Отива ли си Шенген?
Докато България продължава по инерция да упорства за участие в Шенгенското пространство, тази организация като че ли се разрушава пред очите ни. Една след друга страните членки вкарват граничен надзор, чиято липса е главният смисъл на съществуването ѝ. Първа това направи в края на септември Полша, с което задвижи резултата на доминото. Само за броени дни контрола по границите върнаха Австрия, Чехия, Словакия, Германия, Словения и Унгария. Вярно, всички те упорстват, че това е краткотрайна мярка. Въпросът обаче е кое е краткотрайното събитие, което я е наложило.
Подобно всеобщо връщане на граници имаше и преди три години, когато коронавирусът стартира своето шествие по света. Тогава мярката в действителност изглеждаше краткотрайна – до момента в който всяка страна успее да реши проблемите си с това заболяване. В момента, в който то отмина, границите паднаха.
Случаят в този момент напълно не наподобява подобен. Държавите се пазят не от заразна болест, която в един миг ще отшуми. Те оповестиха, че вкарват граници поради мигрантските потоци. А мигрантските потоци по никакъв начин нямат свойството да са краткотрайни и краткотрайни. Затова този път може да се направи обосновано съмнение, че „ краткотрайната “ мярка има всички изгледи да се окаже прекомерно непрекъсната.
Не би могло да има по-лош миг от този, в който Австрия възвръща граничния надзор, българският министър председател Николай Денков да лети до Виена, с цел да моли управляващите там да ни пуснат в Шенген. Ако във вторник сутринта, до момента в който господин Денков излиташе от София, единствено хората, които наблюдават директно протичащото се в тази организация, бяха наясно, че еднодневната аудиенция е безсмислено харчене на държавни пари за полет и съпровождащите разноски, то вечерта това бе към този момент и национален факт. Логично австрийският канцлер Карл Нехамер отговори прекомерно изрично с „ не “.
Николай Денков хвърча до Виена, с цел да чуе от канцлера Карл Нехамер това, което бе ясно и без да се върви на място: Категорично не за България в Шенген В края на септември въпреки всичко оправданието с мигрантите може и да е звучало за някои малко систематизирано и размито. В края на октомври то към този момент има своите ясни контури. Буквално в деня, откакто терористичната организация „ Хамас “ извърши клането в Израел, при което бяха убити най-вече евреи от Втората международна война насам, Западна Европа бе залята от всеобщи манифестации в поддръжка на „ Хамас “. Не на Палестина и идеята ѝ, а съответно на „ Хамас “, т.е. – на тероризма.
Управляващите в другите западноевропейски страни изглеждаха стреснати, даже уплашени. Даже държавни управления, формирани единствено от либерал-глобалистки партии, каквото е немското, за които всеобщата миграция на Азия и Африка в личните им страни е най-важната точка в стратегиите им, не крият, че са съществено смутени от съществуването на толкоз доста хора, които от сърце приветстват тероризма. Сякаш не са предполагали, че като отворят необятно границите за всеки, поискал да дойде, феновете на главорези, а и самите главорези, няма да се възползват от тази опция.
Тези манифестации поразиха дотам ръководещите, че френският вътрешен министър Жералд Дерманен употребява нов политически термин, с цел да онагледи обстановката: „ Европа е обхваната от атмосфера на джихадизъм “. Специално Франция бе изумена двойно. Освен знамената на „ Хамас “ и всеобщата наслада от осъществените от ислямистите кланета на евреи, излели се по френските улици, на 13 октомври в гр. Арас, пред личното му учебно заведение, където е учил, чеченец с крясъци „ Аллах акбар “ закла следващия преподавател християнин. Медиите бързо извадиха на бял свят нещо, за което управляващите дълги години са си затваряли очите – съзнателно или не. В Тулуза се е образувал цялостен чеченски квартал, където има проведени банди от чеченци и те водят война по сред си.
Чеченецът Мохамед Могучков секунди преди с крясъци „ Аллах акбар “ да заколи учителя френски език и литература Доминик Бернар. Мохамед е бил прочут на службите с това, че е податлив да убива „ неверници “, само че никакви ограничения не са били подхванати Би било разумно самата Франция също да затвори своите граници. Но към този момент тъкмо от актуалните френски управляващи сходна постъпка няма по какъв начин да се чака, поради това, че президент на страната е най-пламенният либерал-глобалист в Европа, отгледан освен това персонално от застаряващите предприемачите от Давос в техните банки. Но точно събитията във Франция още повече стъписаха останалите страни. Като прибавим и консервативните антиимигрантски партии, които последователно си пробиват път към властта в континента, затварянето на границите в Шенген по никакъв начин не допуска да е с „ краткотраен “ темперамент.
Ако има нещо необичайно във всичко това, то е на какво от горната страна България продължава да се надява, че ще станем част от тази организация. Всеки, който е бил в граничната зона към Турция и Гърция, знае, че тя е като ханджийска врата.
Навсякъде е цялостно с мигранти. Да вземем даже единствено една Странджа. Тръгваме по който и да е от дребните тесни пътища из планината. Няма да минат и пет минути и ще срещнем мигранти. Те са все млади брадати момчета, явно от ислямския свят, вървят по двама-трима. Чувстват се толкоз спокойни, че в случай че им махнеш, ще ти се ухилен. Все едно не са минали доскоро незаконно полосата. Влизат в обезлюдените странджански села, просят си храна и вода, а локалните им дават.
Ако човек обикаля през целия ден из Странджа и си направи труда да преброи свободно разхождащите се мигранти, които е срещнал, броя ще надвиши 20-30. И това единствено за няколко часа, единствено в една дребна зона от границата ни. Ясно е, че българската граница не се охранява. Ако се охраняваше, в никакъв случай нямаше да губим млади служители на реда, като Йордан Илиев и Атанас Градев, починали предходната година посред Бургас, с цел да ловят мигранти, които би следвало да са засечени още на границата.
Можем да сме признателни, че сме бедна страна, в която мигрантите нямат предпочитание да се задържат. Те нямат за цел да попадат в български затвор. Тяхната цел е Западна Европа, в това число Австрия. Затова, колкото и да шарят из граничните ни селца, не се стремят да основават проблеми тук, заради което рехаво живеещите баби и дядовци по тези места са живи и здрави и не са пропищели от тях. Едната беднотия ни избавя от проблеми с тази злина.
Мигрантите в българските гранични региони край Турция и Гърция са безусловно на всяка крачка. Все млади момчета, все от ислямския свят Практически неохраняваната българска граница, пропускаща всеки, поискал да мине незаконно през нея, не е единствено някакъв наш си проблем. За нея доста добре знаят и страните членки на Шенгенското пространство. Същите, които в този момент затварят своите граници, с цел да се пазят от следствията, породени от необятно отворената българска. Затова всеки, който продължава да има вяра, че на целия този декор ние ще влезем в тази организация, е просто добряк. Друг въпрос е дали тя ще продължи да съществува в в началото замисления си тип, а и за какво желаеме безусловно да влезем там. Та ние и в този момент едностранно сме въвели Шенген. Всеки мигрант, пресичащ полосата ни с Гърция и Турция, го знае.
flagman.bg
