„Дошло е време да не трябва да се робува на

„ Дошло е време да не би трябвало да се робува на историята – както и на границите. Границите се бришат. Народите би трябвало да бъдат близки.

Едно дърво, в случай че няма корен – то ще се изсуши, то няма да има лист “, споделя Раде Стойчич, сръбски публицист.

През 2005 година той стартира да изследва европейските села. Успява да обиколи над 150, само че постоянно е живял в село Велики извор, Сърбия.

Заедно със сина му стартират да изследват Велики извор. Търсениятa им ги водят до вълнуващо сходство на език, просвета и традиции сред едно българско и две сръбски села – с. Дубле, с. Велики извор и с. Голям извор.



За българската връзка и близостта на селата двамата описват в документален филм.

От дребното непокътнати исторически обстоятелства се знае, че Велики извор е учредено от 3 етнически групи – косовци, тетовци и преселници от Тетевенско, главно от българското село Голям извор.



Според легендата църквата в селото разделя горния от долния край, където живеели Тетевенци. Смята се, че точно те са оказали най-голямо въздействие на езика, бита и културата в селото.

„ Интересно е, че границата е трябвало да слиза от Връшка чука към Тимок и те да останат в България. Още от турско време обаче, това е било едно доста богато село, което се е занимавало с конярство. Тогава княз Милош е споделил:„ Давам 4 села, само че Велики Извор би трябвало да бъде в Сърбия по стопански аргументи ". Той е подкупвал турците, а на доста места е и променял границата с малко и по този метод Велики Извор е попаднал тук. Истинско знамение е по какъв начин това село е консервирало своята просвета. Те и до ден сегашен пазят своя диалект, който е якавски, а всички към тях са екавци. Това ясно демонстрира техния генезис “, изяснява етнологът и антрополог Деян Кърстич от Зайчар.

Корените си търси и различен член на фамилията – племенникът на Раде. Той основава и съдружие, с помощта на което трите села няколко години преди пандемията гостуват едни на други. Раде-младши стартира постоянно да пътува до България и през днешния ден, когато беседва с българи смесва изворския с българския език.

Семейство Радич стига и до друго село – Дубле, основано от преселници от Велики извор.



Днес има над 1000 поданици. По-голямата част от дамите в селото са домакини, а мъжете работят в цех за металообработка. Много от старите къщи през днешния ден са актуализирани. Има дълги прави и чисти улици. Все още се раждат деца. Говорът, обичаите и фолклора са непокътнати доста по-добре даже от Велики извор.

Венцислав Велчев е ръководител на съдружие „ Клуб Голям извор “ в София. Днес живее в с. Голям извор, а за първи път посещава великоизворчани в Сърбия през 2016 година Политиката е безсилна, когато има човешки връзки, счита Велчев.



Нито България, нито Сърбия имат искания за говора и идентичността на хората от селата Велики извор и Дубле. Те са считани за явления, наричани са „ езикови острови “ на Балканите. Етническата разноцветност в тях притегля редица етнолози, лингвисти и антрополози.