Договорът между България и Боташ“ е юридически нищожен, тъй като

Цвета Кирилова: Договорът между България и „Боташ“ е юридически нищожен! Трябва да се разтрогне!

Договорът сред България и „ Боташ “ е юридически незабележим, защото е подписан в нарушаване на член 85 от Конституцията и без парламентарна ратификация. Той поражда финансови отговорности и визира националната сигурност, заради което следва да бъде анулиран, а лицата, взели участие в неговото сключване, да понесат персонална и имуществена отговорност.

Това се споделя в публична позиция на Цвета Кирилова.

Тя показва, че сходство с Конституцията, законите и правилото на върховенството на правото, Народното събрание има правното и моралното обвързване да анулира контракта с „ Боташ “, да потърси отговорност от участниците в неговото сключване и да обезпечи възобновяване на породените вреди на страната и данъкоплатците.

Ако се откри виновност, президентът предстои на процедура по член 103 от Конституцията и на имуществена отговорност, предизвестява Цвета Кирилова.

Чл. 103. от Основният ни закон показва, че президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за дейностите, осъществени при осъществяване на своите функционалности като се изключи държавна измяна и нарушаване на Конституцията .
Алинея (2) от член 103 планува, че обвиняването се повдига по предложение минимум на една четвърт от народните представители и се поддържа от Народното събрание, в случай че повече от две трети от народните представители са дали своят вот за това.
Конституционният съд преглежда обвиняването против президента или вицепрезидента в едномесечен период от внасянето на обвиняването. Ако бъде открито, че президентът или вицепрезидентът са направили държавна измяна или са нарушили Конституцията, пълномощията им се приключват.

Ето и нейният разбор :

ДО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Относно: Законността и нищожността на контракта сред България и турската държавна компания „ Боташ “, подписан от служебното държавно управление през януари 2023 година

ПРАВНО-АНАЛИТИЧЕСКО СТАНОВИЩЕ

I. Въведение

Настоящото мнение преглежда законността и конституционната годност на контракта, подписан на 3 януари 2023 година сред българското сдружение „ Булгаргаз “ ЕАД и турската държавна компания „ Боташ “, при служебното държавно управление на Гълъб Донев, назначено от президента Румен Радев.

Споразумението е за 13-годишен период и урежда достъп до турската газопреносна инфраструктура и терминали за полутечен газ. Поради неговия дълготраен, стратегически и стопански темперамент, както и засягането на националната енергийна сигурност, поражда въпросът дали то е било подписано в сходство с Конституцията на Република България и закона за интернационалните контракти.

II. Конституционна рамка

1. Член 85 от Конституцията

Съгласно член 85, алинея 1, т. 1 и т. 3, Народното събрание ратифицира интернационалните контракти, които:

са от политически или боен характер;

или плануват финансови отговорности за страната.

Само контракти, които не попадат в тези категории, могат да бъдат сключвани без ратификация.

2. Член 98, т. 4

Президентът има пълномощие:

- „ да подписва интернационалните контракти в случаите, избрани от закона, след предложение на Министерския съвет. “

Следователно президентът не може независимо или посредством служебно държавно управление да вкарва в действие интернационалните контракти, които пораждат финансови или стратегически отговорности за страната без ратификация от Народното събрание.

3. Член 106

Министерският съвет управлява вътрешната и външната политика на страната. Само постоянно държавно управление с парламентарен надзор има право да поема дълготрайни интернационалните стопански задължения.

III. Фактическа конюнктура

Договорът с „ Боташ “ е подписан на 3 януари 2023 година

Подписан е от министъра на енергетиката Росен Христов, в наличието на президента Румен Радев.

Срокът е 13 години, като България заплаща закрепена годишна такса за достъп до турската инфраструктура, без значение от действително потребления потенциал.

Липсва уговорка за предварително преустановяване без цялостно заплащане.

Задълженията надвишават 1,4 милиарда лева, а общата стойност може да доближи 6 милиарда лева

Договорът не е бил утвърден от Народното събрание, макар че визира националната сигурност и обществените финанси.

IV. Правна оценка

1. Превишаване на пълномощията (ultra vires):

Служебното държавно управление няма парламентарен мандат да поема дълготрайни интернационалните отговорности от стратегически и финансов темперамент, защото действа краткотрайно и без парламентарен надзор.

2. Нарушение на член 85 от Конституцията:

Договорът попада в категориите, изискващи наложителна ратификация. Липсата на такава го прави противоконституционен и незабележим.

3. Неспазване на Закона за интернационалните контракти:

Законът планува категорично утвърждение от Министерския съвет и Народното събрание за контракти с международноправни и финансови отговорности. Тези условия не са спазени.

4. Отговорност на президента:

По член 103 от Конституцията, президентът носи отговорност при нарушаване на Конституцията. Ако е съдействал за подписването на контракта, Народното събрание има съображение да повдигне обвиняване пред Конституционния съд (процедура по импийчмънт).

5. Отговорност на длъжностните лица:

По член 8 от ЗОДОВ страната има право на регресен иск против отговорните длъжностни лица, а при потвърден предумисъл — и наказателна отговорност по член 282 от Наказателен кодекс („ закононарушение по работа “).

V. Последици и рекомендации

1. Народното събрание следва да:

разгласи контракта за незабележим заради нарушение на Конституцията;

уведоми турската страна за липса на правна сила;

разпореди на Сметната палата финансов и юридически одит.

2. Министерството на финансите и Министерството на енергетиката да изготвят план на осъществените заплащания и да посочат лицата, утвърдили контракта.

3. Прокуратурата и КПКОНПИ да извършат следствие за нанесени вреди и спор на ползи.

VI. Заключение

VII. Отговорност след анулирането на контракта

1. Договорът се смята за незабележим от момента на подписването му (ex tunc).

2. Всички осъществени заплащания съставляват непозволено изразходвани средства.

3. Държавата има право да предяви регресни искове против:

министрите от служебното правителство;

министъра на енергетиката;

президента, при потвърдено нарушаване на Конституцията.

4. Ако се откри виновност, президентът предстои на процедура по член 103 от Конституцията и на имуществена отговорност.

5. Изплатените суми следва да бъдат възобновени персонално от отговорните лица, пропорционално на тяхната виновност и присъединяване.

Извод:

В сходство с Конституцията, законите и правилото на върховенството на правото, Народното събрание има правното и моралното обвързване да анулира контракта с „ Боташ “, да потърси отговорност от участниците в неговото сключване и да обезпечи възобновяване на породените вреди на страната и данъкоплатците.

С почитание,

Цвета Кирилова

Общественик

Дата: 7 октомври 2025 година

София, Република България