Докато на няколкостотин километра от България руснаците убиват, изнасилват, грабят,

Докато на няколкостотин километра от България руснаците убиват, изнасилват, грабят, нашите дейци на Българска социалистическа партия седят и пресмятат какъв брой ще коства газът. Кой ще последва такава левица, пита професор Ивайло Дичев.

Не се вайкам, че лявото чезне - тормози ме по-скоро ориста на полезностите, които то изповядва: равенството, солидарността. Вярно, че левицата няма " монопол над сърцето ", в случай че употребявам основната имитация на Валери Жискар д`Естен, и въпреки всичко се багра, че с обществата ни се случва нещо доста съществено.

Обичайното пояснение у нас е, че - от ксенофобия до хомофобия, от балкантуристки традиционализъм до равнодушие към закононарушенията на съветските нацисти. Проблемът обаче надвишава обърканите хрумвания на социалистическата лидерка - поражда го самото развиване на актуалния свят.

Днешните полезности на левите

Да бъдеш взаимен значи да си част от общественост, исторически тя е работническата класа. Но с края на всеобщото произвеждане тази обществена база се разпадна - в развития свят служащите са от една страна високо платени експерти, от другата страна са тези, които марксистите назоваха лумпенпролетариат, т.е. сезонни служащи без специалност, гурбетчии и надлежно лишени от класово схващане. Битката за обществена база на лявото в епохата на глобализацията стартира незабелязано да се измества към националния протекционизъм, с което прочее беше обезсмислен универсалисткият план на комунистическото придвижване от времето на Маркс. Класовите разлики сред страните стартират да стават доста по-големи от тези вътре в тях: да бъдеш българин или сомалиец през днешния ден стартира да се възприема като екзистенциална неправда.
Редакцията предлага
Оттук левите някак неусетно започнаха да минават към националистически позиции. Това видяхме даже при идеалистичната " Сириза ", основана в неравната битка на Гърция против интернационалните кредитори, която универсалистът Варуфакис напусна, с цел да прави европейски план. И до момента в който другаде левите към момента се усещат длъжни да възпроизвеждат полезностите на универсализма, нашата. Така може би съумя да задържи някои пенсионирани военни, само че сигурно разочарова млади леви с европейски профил, които не стопират да мислят за опция.

Грижа за бедните, само че единствено за някои от тях

Традиционна характерност на лявото е щедростта - сега, в който една партия стартира да пази своите от непознатите, се подкопава самата ценностна основа на позицията. Нашите социалисти да вземем за пример са подготвени да се грижат за бедните, единствено че в случай че може - единствено за нашите небогати, не за многодетните и за тези, дето не работят, сещате се кои. Да не приказваме за бежанците, които кой знае от кое място идат. Да не приказваме за някаква взаимност с по-богатите от нас европейци. Само че един път общопризнат, този инцестен морал води естествено до идната крачка - ами от кое място накъде ще давам от налозите си за някакви хора, дето ги мързи? Всеки да се оправя! Е, разбирате за какво в България лява данъчна промяна ще се случи мъчно - въпросът не е стопански, а културен.

В самото предоставяне на бедните няма нищо ляво - това се назовава филантропия. Ако наблюдавате модерната ера, ще видите, че огромните стъпки в обществената сфера се вършат от " буржоазни " държавни управления: данъкът общ приход във Англия, пенсионната система при Бисмарк и така нататък Не недооценявам битките и натиска изпод, обръщам внимание на обстоятелството, че самият жест може да има разнообразни политически смисли - да вземем за пример пазаруване на обществено успокоение. Бойко Борисов умееше да хвърля пари от джипката, за което доста наблюдаващи го обявяваха за ляв. Сериозно преразпределят бюджетни средства от " Продължаваме промяната ", тръгнали по " третия път " на Блеър и Клинтън, който пробва да впрегне енегрията на демократичния пазар за обществени цели.

Това ляво на раздаването стана изключително изкусително, когато всеобщото произвеждане беше сменено от всеобщата консумация. През 60-те години обществените битки се пренасочиха към половото избавление, след това пристигна новият номадизъм на глобализацията. После политиките на еднаквост, въображаема като благосъстоятелност и право над личните характерности. После вселената се удвои с цифровото измерение.

Вдъхновяващи хрумвания липсват

Защо от тази буря пострадаха най-много левите партии? Свободата, присъща за дясното, евентуално през днешния ден е по-актуална от равенството. Има нещо архаично в социализма, проповядван от дейци като Корбин, с национализираните железници и всичко останало. Вероятно етатистката визия за френската стопанска система е една от аргументите за злополуката на тамошните социалисти - Оланд приключи мандата си с четири % известност, а кандидат-президентката Идалго не стигна и два %. Всъщност най-успешният ляв план беше датската политика на пластична сигурност, която подкрепя индивида не да пази работното си място, а в прехода към новото, само че пък ще кажат - това е демократизъм.

Основният проблем на Българска социалистическа партия е стремежът да бъде лидерска партия

Проблемът е в неналичието на същински вдъхновяващи хрумвания, каквато да вземем за пример е тази за безусловния базов приход (поддръжниците му надалеч не са единствено леви, измежду тях е и бащата на неолиберализма Милтън Фридман). За да направиш великодушното изпитание да се лишиш, да се погрижиш за бедните, да бъдеш взаимен с неуспелите, би трябвало нещо да те въодушеви. Нашите дейци на седят и пресмятат какъв брой ще коства газът, до момента в който на няколкостотин километра от руснаците убиват, изнасилват, грабят. Кой ще последва такава левица?

Жълтите жилетки във Франция пробваха да увлекат хората с романтиката на протеста против системата: към кръговите придвижвания се образуваха спонтанни дискусионни групи, в които се преодоляваха студенината и отчуждението на актуалния свят. Така беше и у нас във времето на митингите против ГЕРБ, въпреки че движещите сили бяха по-скоро от дясно. В припламването на протестна сила постоянно има нещо ляво, нещо обвързвано с достолепието на жителя, само че по какъв начин да се стабилизира това в партийна групировка?

Може ли ново ляво придвижване да възникне изпод?

Струва ми се, че главният проблем на някакво ново ляво придвижване би било не раздаването на пари и помощи, а ангажирането на хората във взимането на решения. Лявото може да се възроди единствено по пътя на присъединяване. Страхил Делийски, участник в следващия опит за различен ляв план, наименуван платформа " Прогрес ", с право сподели, че сходно начинание би трябвало да се построява изпод нагоре. Да прибавя - в категориите " предоставяне " и " назначение ".

Ако се обърнем към историята, самите комунистически партии потеглят от " препоръките на служащи и бойци ", замислени като всеобщо присъединяване на жителите във властта по места, с цел да стигнат до обожествяването на мега-диктатора, който разполага с живота на милиони. Почитанието към Путин през днешния ден е отзвук от това фетишизиране на властта, което левите обичайно избират пред правото, тъй като прави вероятни революционните промени.

Професор Ивайло Дичев

Колко хубаво би било, в случай че едно ново ляво придвижване размени култа към водача и стерилната страна с ангажиране на жителите изпод, които стартират действително да вземат участие в политическите решения. Знам, че няма по какъв начин да се върнат партийните събрания и профсъюзните политинформации, те така и така се трансфораха в безразсъден идеологически обред. Но живеем в свръхмедиатизиран и отзивчив свят и всевъзможни неща могат да се измислят за директно присъединяване live. Един непрестанен надзор изпод в последна сметка ще деперсонализира водачеството и ще работи в посока на груповото управление. Спонтанният разговор ще насочва разискванията към съответни локални проблеми, наместо към идеологически клишета. Но зад всичко това би трябвало да стои концепцията за промяна на страната като такава. Например - въвеждане на партиципативно бюджетиране, гласоподаване от страна на жителите за това какви разходи да се вършат от общината (най-добре ще убедиш някого да заплаща налози, в случай че му дадеш право да взема решение защо, нали?). Възможност за отзоваване на политици и админи по съответни процедури. Разширяване на правото цивилен сдружения да вземат участие в ръководството. Схващате посоката.

Като всяко нещо, което поражда изпод, сходна общественост няма по какъв начин да не бъде шарена - и радикална, и зелена, и малцинствена, и субкултурна, и доброволческа, ще се разделя и събира непрекъснато. И всичко това - като опция на дясното, което обичайно разчита на престижи, специалисти, водачи.

От такова нещо май не става партия, а и никой анализатор няма да му разреши да се назова " ляво ". Но кой знае, някое последващо потомство може да опита да внуши на жителите, че имат нещо да вършат дружно.

Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.