Докато в района на Персийския залив се засилват въоръжените противопоставяния,

Докато в региона на Персийския залив се ускоряват въоръжените противодействия, американските несъгласия въвличат света в следващия спор. Всичко стартира с излизането на Съединени американски щати от Иранската нуклеарна договорка , откакто през май 2018 година Тръмп обезсмисли напъните на международната общност за постигането на мир. Иранската договорка е призната с помощта на консенсуса сред непрекъснатите членове на Съвета по сигурността на Организация на обединените нации, Европейския съюз и Иран. Излизането на Съединени американски щати развълнува целия свят, само че никой не можеше да планува, че единствено една година по-късно американо-иранските връзки ще слагат района на Персийския залив на границата на следващата огромна война. Това написа в собствен разбор The Nation (Пакистан).
Интересно, че съветникът на Тръмп по държавната сигурност Джон Болтън зае своя пост на 9 април 2018 година и единствено за месец съумя да убеди президента да напусне договорката. Във Вашингтон Болтън има репутацията на ястреб. Неговата обичана формула на взаимоотношение с другите страни е промяната на режима. Той беше последовател на подобен метод в Куба, Иран, в Северна Корея, Йемен, Сирия, Либия и даже Венецуела. Болтън от групата на вашингтонските неоконсерватори и старши теоретичен помощник към Института на американското предприемачество, както и регулярен аналитик за Fox news. Разбира се, напрежението в района на Персийския залив може да бъде обвързвано и с предизборното заричане на Тръмп да напусне иранската нуклеарна договорка, само че основен фактор, подтикнал администрацията на Тръмп към настоящето развиване на нещата, е точно Джон Болтън. 
Преди да се изброят вероятните сюжети за развиването на спора в района, би трябвало да се огледа стратегическата география на Персийския залив. Той съставлява продълговат водоем на север, от който се намира Иран, а на юг арабските страни: Оман, Катар, Кувейт, ОАЕ и Саудитска Арабия. Ормузският проток образува гърло на бутилка, отделяща Персийския залив от Оманския. Минималната широчина на Ормузкия проток е 35 благи или на езика на военните - това е разстояние " хвърлен камък ". Ежедневно посредством Ормузския проток минават към една трета от нефта, транспортиран по море. Това значи, че блокадата на морския трафик в залива може да предизвика колапс на енергийните доставки в света и растежът на цените на нефта да се повиши до галактически стойности.
През последните няколко месеци наблюдавахме стратегическите маневри на Съединени американски щати и техните съдружници, от една страна, ( Саудитска Арабия , ОАЕ и Израел)  - и Иран, от друга. Тъй като от 2 май Съединени американски щати повече не дават на Индия, Китай, Турция и Япония отсрочвания по износа на петрол от Иран, Техеран се оказа под оптимален стопански и дипломатически напън.
За собствен смут иранците откриха, че техният мощен съдружник и строител на пристанище " Чабахар " Индия отхвърлиха им помогне и се причисли към санкционния режим на Съединени американски щати. Това беше предшествано от известие за сериозна опасност за ползите на Съединени американски щати в района, след което администрацията на Тръмп пристъпи към преместването в района на Залива на бойни единици, като авионосеца " Ейбрахам Линкълн " и стратегически бомбардировач. Съединени американски щати имат своите военни бази тук и в Афганистан, а такива съдружници, като Израел и Саудитска Арабия, в случай че се наложи, са подготвени да влязат във война.
За страдание, обстановката навлезе в задънена улица: Иран и Съединени американски щати заеха съвсем непримирима позиция и съдейки по всичко, протичащото се води към война. Срещу търговски съдове на Саудитска Арабия и ОАЕ бяха осъществени загадъчни набези в пристанище Фуджейра. Преди това безпилотен аероплан нанесе удар по тръбопроводната станция на SaudiARAMCO. А още по-рано опълчението на хуситите от Йемен постоянно атакуваше Саудитска Арабия, която упрекна Иран в доставка на ракети с отдалечен обхват на хуситите.
Ако се съединят всички точки и се огледа на приближаващия сюжет ще разберем, че вероятността от спор, провокиран от неправилни планове е много висока. Представете си ракетен удар по светите места или градската зона на Саудитска Арабия или ОАЕ, местата за поклонничество в Иран или морска престрелка, водещо до потапянето на съдове в Ормузкия проток, изолацията на Персийския залив и прекратяването на една трета от международните доставки на петрол.
Всеки спор сред Иран и Съединени американски щати и техните съдружници няма да се ограничи в границите на Персийския залив . За страдание, това може да докара до още по-дълбоко разделяне на ислямския свят, защото неговите основни разколници в Саудитска Арабия Иран се движат към директен конфликт. Вече сме следили разрушителните войни сред племената и сектите в Ирак и Сирия, промяната на режима в Либия. Достатъчно е да се каже, че в такива спорове спечелили няма.
Регионът на Персийския залив е основна база и артерия на международните енергийни доставки за нефт и по тази причина спорът, по този начин или другояче ще засегне и други страни като Русия, Китай и Европейския съюз. Може единствено да се гадае по какъв начин те считат да се оправят с провокациите, произхождащи това противостояние, само че международната стопанска система и интернационалната система ще би трябвало да се сблъскат със съществени промени към по-лошо.
Докато двете страни бият барабана на войната,  международната общност ще би трябвало да осъзнае, че остава малко време досега, когато спорът под натиска на нещастията и провокациите ще прерасне в огромна война и ще донесе повече страдалчество на човечеството. Време е да се пусне гълъбът на мира и да се избави планетата.