Сблъсъкът за кипърския газ
Докато светът е вперил очи в Сирия, един различен спор протича недалече от западните крайбрежия на раздираната от война страна - този за газа в източното Средиземноморие. И въпреки че до въоръжени дейности не се е стигнало, залозите са големи, а политическите последствия - значими.
В центъра на напрежението е нежеланието на Турция да разреши изследването на газови залежи в кипърските териториални води с аргумента, че пази ползите на приетата единствено от нея Севернокипърска турска република. Тласък на ескалацията даде откриването през февруари на нови обилни газови ресурси в акваторията на острова от италианско-френския консорциум "Ени -Тотал ". Става дума за находището "Калипсо ", което значително трансформира обстановката в района. Досега там бе намерено единствено едно находище от по-значим мащаб - "Афродита ", само че размерите му не бяха задоволителни, с цел да създадат рентабилно построяването на инфраструктурата за експлоатирането му. Новото изобретение е в положение да обезпечи на Кипър нужната сериозна маса за създаването на находищата и за превръщането му в снабдител на сила за Европа.
Откакто бе направено откритието обаче под предлога за военни маневри, турският флот попречва изследванията както на "Ени ", по този начин и на американската "ЕксънМобил ".
Всъщност турската обсада е единствено една частица от споровете сред Турция, Кипър, Гърция, Египет, Израел и Ливан, които породиха или се ускориха, откакто през 2009-а бяха открити големи ресурси от газ в източната част на Средиземно море. Парадоксът е, че вместо да склони засегнатите страни към съдействие, с цел да могат по-бързо и дейно да извлекат икономическа изгода от него, откритието ускори напрежението посред им. Оказа се, че е невероятно да се подписа многостранно икономическо съглашение, което да очертае икономическите зони, и вместо това бяха подписани обособени двустранни контракти, които почистиха разногласията сред някои страни, само че не и сред други.
Република Кипър реализира съглашения за икономическите зони с Египет, Ливан и Израел, само че на пътя на изследванията е Севернокипърската република. Проблемът се усложнява и от това, че водените през предходната година договаряния за обединяването на острова, които в началото даваха огромни очаквания, се провалиха. Основната паника на кипърските турци в този момент е да не останат изолирани от употребата на новите залежи. Но включването им в играта може да стане по един-единствен метод - посредством обединяването на острова. И точно на това разчитат те - че при едно съглашение за сливане кипърските гърци ще са склонни на отстъпки, каквито по-рано не биха приели - единствено и единствено с цел да могат по-скоро да капитализират откритията. Ситуацията им дава опция да получат реванш и за това, че през 2004-а Европейският съюз одобри в редиците си Република Кипър, нарушавайки личното си предписание да не позволява присъединение на страни, които имат териториални проблеми със съседите си.
На процедура - посредством претенциите си към териториалните води на острова, кипърските турци се пробват да принудят Никозия към съдействие съгласно своите условия. Неотдавна техният вицепремиер Кудрет Йозерсай го удостовери, като непосредствено съобщи, че повече няма да бъдат допускани изследвания за газ, в случай че сред двете общности не бъде подписано съглашение за експлоатиране на находищата или напряко не се пристъпи към обединяване. Позициите на кипърските турци бяха подкрепени от изказване на Ибрахим Калън, представителя на турския президент Реджеп Ердоган, в което се споделя, че Турция няма да толерира едностранни изследвания за въглеводороди от страна на Република Кипър, чийто суверенитет не признава.
Освен желанието да поддържа сънародниците си на острова, Турция има и други аргументи да се намесва в газовата игра. За нея Източното Средиземноморие е регион на стратегически ползи, обвързван със личната й енергийна сигурност. Подобряването на енергийните позиции на Кипър би подтикнало съдействието му с по-мощни съседи като Израел, Египет и Гърция. Тревогите на Анкара се ускоряват и от фаворизирания от Европейския съюз план за газопровод, който да води синьото гориво от района, като около Крит го докарва на Европейския континент. Турция сега разполага с инфраструктура, с цел да доставя с газ Европа, само че новият план ще я заобикаля, като в това време Кипър ще се трансформира в енергиен хъб, в който ще постъпва гориво и от Израел и от Египет.
А че планът напредва, бе доказано на 10 март от израелския министър на енергетиката Ювал Стайниц. Той заяви, че страната му чака капиталовото решение за построяването на дългия 2000 км газопровод, оценен на 7 милиарда щ. $. Европейският съюз го счита за "изключително конкурентен ", а четирите страни сътрудници - Израел, Кипър, Гърция и Италия - не престават строителните проекти за механически комплицираната линия, сподели Стайниц.
И до момента в който Турция се пробва да възпре неизбежното, Никозия получава поддръжка от заинтригуваните от нейните изследвания. След диалог с кипърския президент Никос Анастасиадис ръководителят на Европейския съвет Доналд Туск прикани Турция да заобикаля закани или дейности, ориентирани против която и да било страна членка на Евросъюза. Посланичката на Съединените щати в Никозия Катлийн Дохърти пък съобщи, че Кипър има всички права да експлоатира запасите в своята икономическа зона, че Америка деликатно следи протичащото се в Средиземно море и се ангажира с тези събития.
Вербалната поддръжка е добре пристигнала, само че Кипър дружно с Гърция е подготвен да употребява и още един лост, с цел да накара съдружниците си по-активно да защитят неговите ползи. Атина и Никозия обмислят да наложат несъгласие върху плануваната за 26 март среща във Варна сред българския министър председател Бойко Борисов, Реджеп Ердоган и ръководителите на Еврокомисията и на Европарламента - Жан-Клод Юнкер и Антонио Таяни. По този метод газовите открития край Острова на Афродита ще рефлектират както върху европейската, по този начин и върху българската външна политика.
В центъра на напрежението е нежеланието на Турция да разреши изследването на газови залежи в кипърските териториални води с аргумента, че пази ползите на приетата единствено от нея Севернокипърска турска република. Тласък на ескалацията даде откриването през февруари на нови обилни газови ресурси в акваторията на острова от италианско-френския консорциум "Ени -Тотал ". Става дума за находището "Калипсо ", което значително трансформира обстановката в района. Досега там бе намерено единствено едно находище от по-значим мащаб - "Афродита ", само че размерите му не бяха задоволителни, с цел да създадат рентабилно построяването на инфраструктурата за експлоатирането му. Новото изобретение е в положение да обезпечи на Кипър нужната сериозна маса за създаването на находищата и за превръщането му в снабдител на сила за Европа.
Откакто бе направено откритието обаче под предлога за военни маневри, турският флот попречва изследванията както на "Ени ", по този начин и на американската "ЕксънМобил ".
Всъщност турската обсада е единствено една частица от споровете сред Турция, Кипър, Гърция, Египет, Израел и Ливан, които породиха или се ускориха, откакто през 2009-а бяха открити големи ресурси от газ в източната част на Средиземно море. Парадоксът е, че вместо да склони засегнатите страни към съдействие, с цел да могат по-бързо и дейно да извлекат икономическа изгода от него, откритието ускори напрежението посред им. Оказа се, че е невероятно да се подписа многостранно икономическо съглашение, което да очертае икономическите зони, и вместо това бяха подписани обособени двустранни контракти, които почистиха разногласията сред някои страни, само че не и сред други.
Република Кипър реализира съглашения за икономическите зони с Египет, Ливан и Израел, само че на пътя на изследванията е Севернокипърската република. Проблемът се усложнява и от това, че водените през предходната година договаряния за обединяването на острова, които в началото даваха огромни очаквания, се провалиха. Основната паника на кипърските турци в този момент е да не останат изолирани от употребата на новите залежи. Но включването им в играта може да стане по един-единствен метод - посредством обединяването на острова. И точно на това разчитат те - че при едно съглашение за сливане кипърските гърци ще са склонни на отстъпки, каквито по-рано не биха приели - единствено и единствено с цел да могат по-скоро да капитализират откритията. Ситуацията им дава опция да получат реванш и за това, че през 2004-а Европейският съюз одобри в редиците си Република Кипър, нарушавайки личното си предписание да не позволява присъединение на страни, които имат териториални проблеми със съседите си.
На процедура - посредством претенциите си към териториалните води на острова, кипърските турци се пробват да принудят Никозия към съдействие съгласно своите условия. Неотдавна техният вицепремиер Кудрет Йозерсай го удостовери, като непосредствено съобщи, че повече няма да бъдат допускани изследвания за газ, в случай че сред двете общности не бъде подписано съглашение за експлоатиране на находищата или напряко не се пристъпи към обединяване. Позициите на кипърските турци бяха подкрепени от изказване на Ибрахим Калън, представителя на турския президент Реджеп Ердоган, в което се споделя, че Турция няма да толерира едностранни изследвания за въглеводороди от страна на Република Кипър, чийто суверенитет не признава.
Освен желанието да поддържа сънародниците си на острова, Турция има и други аргументи да се намесва в газовата игра. За нея Източното Средиземноморие е регион на стратегически ползи, обвързван със личната й енергийна сигурност. Подобряването на енергийните позиции на Кипър би подтикнало съдействието му с по-мощни съседи като Израел, Египет и Гърция. Тревогите на Анкара се ускоряват и от фаворизирания от Европейския съюз план за газопровод, който да води синьото гориво от района, като около Крит го докарва на Европейския континент. Турция сега разполага с инфраструктура, с цел да доставя с газ Европа, само че новият план ще я заобикаля, като в това време Кипър ще се трансформира в енергиен хъб, в който ще постъпва гориво и от Израел и от Египет.
А че планът напредва, бе доказано на 10 март от израелския министър на енергетиката Ювал Стайниц. Той заяви, че страната му чака капиталовото решение за построяването на дългия 2000 км газопровод, оценен на 7 милиарда щ. $. Европейският съюз го счита за "изключително конкурентен ", а четирите страни сътрудници - Израел, Кипър, Гърция и Италия - не престават строителните проекти за механически комплицираната линия, сподели Стайниц.
И до момента в който Турция се пробва да възпре неизбежното, Никозия получава поддръжка от заинтригуваните от нейните изследвания. След диалог с кипърския президент Никос Анастасиадис ръководителят на Европейския съвет Доналд Туск прикани Турция да заобикаля закани или дейности, ориентирани против която и да било страна членка на Евросъюза. Посланичката на Съединените щати в Никозия Катлийн Дохърти пък съобщи, че Кипър има всички права да експлоатира запасите в своята икономическа зона, че Америка деликатно следи протичащото се в Средиземно море и се ангажира с тези събития.
Вербалната поддръжка е добре пристигнала, само че Кипър дружно с Гърция е подготвен да употребява и още един лост, с цел да накара съдружниците си по-активно да защитят неговите ползи. Атина и Никозия обмислят да наложат несъгласие върху плануваната за 26 март среща във Варна сред българския министър председател Бойко Борисов, Реджеп Ердоган и ръководителите на Еврокомисията и на Европарламента - Жан-Клод Юнкер и Антонио Таяни. По този метод газовите открития край Острова на Афродита ще рефлектират както върху европейската, по този начин и върху българската външна политика.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ