Докато спорим комунистически или не е Осми март, забравяме за

Докато спорим комунистически или не е Осми март, забравяме за тези, в чието име е разгласен
" Честит осми март, блага мамо ". Навремето всички деца надписваха с детския си почерк картички във връзка празника и хабер си нямаха, че това бил интернационален Ден на дамата. Беше си ден на мама и толкоз. " Лифтинг на половин цена за Осми март! ", " Купи парфюм на промоция за празника ". Това пък е нещо, което постоянно излиза в обществените ни мрежи, колкото повече наближава датата, за която също мнозина през днешния ден не знаят с какво е заслужила да бъде интернационален ден на дамата. Тя към този момент е ден на промоциите - нещо като

женски " Черен петък ", спонсориран от мъжете

Няма да се стопираме на това какво в действителност честваме на този ден, толкоз значим за равноправието и еманципацията на дамите. Нито на Клара Цеткин и Ана Маймункова, които имат заслуги за превръщането му в самобитно обръщение за правата на дамите и по света, и у нас. Вероятно не би трябвало да се стопираме и на това, че на тази дата, както на всички други наши празници, още веднъж ще спорим - в тази ситуация дали празникът е комунистически, или не е. Ние наскоро към този момент

употребихме Трети март като политическа писта

за " претенденти на държавната софра ", а и той постоянно е бил експериментален камък до каква степен е разединена нацията ни. Затова и доста хора се отхвърлиха да отидат на Шипка, с цел да почетат героите.Друг известен празник - 14 февруари, още е в колебание Зарезан ли е, или Валентин. Народните будители и Хелоуин са във постоянно единоборство, което кой знае за какво отъждествяваме или с национални полезности, или със западен демократизъм, все едно не могат да се честват и двете.Въобще у нас празникът е мотив да се караме - преди него, по време на него и след него. Вероятно

единственият празник, който до неотдавна ни сплотяваше,бе 24-ти май

само че откогато някои адепти на латиницата започнаха да упорстват да я въведем на мястото на кирилицата, скоро националното разцепление ще бъде и там. А където има национално разцепление, постоянно се намира някой политик, който да го вземе под крилото си и да го опитоми. Не споделям " да го яхне ", тъй като това е част от новговора /по Оруел/, въведен тъкмо от политиците. Новоговорът, който изцяло унищожи езика ни, обедни го и го трансформира в език най-вече на омразата. В език, на който не можем да се порадваме. В език, в който всички наши думи и мисли са се втвърдили. В език, който не познава празничното на думата " празник ". В едни по-стари времена тази дума е означавала " празен " - т.е. ден, в който не се работи и можем да го посветим на себе си. Напът сме да го превърнем в още по-празен ден - в който не се и мисли и можем да го посветим на мола. Ден, който политиците с ненаситност приватизират за лична приложимост.  Та за Осми март - от него ще завоюват десетки цветарски магазини и онлайн дюкяни с промоционални цени, студиа за лифтинг и фризьорски салони. Жените няма да завоюват. Поне не и тези, в чието име е разгласен празникът. Жените, които не престават да работят за алегорични заплати в шивашки цехове в сивата стопанска система, а създаденото от тях отпътува за чужбина. Жените, които работят за по-ниски заплати от сътрудниците си мъже, въпреки че са на една и съща служба. Жените, които са измъчвани, само че не престават да живеят под един покрив с индивида, който ги насилва.

Жените, които не смеят да се оплачат

Невидимите дами, чийто празник е Осми март, а те не се и пробват да го честват. Жените в невъзможност.Може да е патетично, само че въпреки всичко, когато спорим дали това е празник или не, дали е комунистически или не, до момента в който купуваме цветя на колежките и подарък за брачната половинка, е хубаво да си помислим, че едни дами имат потребност не толкоз от празник, а от отбрана на правата им, които са единствено на хартия. Е, и от едно цвете за Осми март.