организации в мненията си по предложенията.
Кашъмов приказва за несъгласие сред две разпореждания в плана. Едната позволява достъп с ЕГН, а другата го лимитира. Това може да докара до погрешно пояснение и рестриктивно използване на публичността, уточни той. Това ще помогне на непрозрачността, измамите и корупцията, се споделя в мнението на ПДИ. Оправдавайки се с GDPR да вземем за пример, от Софийския градски съд отстраниха от електронното си деловодство функционалността делата да се търсят по трите имена на страната. Според Кашъмов регламентът не постанова това.
Адвокатът уточни още, че с изключение на опасността за ограничение на достъпа до обществените регистри проектозаконът крие и доста други проблеми. Най-голямото предизвикателство за законодателя е да откри точния баланс сред отбраната на персоналните данни и други съществени права. Като да вземем за пример свободата да се популяризира информация - култивиране на персонални данни за задачите на журналистическата активност, написа Сега.
Ако планът се трансформира в закон, ще бъдат наранени още адвокатската и лекарската загадка. Огромният най-малко на плануваните санкции пък визира свободата на стопанската самодейност, която е съществена полезност на Европейски Съюз. А в регламента особено е записано, че дребните предприятия не би трябвало да бъдат непропорционално засягани. Нещо, което не е регистрирано от създателите на плана.
Едва 74% от институциите са разгласили на уеб страниците си вътрешните правила за даване на достъп до социална информация, регистрираха от ПДИ. При това под половината от тях са съобразени с последните промени в закона. Съдебната власт е направила сериозна крачка обратно в достъпа до информация, регистрираха още от ПДИ. Като флагман в тази неприятна процедура беше посочен Върховният административен съд, от чийто уебсайт бяха свалени доста данни, които не са персонални. За това група публицисти водят дело в Страсбург. Сред рекомендациите на организацията е делата за достъп до информация да бъдат гледани по-бързо. Защото в този момент произнасянето на две инстанции по тях води до закъснение от 2-3 години. Накрая получената информация освен не е настояща, ами е и безполезна, изясни юрист Кирил Терзийски от ПДИ.
С препоръчаните промени се засягат правата и отговорностите на над 7 млн. жители и към 2 млн. юридически лица. Автор на плана е Министерство на вътрешните работи. Целта е да се одобри европейският Общ правилник за отбрана на данните (GDPR), който влиза в действие на 25 май. С плана се прокарват цензура, нарушение на адвокатската и лекарската загадка, заличаване на бизнес, блокиране на правосъдното осъществяване, сигнализираха редица организации в мненията си по предложенията.
Кашъмов приказва за несъгласие сред две разпореждания в плана. Едната позволява достъп с ЕГН, а другата го лимитира. Това може да докара до погрешно пояснение и рестриктивно използване на публичността, уточни той. Това ще помогне на непрозрачността, измамите и корупцията, се споделя в мнението на ПДИ. Оправдавайки се с GDPR да вземем за пример, от Софийския градски съд отстраниха от електронното си деловодство функционалността делата да се търсят по трите имена на страната. Според Кашъмов регламентът не постанова това.
Адвокатът уточни още, че с изключение на опасността за ограничение на достъпа до обществените регистри проектозаконът крие и доста други проблеми. Най-голямото предизвикателство за законодателя е да откри точния баланс сред отбраната на персоналните данни и други съществени права. Като да вземем за пример свободата да се популяризира информация - култивиране на персонални данни за задачите на журналистическата активност, написа Сега.
Ако планът се трансформира в закон, ще бъдат наранени още адвокатската и лекарската загадка. Огромният най-малко на плануваните санкции пък визира свободата на стопанската самодейност, която е съществена полезност на Европейски Съюз. А в регламента особено е записано, че дребните предприятия не би трябвало да бъдат непропорционално засягани. Нещо, което не е регистрирано от създателите на плана.
Едва 74% от институциите са разгласили на уеб страниците си вътрешните правила за даване на достъп до социална информация, регистрираха от ПДИ. При това под половината от тях са съобразени с последните промени в закона. Съдебната власт е направила сериозна крачка обратно в достъпа до информация, регистрираха още от ПДИ. Като флагман в тази неприятна процедура беше посочен Върховният административен съд, от чийто уебсайт бяха свалени доста данни, които не са персонални. За това група публицисти водят дело в Страсбург. Сред рекомендациите на организацията е делата за достъп до информация да бъдат гледани по-бързо. Защото в този момент произнасянето на две инстанции по тях води до закъснение от 2-3 години. Накрая получената информация освен не е настояща, ами е и безполезна, изясни юрист Кирил Терзийски от ПДИ.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ