Допълнителните въпроси, които мониторинговата група за демокрация на ЕС изпрати

...
Допълнителните въпроси, които мониторинговата група за демокрация на ЕС изпрати
Коментари Харесай

Елена Йончева: Допълнителните въпроси от ЕС са поредният предупредителен сигнал от Брюксел за състоянието на върховенството на закона в България


Допълнителните въпроси, които мониторинговата група за народна власт на Европейски Съюз изпрати на българското държавно управление, са следващият сигнален сигнал за положението на върховенството на закона в България. Това разяснява Елена Йончева, евродепутат от групата на социалистите и демократите, и член на мониторинговата група за народна власт, господство на закона и главните права.

На 28 август 2020 година и на 8 януари 2021 година групата провежда чувания на представители на български институции. И в двата случая министър председателят Бойко Борисов отхвърли да се яви. Нещо, което преди него не си е разрешавал нито един министър-председател. На първото съвещание той изпрати вицепремиера Екатерина Захариева и зам.-министъра на правораздаването Десислава Ахладова, а на второто – само зам.-министъра на правораздаването Евгени Стоянов. И след съвещанието през август м.г. евродепутатите приготвиха уточняващи въпроси, само че отговорите не удовлетвориха групата.

Сега спомагателните писмени въпроси са общо 14, осем от които са ориентирани към вицепремиера и към министъра на правораздаването, а останалите към основния прокурор и неговите заместници. От Екатерина Захариева и Десислава Ахладова се чака да показват елементи от държавната стратегия, призната в отговор на рецензиите в годишния отчет за върховенството на закона, направен от Европейската комисия. Те би трябвало да кажат дали са съветвали авансово ограниченията с юридически или с неправителствени организации, както и по какъв начин ще се организира публичното им разискване. Попитани са дали се възнамеряват промени, с цел да се ограничи голямата власт на основния прокурор върху работата на останалите прокурори. Как считат да подобрят плурализма в медиите и да подсигуряват сигурността на публицистите, както и дали ще подхващат дейности, с цел да усилят прозрачността на собствеността на медиите. Евродепутатите желаят държавното управление да им даде лист на медиите, които са получавали средства от европейските фондове.

Не е пропуснат и опитът на държавното управление да сътвори нова конституция, показан от ръководещите на полемиката през август като единственият вид, с цел да се реализира правосъдна промяна. Как държавно управление приема, че този опит се провали, откакто Венецианската комисия разкритикува освен множеството оферти, само че и самия метод – без публични съвещания, без необятни диспути, питат от Брюксел. Евродепутатите напомнят, че планът за конституция не получи поддръжка нито от опозицията, нито от неправителствения бранш и в края на 2020 година пропадна дефинитивно.

Представителите на Европейския парламент означават, че очевидно България няма желание да анулира „ златните паспорти “ - предлагането на поданство против вложения, само че дали не счита да приключи „ златните визи “.

Не са пропуснати и идните избори, в които би трябвало да се гласоподава с машини. Готови ли сте да допуснете самостоятелен одит на машините, питат евродепутатите държавното управление.

Прокуратурата би трябвало да каже до каква степен е стигнало следствието на така наречен Барселонагейт за хипотетично пране на пари, в което е забъркан министър председателят Бойко Борисов. В Испания тече следствие и българските институции чакат информация по него, само че в това време какво се прави в София, поради, че първо сигналът е подаден в България, интересуват се евродепутатите. Те желаят да знаят и дали се работи по случаите с изтеклите в общественото пространство видео и аудио записи, както и фотоси на министър-председателя и жилището му, на които се виждат златни кюлчета и евро банкноти, в подтекста на казаното от самия Бойко Борисов, че има черен пазар за компромати в България. Ако има следствие, на какъв стадий е то, питат те.

От Брюксел желаят повече детайлности от работата на прокуратурата във връзка с аудиозаписа с гласа на премиера, публикуван през юни 2020 година След като заключението е, че записът е достоверен, само че не е осъществено закононарушение, значи ли това, че техническата експертиза в България потвърждава, че гласът е на Бойко Борисов, питат европейските депутати. С оглед на огромния обществен интерес към случая и като се има поради, че прокуратурата по други случаи от огромен публичен интерес разгласява информация за работата си, дали ще визиите техническата експертиза и дейностите, подхванати по този съответен проблем, интересуват се те. Установили ли сте хората, с които министър председателят приказва, проверявате ли опит за търговия с въздействие, са други от въпросите.

Европейските депутати чакат прокуратурата да разяснява регистъра със случаи на несъразмерен напън върху работата й, в който изненадващо са включени както отчети на Европейската комисия, по този начин и изявления на високопоставени представители на правосъдната власт, както се твърди в изявления в медиите. От Екологичен потенциал търсят съответен отговор на въпроса от кого е назначен основният прокурор и пред кого се регистрира.

Фактът, че мониторинговата група продължава да задава въпроси значи, че европейските депутати нямат желание да се откажат от детайлното наблюдаване на обстановката в България, колкото и държавното управление в София да се пробва да затруднява разговора, разяснява още Елена Йончева. Тя напомни, че в пълномощията на групата е да инициира задачи за изследване на проблемите на място, само че поради обстановката с COVID-19 към този момент се употребяват другите принадлежности за работа. Анализите и заключенията на групата могат да станат част от документите, въз основа на които Европейският парламент прави оценка спазването на върховенството на закона в държавите-членки.
Източник: duma.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР