Как сведохме хората до `човешки ресурси` |
Добрин Тодоров, учител по философия
В качеството си на академични учител наскоро трябваше да приготвя нова образователната стратегия за дисциплинираност, която повеждам. След като видях шаблона открих, че в него се е появил нова графа – „ запаси ”, в който се показват нужните за образованието по предмета предпоставки. В този раздел се разказва и осигуреността на образователния развой с преподавател/и като се дава информация за него/тях. Първоначално това не ми направи усещане, доколкото тези данни участваха и в старите форми на образователните стратегии, въпреки в тях да липсваше подобен дял. След това обаче се замислих върху събитието, че с вкарването на преподавателя в сходен раздел се показва характерно отношение към него – той се третира по идентичен метод с материалните средства, нужни за осъществяване на просветителната активност: аудитории, лаборатории, компютри, образователни пособия и прочие
След това се сетих, че отделът, отговарящ за работещите в „ моята ” просветителна институция, от известно време се назовава „ Човешки запаси ”, а не „ Личен състав ”, както беше в недалечното минало. Припомних си също, че на трудовия пазар от няколко години се подвизават голям брой компании за асортимент и привличане в стопанските субекти на нови попълнения, които също се дефинират като набиращи „ човешки запаси ”. В самите компании съществуват обособени звена с името „ човешки запаси ”, паралелно със звената, осигуряващи материалните запаси за индустриалния развой. Всички тези обстоятелства ме навеждат на мисълта, че отношението на работодателите към техните чиновници се е трансформирало значително. Струва ми се, че смяната в това отношение е задоволително значима, с цел да се разсъждава върху нея, предвид на това да се види дали тук се крие важен екзистенциален и/или обществен проблем.
Първото ми предпочитание в тази обстановка бе да потърся информация за точното значение на думата „ запас ”, въпреки тя от дълго време да е в послание в българското обществено пространство. След направената речникова информация открих, че тази дума е чуждица и произлиза от британски език (ressource), в който има три смисли: 1) средство (начин, прийом, похват); 2) забавление и 3) съобразителност (съобразителност, досетливост, досетливост). В случая, който преглеждам тук, явно се употребява първото значение, т. е. приказваме за човешки средства, използвани в трудовата активност. На пръв взор няма нищо притеснително – в тази активност неизбежно са въвлечени хора – без тяхното присъединяване тя би била невъзможна. Съществува обаче още един вероятен метод към тематиката: хуманистичният. От негова вероятност свеждането на индивида до средство за произвеждане към този момент не наподобява толкоз безобидно.
Да си напомним по какъв начин се борави с ресурсите в стопанската активност. Те се сортират предвид на това дали са подобаващи за нейното сполучливо реализиране. След това се набират, като за тях се заплаща избрана цена. Впоследствие се изразходват по предопределение като дълготрайни или малотрайни активи. В хода на влагането им ресурсите се трансформират в някакъв краен артикул (стока или услуга) и изчезват като такива. В идващия индустриален цикъл биват заменяни с други консумативи.
Наблюдаваното през днешния ден свеждане на хората до „ запаси ” показва особено инструментално отношение към тях. Те се приравняват към материални предмети (суровини, техника), употребявани за реализиране на съответна цел в бизнеса. Ако след потреблението има някакви останки от ресурсите, те се трансформират в боклук, който се изхвърля. Тъй като към този момент са изхабени и изгубили своята стойност в хода на използването им средствата за произвеждане най-често се отстраняват или изоставят. Така и хората биват употребявани в стопанската активност, а след загуба на потребните им свойства – захвърляни без по-нататъшен интерес към тях.
Днес приказваме за стабилно развиване и кръгова стопанска система, а затова и за преработване на запаси. Вторичното потребление на хората в стопанската активност като запас обаче не отстранява статута им на средства. Иначе казано, колкото и дълготрайно да се използват „ човешките запаси ” отношението към тях си остава антихуманно. Те не се ценят поради тяхната човешка стойност, като не се поставят грижи за тяхното личностно и професионално развиване, а се търси единствено съответната изгода, която носят на стопанската организация. Когато тя е реализирана човешките същества стават непотребни. Те са освобождавани да търсят друго място за предложение на своите физически и интелектуални „ запаси ”, в случай че са им останали такива. Приносите им към институцията или компанията, даже и проявяваната към нея преданост, към този момент нямат значение.
На пръв взор икономическият и хуманистичният метод към хората се подчиняват на мъчно съвместими ориентири – икономическият на успеваемостта, а хуманистичният на уважението към човешкото достолепие. Ако и когато стопанската система би трябвало да жертва част от успеваемостта в името на човешкото достолепие тя по принцип няма да го направи, тъй като би изгубила от конкурентноспособността си. Има обаче някои съвременни бизнеси, при които уважението към индивида, изразяващо се в грижа за неговото личностно развиване, покачва икономическата успеваемост, и тогава икономическият метод не е спънка пред хуманистичния. Тогава приказваме за „ обществено виновна ” стопанска система. Това обаче не се схваща от единствено себе си и надалеч не всеки път е по този начин.
На хората може да се гледа освен инструментално, даже и в стопанската активност. Тяхната работна мощ може да бъде усъвършенствана посредством личностното им развиване, чрез придобиването на нови познания и умения, както и посредством струпване на професионален опит. Ако те бъдат обсъждани като най-ценен „ капитал ”, за умножаването на който се поставят грижи, това ще се отплати с по-добри резултати в трудовата им активност. Тогава всички стопански сътрудници ще бъдат удовлетворени от по-ефективната си работа, а и хората ще усещат задоволство от уважението, което се показва към тях. За да се противодейства на пълзящата в последно време дехуманизация са задоволителни даже и дребни крачки – да вземем за пример третирането на чиновниците в дадена компания като „ състав от персони ”, а не като „ човешки запаси ”.
В качеството си на академични учител наскоро трябваше да приготвя нова образователната стратегия за дисциплинираност, която повеждам. След като видях шаблона открих, че в него се е появил нова графа – „ запаси ”, в който се показват нужните за образованието по предмета предпоставки. В този раздел се разказва и осигуреността на образователния развой с преподавател/и като се дава информация за него/тях. Първоначално това не ми направи усещане, доколкото тези данни участваха и в старите форми на образователните стратегии, въпреки в тях да липсваше подобен дял. След това обаче се замислих върху събитието, че с вкарването на преподавателя в сходен раздел се показва характерно отношение към него – той се третира по идентичен метод с материалните средства, нужни за осъществяване на просветителната активност: аудитории, лаборатории, компютри, образователни пособия и прочие
След това се сетих, че отделът, отговарящ за работещите в „ моята ” просветителна институция, от известно време се назовава „ Човешки запаси ”, а не „ Личен състав ”, както беше в недалечното минало. Припомних си също, че на трудовия пазар от няколко години се подвизават голям брой компании за асортимент и привличане в стопанските субекти на нови попълнения, които също се дефинират като набиращи „ човешки запаси ”. В самите компании съществуват обособени звена с името „ човешки запаси ”, паралелно със звената, осигуряващи материалните запаси за индустриалния развой. Всички тези обстоятелства ме навеждат на мисълта, че отношението на работодателите към техните чиновници се е трансформирало значително. Струва ми се, че смяната в това отношение е задоволително значима, с цел да се разсъждава върху нея, предвид на това да се види дали тук се крие важен екзистенциален и/или обществен проблем.
Първото ми предпочитание в тази обстановка бе да потърся информация за точното значение на думата „ запас ”, въпреки тя от дълго време да е в послание в българското обществено пространство. След направената речникова информация открих, че тази дума е чуждица и произлиза от британски език (ressource), в който има три смисли: 1) средство (начин, прийом, похват); 2) забавление и 3) съобразителност (съобразителност, досетливост, досетливост). В случая, който преглеждам тук, явно се употребява първото значение, т. е. приказваме за човешки средства, използвани в трудовата активност. На пръв взор няма нищо притеснително – в тази активност неизбежно са въвлечени хора – без тяхното присъединяване тя би била невъзможна. Съществува обаче още един вероятен метод към тематиката: хуманистичният. От негова вероятност свеждането на индивида до средство за произвеждане към този момент не наподобява толкоз безобидно.
Да си напомним по какъв начин се борави с ресурсите в стопанската активност. Те се сортират предвид на това дали са подобаващи за нейното сполучливо реализиране. След това се набират, като за тях се заплаща избрана цена. Впоследствие се изразходват по предопределение като дълготрайни или малотрайни активи. В хода на влагането им ресурсите се трансформират в някакъв краен артикул (стока или услуга) и изчезват като такива. В идващия индустриален цикъл биват заменяни с други консумативи.
Наблюдаваното през днешния ден свеждане на хората до „ запаси ” показва особено инструментално отношение към тях. Те се приравняват към материални предмети (суровини, техника), употребявани за реализиране на съответна цел в бизнеса. Ако след потреблението има някакви останки от ресурсите, те се трансформират в боклук, който се изхвърля. Тъй като към този момент са изхабени и изгубили своята стойност в хода на използването им средствата за произвеждане най-често се отстраняват или изоставят. Така и хората биват употребявани в стопанската активност, а след загуба на потребните им свойства – захвърляни без по-нататъшен интерес към тях.
Днес приказваме за стабилно развиване и кръгова стопанска система, а затова и за преработване на запаси. Вторичното потребление на хората в стопанската активност като запас обаче не отстранява статута им на средства. Иначе казано, колкото и дълготрайно да се използват „ човешките запаси ” отношението към тях си остава антихуманно. Те не се ценят поради тяхната човешка стойност, като не се поставят грижи за тяхното личностно и професионално развиване, а се търси единствено съответната изгода, която носят на стопанската организация. Когато тя е реализирана човешките същества стават непотребни. Те са освобождавани да търсят друго място за предложение на своите физически и интелектуални „ запаси ”, в случай че са им останали такива. Приносите им към институцията или компанията, даже и проявяваната към нея преданост, към този момент нямат значение.
На пръв взор икономическият и хуманистичният метод към хората се подчиняват на мъчно съвместими ориентири – икономическият на успеваемостта, а хуманистичният на уважението към човешкото достолепие. Ако и когато стопанската система би трябвало да жертва част от успеваемостта в името на човешкото достолепие тя по принцип няма да го направи, тъй като би изгубила от конкурентноспособността си. Има обаче някои съвременни бизнеси, при които уважението към индивида, изразяващо се в грижа за неговото личностно развиване, покачва икономическата успеваемост, и тогава икономическият метод не е спънка пред хуманистичния. Тогава приказваме за „ обществено виновна ” стопанска система. Това обаче не се схваща от единствено себе си и надалеч не всеки път е по този начин.
На хората може да се гледа освен инструментално, даже и в стопанската активност. Тяхната работна мощ може да бъде усъвършенствана посредством личностното им развиване, чрез придобиването на нови познания и умения, както и посредством струпване на професионален опит. Ако те бъдат обсъждани като най-ценен „ капитал ”, за умножаването на който се поставят грижи, това ще се отплати с по-добри резултати в трудовата им активност. Тогава всички стопански сътрудници ще бъдат удовлетворени от по-ефективната си работа, а и хората ще усещат задоволство от уважението, което се показва към тях. За да се противодейства на пълзящата в последно време дехуманизация са задоволителни даже и дребни крачки – да вземем за пример третирането на чиновниците в дадена компания като „ състав от персони ”, а не като „ човешки запаси ”.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ