Големият пожар на трайното прегаряне
Дори преди пандемията да даде началото на така наречен „ Голямо овакантяване “, бърнаутът измежду най-отдадените чиновници към този момент беше сериозен проблем. През последните няколко години обаче чиновниците в разнообразни промишлености претърпяха незабравим спад на морала и все по-често напущат работа в търсене на нещо по-добро. В доста случаи опитите недоволството на чиновниците да се потуши с
бонуси или спомагателен отпуск не носят резултати. Как тогава стои зад тази рецесия на пазара на труда и мениджърите и чиновниците могат да се адресират неудовлетворението на работното място по по-смислен метод?
За да намеря отговора на тези въпроси, приказвах с Людмила Праслова и Фийби Гавин предходната седмица на 8-ия годишен фестивал за нововъведения на Fast Company в Ню Йорк. Праслова е професор по организационна логика на психиката в Vanguard University в Южна Калифорния. Гавин е коуч по водачество, профилиран в кариерни тактики и бизнес договарянията. Тя е и изпълнителен шеф на гения и развиването във Vox.com.
Какво тъкмо съставлява бурнаута?
И двамата дадоха ясно да се разбере, че има разлика сред същинско прегаряне и умората от правене на нещо. „ Трябва да мислим за бърнаута като за хронично привършване “, споделя Праслова. „ Това в действителност е въпрос на човешка резистентност. Ако сечете повече дървета, в сравнение с засаждате, ще загубите гората. Вие отнемате повече сила от индивида, в сравнение с ви е разрешено “, споделя тя.
Гавин показва, че всичко опира до установяване на това къде вие или вашият чиновник попадате в спектъра - дали сте неангажирани с работата, дали сте на път да прегреете или към този момент страдате от бурнаут? Решението на всеки един от тези проблеми е друго, тъй че неправилния метод към тях може да има противоположен резултат.
Гавин смята бърнаута за учредителен проблем, който би трябвало да бъде прегледан неотложно от водачите по същия метод, по който те биха подходили към други рискове за сигурността на работното място. Неудовлетвореността от работата обаче е нещо, което зависи от служителя, изяснява тя.
„ Когато става дума за неангажираност с работата, би трябвало сами да се застъпите за себе си пред вашите ръководители и да кажете нещо от рода на: „ Това е работата, която правя с възторг, а това е онази, която не ме въодушевява и ангажира. Има ли нещо, което можем да създадем, с цел да поправяме условията на моята работа, тъй че да е в по-голямо сходство с нещата, които в действителност ме вълнуват и в които в действителност желая да вложа силата? “
Често фирмите се стремят да разрешат проблемите на прегарянето и неангажираността с даване на повече свободно време или по еластичен график на работа, което на пръв взор може да наподобява като положително решение. В доста случаи обаче в това решение не се влага доста мисъл.
„ Гъвкавото работно време оказва помощ единствено до избрана степен. Ако вашият избор е по кое време тъкмо ще изработите тези 70 или 80 работни часа, това не е същинска оферта. Пълноценната договорка включва управляемото работно натоварване “, споделя тя.
Разногласие или конлфикт
Много хора може да объркат неангажираността с бърнаута, само че Праслова и Гавин дават акцент и на трети проблем - морална щета, която остава под радара на доста водачи, само че е по-малко рискова от бърнаута. „ Прегарянето е фундаментално въпрос на сила “, споделя Праслова. „ Моралната щета е концепцията, че вършиме нещо, което е срещу вашите морални и срещу вашата съвест. Основната концепция е „ Захванах се с тази работа, с цел да оказвам помощ на хората, само че в последна сметка върша нещо, което опонира на моите полезности “. Това може да бъде доста нездравословно. … Понякога може да имате морална контузия, само че не и прегаряне. Понякога можеш да страдате и от двете. ”
Гавин уточни, че има разлика сред това да бъдеш неангажиран от работата си - това, за което хората постоянно приказват, и това да си в спор с работата си, или т.нар морална щета. „ Ако сте изгубили връзка с вашите полезности, имате няколко благоприятни условия “, споделя тя. „ Можете да намерите друга работа, която ви дава опция да сте по-близо до тези полезности, или да се фокусирате върху тях в персоналния си живот. Съвсем друга е обстановката, когато работата ви принуждава да се държите по метод, който опонира на вашите полезности. Тази обстановка може да се позволи единствено със промяна на работата “, споделя тя.
…………..
Кейтлин Дейвис за
Превод и редакция: Георги Георгиев 
