Светът е корумпиран и се върти от мръсни пари
"Досиетата FinCen " - следващата депресираща история, която онагледява в какъв брой подкупен свят живеем, а България, въпреки и дребна, е парченце от него.
Накратко: въпросните досиета са от осведомителния масив на Мрежата за битка с финансовите измами към Министерството на финансите на Съединени американски щати. Пътят им минава през щатската медия Buzzfeed, която ги предава на Международния консорциум на проверяващите публицисти (ICIJ).
Става дума за масив от над 2000 отчета за съмнителни финансови транзакции и ролята на водещи европейски и международни банки, които са обслужвали олигарси, нарушители и терористи, макар заплахата службите да стартират наказателно гонене против тях.
Общата стойност на транзакциите, за които е налична информация, е 2 трилиона $, само че изтеклите документи съставляват
оскъдна част от всички сигнали,
които постъпват в профилираното звено на американското финансово министерство.
Важно конкретизиране е, че това са единствено сигнали, които самите банки са подавали към FinCEN. И става дума само за интервенции в американски долари, което прави мащаба на евентуалните провинения доста по-голям.
Репутацията на банките е мощно наранена, тъй като разумно изниква въпросът за какво, откакто са забелязали нередности, те са си затваряли очите и не са блокирали съмнителните парични прехвърляния.
В идващите месеци се чакат нови и нови разкрития от досиетата, а комбинацията от този скандал и работата в изискванията на световна икономическа рецесия изправят банките пред нови провокации.
„ Приносът “ на България към този момент е непретенциозен
Страната ни участва на в следствието на Международния консорциум на проверяващите публицисти с транзакции, маркирани като съмнителни, на стойност над 62 млн. $ за интервала 2000-2017 година. В изтеклите документи участват имената на три български банки - „ Инвестбанк “, „ Пиреос Банк България “ (от ноември 2019 година част от "Юробанк България ") и "Насърчителна банка " (през април 2008 година тя бе преименувана на Българска банка за развитие).
Другата българска диря е оставена от печално известната "криптокралица " - Ружа Игнатова. От 2017 година тя е в неопределеност, а от 2018 година е обект на престъпни следствия. В Съединени американски щати тя и брат й са с повдигнати обвинявания за ръководители на многомилиардна пирамидална скица за продажба на измамническата криптовалута OneCoin. Българската прокуратура също се ангажира по случая, само че към момента няма изясненост за нейните дейности.
България е упомената в над 90 отчета, а уеб сайтът "Биволъ ", който е част от Международния консорциум на проверяващите публицисти, дава обещание в идващите дни и седмици да изплуват още имена, и то на доближени до сегашната власт. Засега българските институции се дистанцират от тематиката, само че поради нажежената политическа конюнктура в страната, най-после може да се окажат забъркани във взривоопасен коктейл.
Проблемите с прането на пари
у нас не са от през вчерашния ден. Преди няколко месеца Европейският съвет за следващ път издаде рекомендация към България за дейно следствие на прането на пари. Това е част и от уговорките ни за присъединение към еврозоната, наред с неофициалните критерии като промяна на правосъдната система и битка с проведената престъпност.
В последните няколко години образците, наподобяващи историята с досиетата "FinCen " у нас, са няколко. Най-пресният е от юни тази година, когато прокуратурата изнесе името на една от водещите банки с задграничен притежател, опериращи в България - УниКредит Булбанк, в сагата към хазартния необут Васил Божков.
Елитният бежанец на два пъти разгласява в обществените мрежи банкови извлечения от своята сметка. Те демонстрират, че за няколко години Божков е изтеглил от сметката си 67 млн. лв..
Държавното обвиняване твърдеше, че въпросната банка "не е уведомявала САД "Финансово разузнаване " при осъществяване на заплащания на суми над 30 хиляди лева, според Закона за ограниченията против изпирането на пари ". От кредитната институция обаче оповестиха, че постоянно са съдействали на службите, предоставяйки всички изисквани документи, информации и доклади.
Тази история на процедура сподели, че казусът у нас идва не толкоз от банките, а по-скоро от успеваемостта на институциите при следствието на прането на пари.
Друг явен проблем е, че Европа постоянно отвръща погледа си, когато става дума за България, а в някои обособени случаи Европейски Съюз прави откровени безобразия. Например през 2019 година в отчета на Европейската комисия бе записано, че евентуални финансови закононарушения не се проверяват качествено.
"Две трети от съмнителните преводи, докладвани от финансовите институции в дирекция "Финансово разузнаване ", включват локални политически фигури, само че към тези случаи не се подхващат нужните правораздавателни дейности ", обясниха тогава от Брюксел, което разумно бе разтълкувано като гласовит пестник против работата на българските служби.
Впоследствие обаче управляващите ни влязоха в разговор с Еврокомисията и се стигна до такава степен, че тя поправя отчета си, който зазвуча надалеч по-оптимистично. В променения текст изразът "2/3 " бе сменен с "определен брой ", което пък бе последвано от констатацията: "по този метод се удостоверява напредъкът на българските институции във връзка с битката с изпирането на пари ".
Дори Германия не е цвете
Скандалът "FinCen " е индикативен, че международни водачи като Съединени американски щати, Англия и Германия също веят бялото знаме пред закононарушенията, свързани с прането на пари. Точно по тази причина „ гимнастиките “ на Европейската комисия с поправките на отчетите към този момент не наподобяват по никакъв начин изненадващи.
В следствието на Международния консорциум на проверяващите публицисти (ICIJ) са представени банкови колоси като HSBC, Bank of New York Mellor и Deutsche Bank, които са и едни от най-големите кореспондентски банки в света, през които годишно минават милиони валутни прехвърляния.
Смайваща за обществото, само че не и за специалистите, е информацията на Buzzfeed, че единствено през Deutsche Bank са минали съмнителни транзакции на стойност над 1.3 милиарда $. Разследването демонстрира, че всички системи за сигурност в банката са се провалили, разясняват и немските медии.
Любопитно е дали освен това състояние може да се гледа на Берлин като на пример за почтеност, бистрота и непоквареност. Същото важи и за Съединени американски щати, и за Русия, чиито олигарси елегантно са заобикаляли западните наказания, ограничаващи финансовите им прехвърляния.
Тъжният извод от абсурда "FinCEN "
е, че парите не миришат - без значение дали те са от търговия с акции на Уолстрийт или идват като паричен трансфер от дребна локална банка.
След Paradise Papers от 2017 година и Panama Papers от 2016 година, FinCEN е следващият теч на данни, който ни демонстрира, че просто светът е подкупен и парите го ръководят, без значение по какъв метод са добити и дали се употребяват за наркотрафик или тероризъм.
Накратко: въпросните досиета са от осведомителния масив на Мрежата за битка с финансовите измами към Министерството на финансите на Съединени американски щати. Пътят им минава през щатската медия Buzzfeed, която ги предава на Международния консорциум на проверяващите публицисти (ICIJ).
Става дума за масив от над 2000 отчета за съмнителни финансови транзакции и ролята на водещи европейски и международни банки, които са обслужвали олигарси, нарушители и терористи, макар заплахата службите да стартират наказателно гонене против тях.
Общата стойност на транзакциите, за които е налична информация, е 2 трилиона $, само че изтеклите документи съставляват
оскъдна част от всички сигнали,
които постъпват в профилираното звено на американското финансово министерство.
Важно конкретизиране е, че това са единствено сигнали, които самите банки са подавали към FinCEN. И става дума само за интервенции в американски долари, което прави мащаба на евентуалните провинения доста по-голям.
Репутацията на банките е мощно наранена, тъй като разумно изниква въпросът за какво, откакто са забелязали нередности, те са си затваряли очите и не са блокирали съмнителните парични прехвърляния.
В идващите месеци се чакат нови и нови разкрития от досиетата, а комбинацията от този скандал и работата в изискванията на световна икономическа рецесия изправят банките пред нови провокации.
„ Приносът “ на България към този момент е непретенциозен
Страната ни участва на в следствието на Международния консорциум на проверяващите публицисти с транзакции, маркирани като съмнителни, на стойност над 62 млн. $ за интервала 2000-2017 година. В изтеклите документи участват имената на три български банки - „ Инвестбанк “, „ Пиреос Банк България “ (от ноември 2019 година част от "Юробанк България ") и "Насърчителна банка " (през април 2008 година тя бе преименувана на Българска банка за развитие).
Другата българска диря е оставена от печално известната "криптокралица " - Ружа Игнатова. От 2017 година тя е в неопределеност, а от 2018 година е обект на престъпни следствия. В Съединени американски щати тя и брат й са с повдигнати обвинявания за ръководители на многомилиардна пирамидална скица за продажба на измамническата криптовалута OneCoin. Българската прокуратура също се ангажира по случая, само че към момента няма изясненост за нейните дейности.
България е упомената в над 90 отчета, а уеб сайтът "Биволъ ", който е част от Международния консорциум на проверяващите публицисти, дава обещание в идващите дни и седмици да изплуват още имена, и то на доближени до сегашната власт. Засега българските институции се дистанцират от тематиката, само че поради нажежената политическа конюнктура в страната, най-после може да се окажат забъркани във взривоопасен коктейл.
Проблемите с прането на пари
у нас не са от през вчерашния ден. Преди няколко месеца Европейският съвет за следващ път издаде рекомендация към България за дейно следствие на прането на пари. Това е част и от уговорките ни за присъединение към еврозоната, наред с неофициалните критерии като промяна на правосъдната система и битка с проведената престъпност.
В последните няколко години образците, наподобяващи историята с досиетата "FinCen " у нас, са няколко. Най-пресният е от юни тази година, когато прокуратурата изнесе името на една от водещите банки с задграничен притежател, опериращи в България - УниКредит Булбанк, в сагата към хазартния необут Васил Божков.
Елитният бежанец на два пъти разгласява в обществените мрежи банкови извлечения от своята сметка. Те демонстрират, че за няколко години Божков е изтеглил от сметката си 67 млн. лв..
Държавното обвиняване твърдеше, че въпросната банка "не е уведомявала САД "Финансово разузнаване " при осъществяване на заплащания на суми над 30 хиляди лева, според Закона за ограниченията против изпирането на пари ". От кредитната институция обаче оповестиха, че постоянно са съдействали на службите, предоставяйки всички изисквани документи, информации и доклади.
Тази история на процедура сподели, че казусът у нас идва не толкоз от банките, а по-скоро от успеваемостта на институциите при следствието на прането на пари.
Друг явен проблем е, че Европа постоянно отвръща погледа си, когато става дума за България, а в някои обособени случаи Европейски Съюз прави откровени безобразия. Например през 2019 година в отчета на Европейската комисия бе записано, че евентуални финансови закононарушения не се проверяват качествено.
"Две трети от съмнителните преводи, докладвани от финансовите институции в дирекция "Финансово разузнаване ", включват локални политически фигури, само че към тези случаи не се подхващат нужните правораздавателни дейности ", обясниха тогава от Брюксел, което разумно бе разтълкувано като гласовит пестник против работата на българските служби.
Впоследствие обаче управляващите ни влязоха в разговор с Еврокомисията и се стигна до такава степен, че тя поправя отчета си, който зазвуча надалеч по-оптимистично. В променения текст изразът "2/3 " бе сменен с "определен брой ", което пък бе последвано от констатацията: "по този метод се удостоверява напредъкът на българските институции във връзка с битката с изпирането на пари ".
Дори Германия не е цвете
Скандалът "FinCen " е индикативен, че международни водачи като Съединени американски щати, Англия и Германия също веят бялото знаме пред закононарушенията, свързани с прането на пари. Точно по тази причина „ гимнастиките “ на Европейската комисия с поправките на отчетите към този момент не наподобяват по никакъв начин изненадващи.
В следствието на Международния консорциум на проверяващите публицисти (ICIJ) са представени банкови колоси като HSBC, Bank of New York Mellor и Deutsche Bank, които са и едни от най-големите кореспондентски банки в света, през които годишно минават милиони валутни прехвърляния.
Смайваща за обществото, само че не и за специалистите, е информацията на Buzzfeed, че единствено през Deutsche Bank са минали съмнителни транзакции на стойност над 1.3 милиарда $. Разследването демонстрира, че всички системи за сигурност в банката са се провалили, разясняват и немските медии.
Любопитно е дали освен това състояние може да се гледа на Берлин като на пример за почтеност, бистрота и непоквареност. Същото важи и за Съединени американски щати, и за Русия, чиито олигарси елегантно са заобикаляли западните наказания, ограничаващи финансовите им прехвърляния.
Тъжният извод от абсурда "FinCEN "
е, че парите не миришат - без значение дали те са от търговия с акции на Уолстрийт или идват като паричен трансфер от дребна локална банка.
След Paradise Papers от 2017 година и Panama Papers от 2016 година, FinCEN е следващият теч на данни, който ни демонстрира, че просто светът е подкупен и парите го ръководят, без значение по какъв метод са добити и дали се употребяват за наркотрафик или тероризъм.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ