Борисов даде всичко на Русия
Доскоро русофилското схващане за културната и геополитическа еднаквост на България бе следната: душата на Русия, разсъдъка на Запада. Това изказване е втръснало от повтаряне, даже „ десни “ политици постоянно го повтарят, приемайки с лекост, че българската еднаквост е исторически и същностно по-близо до съветската, в сравнение с до европейската. Но тежкото деформиране на историческия роман, с който израстват генерации българи прави сходна версия достоверна и допустима.
Това разяснява за уеб страницата „ Редута “ Владимир Шопов.
Подобно разделяне звучи успокояващо и за множеството последователи на някогашната компартия, на които се изяснява, че „ евроатлантическата принадлежност “ е в действителност тактическа, плитка, без дълбоки корени в културата и историята на страната ни и в този смисъл лишена от бъдеще. Русофилското по същността си факсимиле звучи комфортно и за „ народняшки “ партии като ГЕРБ, които се плъзгат по наличните настройки и нямат грам предпочитание да вървят против течението или да трансформират убеждения. Тези дни обаче Борисов размести описаното разделяне и на процедура го запрати напълно в полето на Русия.
В изявление за швейцарски вестник, той непосредствено съобщи: „ Изобщо не става дума за избор сред Русия и Запада: България е Европейски Съюз, България е НАТО. Историята, културата, бизнесът и традициите са едно, само че западната ориентировка е решение, което ние сме взели изрично “. С един размах, българският министър председател заличава дълбоките европейски връзки на страната, анулира основни детайли на икономическата ни действителност, цялостния исторически и обществен подтекст на развиването ни. Според тези думи, ние сме към този момент съветски не просто по силата на няколко исторически момента, а органично, в цяла поредност от съществени детайли на битието и идентичността ни. Западният избор към този момент звучи ситуативен, по-скоро плод на даден миг, в сравнение с затвърден в дълбоки и трайни учредения. Разбира се, допустимо е всичко това да бъде подминато като бърборене. Мнозина погледнаха по този начин на тези думи, поредна канонада на отвързаната мисъл и език на все по-странно звучащия Борисов. Но сходна настройка е неверна, най-малкото тъй като към думите към този момент има от ден на ден дейности, или по-точно бездействия.
Лидерът на ГЕРБ е в трайно положение на западно снишаване. От съветската анексия на Крим насам и непрекъснато възходящата ескалация в връзките сред Русия и Запада, той не е излизал от него, а в този момент стартира и непосредствено да завива на изток. Случаят „ Скрипал “ и западната реакция против следващото потребление на химическо оръжие от Башар Асад отлично илюстрират новото му положение.
За да не заеме прозападна позиция, Борисов е подготвен до нервност да „ опасява “ народонаселението с приказки за нуклеарна война, за преселение на народите, за ужаси невиждани, които ни дебнат зад ъгъла и които изискват толкоз „ баланс “ във външната политика, че в действителност с доста приказки да стоим на едно място. Борисов не обелва и дума за „ източната дипломация “ на президента Румен Радев, действителната рационализация на армията непрекъснато се отсрочва, чуваме само клишета за българската принадлежност към Европейски Съюз и НАТО. Бавно, само че напълно осезаемо и Борисов прави „ източен завой “, въпреки удобството на неговото смирение в ЕНП към момента да маскира тази маневра.
И други неща са все по-натрапчиви в държанието на премиера. Българска социалистическа партия и Радев отвориха цялостен фронт против Цветан Цветанов точно, заради неговите обвинявания за про-руските им политически ходове. Въпреки това, Борисов си мълчи и по този начин и не пази своя заместител. Дори не скри раздразнението си от него, когато Цветанов се опита да тласне държавното управление към по-западна позиция към офанзивите в Сирия. Видно е, че той даже не се тормози от последователното раздробяване на облика му на про-европейски наместник, който да избавя страната от проруските дарове на някогашната комунистическа партия. Явно и на тази игра й наближава края. Което пък слага в неуместна позиция сякаш про-европейските политици в ГЕРБ като Дончев, Бъчварова и самия Цветанов. Те ще би трябвало да решат дали в действителност ще създадат изпитание да спрат източния завой на страната или просто ще си останат бездушни наблюдаващи на „ дрийм тийма “ на Решетников и компания, който комфортно се е настанил от двете страни на бул. „ Дондуков “.
Това разяснява за уеб страницата „ Редута “ Владимир Шопов.
Подобно разделяне звучи успокояващо и за множеството последователи на някогашната компартия, на които се изяснява, че „ евроатлантическата принадлежност “ е в действителност тактическа, плитка, без дълбоки корени в културата и историята на страната ни и в този смисъл лишена от бъдеще. Русофилското по същността си факсимиле звучи комфортно и за „ народняшки “ партии като ГЕРБ, които се плъзгат по наличните настройки и нямат грам предпочитание да вървят против течението или да трансформират убеждения. Тези дни обаче Борисов размести описаното разделяне и на процедура го запрати напълно в полето на Русия.
В изявление за швейцарски вестник, той непосредствено съобщи: „ Изобщо не става дума за избор сред Русия и Запада: България е Европейски Съюз, България е НАТО. Историята, културата, бизнесът и традициите са едно, само че западната ориентировка е решение, което ние сме взели изрично “. С един размах, българският министър председател заличава дълбоките европейски връзки на страната, анулира основни детайли на икономическата ни действителност, цялостния исторически и обществен подтекст на развиването ни. Според тези думи, ние сме към този момент съветски не просто по силата на няколко исторически момента, а органично, в цяла поредност от съществени детайли на битието и идентичността ни. Западният избор към този момент звучи ситуативен, по-скоро плод на даден миг, в сравнение с затвърден в дълбоки и трайни учредения. Разбира се, допустимо е всичко това да бъде подминато като бърборене. Мнозина погледнаха по този начин на тези думи, поредна канонада на отвързаната мисъл и език на все по-странно звучащия Борисов. Но сходна настройка е неверна, най-малкото тъй като към думите към този момент има от ден на ден дейности, или по-точно бездействия.
Лидерът на ГЕРБ е в трайно положение на западно снишаване. От съветската анексия на Крим насам и непрекъснато възходящата ескалация в връзките сред Русия и Запада, той не е излизал от него, а в този момент стартира и непосредствено да завива на изток. Случаят „ Скрипал “ и западната реакция против следващото потребление на химическо оръжие от Башар Асад отлично илюстрират новото му положение.
За да не заеме прозападна позиция, Борисов е подготвен до нервност да „ опасява “ народонаселението с приказки за нуклеарна война, за преселение на народите, за ужаси невиждани, които ни дебнат зад ъгъла и които изискват толкоз „ баланс “ във външната политика, че в действителност с доста приказки да стоим на едно място. Борисов не обелва и дума за „ източната дипломация “ на президента Румен Радев, действителната рационализация на армията непрекъснато се отсрочва, чуваме само клишета за българската принадлежност към Европейски Съюз и НАТО. Бавно, само че напълно осезаемо и Борисов прави „ източен завой “, въпреки удобството на неговото смирение в ЕНП към момента да маскира тази маневра.
И други неща са все по-натрапчиви в държанието на премиера. Българска социалистическа партия и Радев отвориха цялостен фронт против Цветан Цветанов точно, заради неговите обвинявания за про-руските им политически ходове. Въпреки това, Борисов си мълчи и по този начин и не пази своя заместител. Дори не скри раздразнението си от него, когато Цветанов се опита да тласне държавното управление към по-западна позиция към офанзивите в Сирия. Видно е, че той даже не се тормози от последователното раздробяване на облика му на про-европейски наместник, който да избавя страната от проруските дарове на някогашната комунистическа партия. Явно и на тази игра й наближава края. Което пък слага в неуместна позиция сякаш про-европейските политици в ГЕРБ като Дончев, Бъчварова и самия Цветанов. Те ще би трябвало да решат дали в действителност ще създадат изпитание да спрат източния завой на страната или просто ще си останат бездушни наблюдаващи на „ дрийм тийма “ на Решетников и компания, който комфортно се е настанил от двете страни на бул. „ Дондуков “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ