Кантарджиев: Заболеваемостта от скарлатина и варицела се връща донякъде на предпандемичните нива
Донякъде сме се върнали на предпандемичните равнища. Заболеваемостта от скарлатина и варицела у нас е малко над междинните равнища за последните години.
Това отбеляза в понеделник заран по Нова тв консултантът по здравните въпроси към Столичната община проф. Тодор Кантарджиев.
В България повече от 100 години се води статистика за скарлатината, уточни той. Рекордът е през 1972 година, когато е имало 28 500 случая. До момента тази година заболелите са над 3600.
" Като ги съпоставим с интервала, когато имаше маски, са доста случаите, само че си има причина по тази причина. През 1972 година върхът се дължеше на един факт - беше излязъл един антибиотик по лиценз и ни лекуваха гърлото с него, а микробът на ангината беше безусловно устойчив на него ", изясни Кантарджиев, с цел да подчертае какъв брой значимо е вярното лекуване.
Според него аргументите за настоящия растеж на случаите по отношение на предходната година, с изключение на ограниченията, съпътстващи коронавирусната зараза, са свързани и със " занемарена антибиотична политика и болните не се лекуват с най-правилните антибиотици ".
" Скарлатина се лекува с пеницилини и с цефалоспорини първа генерация ", напомни той. " Второ: занемарени знания на лекарите за това заболяване, тъй като чух странни неща. Скарлатината си е шарка, а всичко друго са стрептококови инфекции, които могат да бъдат ужасяващи ”, добави той.
Най-уязвимата на скарлатина група са децата в детските градини и в дребните класове в учебните заведения. Затова и Кантарджиев акцентира, че най-важното е контролът в детските заведения.
" Заслужава си, когато има случай в групата или класа, да се създадат бързите проби. Да се види има ли стрептококи в гърлото на детето ", сподели той.
Според него е значим в такива обстановки да има скрининг с бързи проби в дребните класове на учебните заведения, тъй като сред 10 и 15% от децата са носители на бактерията, която предизвиква скарлатина, без да развият заболяването.
Професорът посочи, че 20 дни след скарлатина или ангина, породена от стрептококи, могат да се появят затруднения.
" Едното е забравеният ревматизъм, при който при 60% от болните се визира сърцето, при останалите - ставите. Може да засегне с изключение на сърцето и мозъка. Ние сме ги позабравили тези неща ", добави той.
Скарлатината е бактериална зараза и за нея няма ваксина, преди откриването на антибиотиците (на пеницилина по-точно) стрептококите са причинителите на доста от смъртните случаи - при открити рани и така нататък
След ковид в този момент имаме един взрив на варицела, означи още Кантарджиев. Според него това е било предстоящо и е можело да се планува стратегия за безвъзмездна имунизация на деца против варицела, по избор. Ваксината в този момент е целесъобразна, акцентира той. Варицелата при неболедувалите е по-заразна от скарлатината, само че тя е рискова повече, в случай че се болестите от нея към този момент като възрастен.
Още по темата
Това отбеляза в понеделник заран по Нова тв консултантът по здравните въпроси към Столичната община проф. Тодор Кантарджиев.
В България повече от 100 години се води статистика за скарлатината, уточни той. Рекордът е през 1972 година, когато е имало 28 500 случая. До момента тази година заболелите са над 3600.
" Като ги съпоставим с интервала, когато имаше маски, са доста случаите, само че си има причина по тази причина. През 1972 година върхът се дължеше на един факт - беше излязъл един антибиотик по лиценз и ни лекуваха гърлото с него, а микробът на ангината беше безусловно устойчив на него ", изясни Кантарджиев, с цел да подчертае какъв брой значимо е вярното лекуване.
Според него аргументите за настоящия растеж на случаите по отношение на предходната година, с изключение на ограниченията, съпътстващи коронавирусната зараза, са свързани и със " занемарена антибиотична политика и болните не се лекуват с най-правилните антибиотици ".
" Скарлатина се лекува с пеницилини и с цефалоспорини първа генерация ", напомни той. " Второ: занемарени знания на лекарите за това заболяване, тъй като чух странни неща. Скарлатината си е шарка, а всичко друго са стрептококови инфекции, които могат да бъдат ужасяващи ”, добави той.
Най-уязвимата на скарлатина група са децата в детските градини и в дребните класове в учебните заведения. Затова и Кантарджиев акцентира, че най-важното е контролът в детските заведения.
" Заслужава си, когато има случай в групата или класа, да се създадат бързите проби. Да се види има ли стрептококи в гърлото на детето ", сподели той.
Според него е значим в такива обстановки да има скрининг с бързи проби в дребните класове на учебните заведения, тъй като сред 10 и 15% от децата са носители на бактерията, която предизвиква скарлатина, без да развият заболяването.
Професорът посочи, че 20 дни след скарлатина или ангина, породена от стрептококи, могат да се появят затруднения.
" Едното е забравеният ревматизъм, при който при 60% от болните се визира сърцето, при останалите - ставите. Може да засегне с изключение на сърцето и мозъка. Ние сме ги позабравили тези неща ", добави той.
Скарлатината е бактериална зараза и за нея няма ваксина, преди откриването на антибиотиците (на пеницилина по-точно) стрептококите са причинителите на доста от смъртните случаи - при открити рани и така нататък
След ковид в този момент имаме един взрив на варицела, означи още Кантарджиев. Според него това е било предстоящо и е можело да се планува стратегия за безвъзмездна имунизация на деца против варицела, по избор. Ваксината в този момент е целесъобразна, акцентира той. Варицелата при неболедувалите е по-заразна от скарлатината, само че тя е рискова повече, в случай че се болестите от нея към този момент като възрастен.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ